Главният прокурор Иван Гешев проговори за атентата срещу него и даде ясно да се разбере, че спекулациите по темата отдавна са преминали границата на нормалното. В интервю за БНТ Гешев отговори на всички въпроси, които вълнуваха обществото през миналата седмица и опроверга всички лъжи, но и показа нещо не особено лицеприятно за българската държава – службите, МВР, политиците, а дори и медиите, са способни със съвместни усилия да изкривят до такава степен фактите по даден случай, че да създадат паралелна реалност.

Какво ни каза българският главен прокурор за нападението над него? 

Взривът срещу него е бил достатъчно мощен, за да помести бронирания автомобил, в който е е движил, а ударната вълна е била насочена към пътя, а не към плодните дръвчета или с цел „да се копае почвата“, каквито спекулации се развиват вече осми ден от български политици и фейсбук-тролове. Гешев е бил със служители на НСО, а твърденията за това, че семейството му е пътувало в колата са чисто медийна интерпретация, след като главният прокурор е споделил на журналисти, че е добре, но се притеснява за децата си. Главният прокурор призна и грешката на заместника си Борислав Сарафов, който явно подведен от вълната от медийни спекулации, в първите минути след атентата заяви, че Гешев е пътувал със семейството си. Самият Сарафов се извини в края на миналата седмица.

В думите на Гешев опровержение намериха и редица други интерпретации на служилото се, политически и медийни манипулации и откровени лъжи. Например стана ясно, че изказванията на служебния вътрешен министър Иван Демерджиев от трибуната на Народното събрание миналата седмица и внушенията, които той създаде, са напълно голословни. Силовият министър, чиято задача е да предотвратява подобни нападения като това срещу Гешев, вместо да ги коментира като махленска клюкарка, дори не е посетил местопроизшествието. Всичко, изнесено от него в парламента е било негова лична интерпретация буквално като „разказ по картинка“. Без нито един реално доказуем факт. Нещо повече – измислиците и внушенията на Демерджиев, че едва ли не взривът не е имал мощта изобщо да засегне автомобила на главния прокурор се опровергават от неговите собствени служители в Спецотряда за борба с тероризма. Именно те са изразили мнение, че бомбата е била не просто със силен ефект, а са дали сравнението с 3-килограмовия тротилов еквивалент. Нещо, което политиците цяла седмица ползват за омаловажаване на случилото се.

Чудно е и защо министър Демерджиев излъга публично още в следващия ден след атентата, че има заподозрени. Това се оказа поредна политическа лъжа, а вътрешният министър, за разлика от Борислав Сарафов, не се извини, че е подвел обществото.

Интервюто на главния прокурор Гешев хвърли светлина и върху някои принципни положения, които не говорят никак добре за състоянието на службите в България. Иван Гешев бе категоричен, че се доверява повече на израелския експерт по контратероризъм, посетил мястото и оценил събитията, отколкото на служебния министър Демерджиев. Очевидно е, че и българските следователи, които се занимават със случая, нямат доверие на МВР и не вярват, че служителите на министерството ще са сигурен партньор в изясняване на истината по казуса, тъй като става ясно, че се търсят активно чужди, партньорски служби, които обективно да съдействат на българските власти в разследването и издирването на извършители и поръчители

Цялата истерия около атентата срещу главния прокурор, на която ставаме свидетели от минутата, в която се разбра за случая, демонстрира ефекта от дългогодишните атаки на определени политици и кръгове да унищожат аторитета и общественото доверие в прокуратурата и във фигурата на главния прокурор. Става пределно ясно, че войната срещу Гешев е абсолютно самоцелна, а враговете му са способни дори в момент, в който живота и здравето му са застрашени, да се опитват да хвърлят вината за това върху самия него.

Реалността обаче е друга - не може в държава член на Европейския съюз главен прокурор да е обект на подобно нападение, а политици и полиция да се държат като жълти вестници. Съвсем отделен е и въпросът за отговорността на българските медии - т.нар. „четвърта власт”, които в усилието си да спечелят повече рейтинг, кликове в социалните мрежи и да стигнат „първи до пикантните подробности“, създадоха една превратна представа за случая. Дадоха и трибуна на откровени врагове на Гешев и на прокуратурата и така само спомогнаха за това лъжата да се превърне в истина. Медиите обаче не желаят да вникнат в същината – какво е лицето на България пред света? С какво тя стана известна преди седмица, че в страната ни мафията залага бомба срещу главния обвинител на държавата. Отвъд нашите граници, никои н с интересува с кого и за къде е пътувал Гешев, а единствено, че това е било допуснато да се случи. Това е реалната история с атентата срещу главния прокурор, която тепърва ще се развива, а множеството въпроси ще получат истинските си отговори от разследващите, но едва когато разследването натрупа достатъчно факти и доказателства, а не чрез анализи из телевизионни студиа и социалните мрежи. Точно заради това и Гешев е прав, когато каза, че е учуден, че се е „оказало, че в България има повече експерти по взривове, отколкото в Държавата Израел, които твърдят, че са сигурни какъв би бил резултатът“. 

В интервюто на Гешев имаше и една позитивна нотка, която може да бъде изтълкувана дори и като закана: „Вярвайте ми, не ме е страх. Някои други хора трябва да ги е страх.“

Очевидно много са враговете на прокуратурата и техните страхове ще се множат, а в моментите на слабост, ще организират поредните си атаки. И ако допреди седмица те бяха на полето на пропагандата, лобизма и политиката, вече преминаха границата и връщане назад няма. Цял свят сега очаква отговорът на българската прокуратура срещу мафията, която й обяви война.