Къде е държавата? За съжаление този въпрос все по-често си задават българските граждани. Повечето усещат на гърба си, че държавата я няма на централно ниво, в много случаи и на местно ниво. Това се вижда особено в крайните квартали на големите градове, а дори и в централните части, но най-вече в малките населени места, за които хората казват, че са „забравени от Бога“.

 Българите сякаш свикнаха, че не могат да разчитат институциите сами да си свършат работата. Заради това вече е новина, че катаджия е отказал подкуп или че кмет се е сетил да облагороди някоя обрасла с бурени поляна, ако изобщо е останала при строителния бум от последните десетилетия.

Хората се научиха, че за да си решат проблемите трябва или да разбунят духовете във фейсбук, или да си уредят участие в сутрешните блокове на националните телевизии. Или да отидат направо да се оплачат на премиера, на президента, на главния прокурор. 

Подобен се оказва случаят със затъналото в тонове боклуци гето „Столипиново“. Емблематичният пловдивски квартал е най-голямата ромска обител у нас. И перманентно изглежда така, сякаш от години там не са виждали камиони на сметопочистващи фирми, за кофи за боклук да не говорим. Иначе всяка година се пилеят стотици хиляди, вероятно дори милиони левове за интеграция на ромите. Със съмнителен ефект. Истината е, че ромите са оставени да оцеляват, както намерят за добре. Просто защото нито централната, нито местната власт  се сещат за жителите на „Столипиново“, освен, когато идват избори. Тогава политиците щедро раздават обещания, които скоро след поредния вот са доволно забравени. 

В информационния поток в четвъртък интерес предизвика новината, че след сезиране на главния прокурор Иван Гешев се е стигнало до проверка по реда на надзора за законност, която е установила, че в „Столипиново“ е пълно с незаконни сметища. Едва след намесата на Окръжна прокуратура-Пловдив, която е сезирала общината, в ромската махала е влязла тежка техника, която изрива (буквално) купищата отпадъци. Похвално ще каже един, друг - що за абсурд? Нима в Пловдив - вторият по големина български град, няма  десетки служители в различните райони на общината, барабар с централния, които да не знаят какво се случва в „Столипиново“?

Оказва се, че жители на квартала е трябвало да сезират главния прокурор за това, че от години „Столипиново“ тъне в боклуци и мизерия, че са налага не друг (при толкова контролни служби в държавата), а прокуратурата да подсети общината и фирмите за почистване да запретнат ръкави и да си свършат работата.  

Вероятно за някои читатели този казус изглежда леко популистки, а други ще го използват като удобен повод да си говорят на вечеря. Ще кажете - работа ли е на главния прокурор да се занимава и с това? Сигурно не е, но като няма как по друг начин да се свърши и тази простичка работа, явно само сезирането на обвинител №1 е решението. Поне за момента. А занапред?

Нима подобна не е ситуацията в още десетки български общини?! Всички ли трябва да сезират прокуратурата, та местните феодали или т.нар. кметове да се сетят, че там някъде деца играят сред боклуците, което им гарантира болести, зарази с тежки последствия. После същите тези вируси и бактерии ще стигнат по един или друг начин и до онези другите деца от елитните частни комплекси и големи къщи с малки дворове. Защото живеем в глобален свят, в който ако на съседа му е зле, рано или късно и на теб ще ти стане. 

Парадоксалното е, че явно наистина у нас властимащите имат страх само, ако попаднат в полезрението на прокурора, който, видиш ли, може да открие някоя нередност или дори престъпление, та покрай това са готови да си свършат поне отчасти задълженията. И вероятно точно, защото това не се нрави на много местни или централни велможи, едно от абсурдните искания на служебното правителство до КС бе лобисткото питане на правосъдния министър Крум Зарков – що е то надзор за законност и трябва ли прокуратурата да го упражнява. 

Ами, то се вижда, г-н служебен министър Зарков! Трябва, дори и само заради това, което днес се е случило в „Столипиново“. Именно по линия на надзора за законност общината се е видяла принудена да почисти незаконните сметища и да постави контейнери за отпадъци. Ако прокуратурата нямаше това правомощие, обвинител №1 лесно можеше да откаже съдействие, прокуратурата в Пловдив можеше да откаже съдействие с мотива, че магистратите нямат инструмент да накарат общината, държавната агенция, правителствената комисия или която и да е друга административна единица, да си изпълнят задълженията и правомощията, дадени им от закона. 

Делото по искането на Зарков е висящо пред Конституционния съд, който вероятно скоро ще се произнесе по поредната лобистка атака срещу правомощията и независимостта на прокуратурата. А властимащите като служебният правосъден министър по-добре да се молят –  конституционните съдии да не отнемат правата на прокурорите, а тъкмо обратното, да им ги оставят. Иначе един ден може да се окажат заринати с боклуци дори под прозорците на министерствата на жълтите павета. 


Кв. Столипиново, 23.03.2023 г.


 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук