Светлият празник Великден винаги е бил време на радост и въодушевление, разказват старите варненски вестници. Още след Освобождението на техните страници е отделено за място за разсъждения над смисъла на Възкресението и за поздравления към съгражданите.
Православните варненци започвали подготовката за Великден още от Лазаровден. Те носели в себе си традициите и обичаите и се чувствали ангажирани да ги предадат на децата си. "И този обичай е представян в училишата, изиграван е многократно чрез битовата сценка, подготвена от Александър Кръстев", казва Кристияна Димчева, краевед в Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” - Варна.
Великденските яйца се събирали от дълго време и това било задача на най-възрастната жена в дома. "А казват, че гагаузките още от предната вечер боядисвали три червени яйца, посветени на господ на богородица и на Христос и ги носели на близките в отвъдното, на гробищата. Оставяли ги там и на сутринта започвали да мислят за живите", казва още Димчева.
В списание “Женски свят”, излизало в края на 19 век, се дават ценни съвети за задачите на домакините. Най-вече как да замесят козунаците, които тогава не се купували от магазина. "Те всичките се месят – месят втасват, месят втасват и така часове, преди да се отнесат във фурната", обяснява експертът.
Всяка година на Великден вестниците отделяли страница за поздравления – от областния управите, от кмета, от видни местни големци и от различни магазини, ресторанти и заведения. Пак от вестниците гражданите можели да научат къде е устроен традиционният великденски панаир.
По правило всички издания на Великден били с празнично червени букви, а във всяко детско списание или книжка имало стихотворения, посветени на най-светлия християнски празник.
