Кой иска да ограничи имунната система на държавата?
Коя е държавата, в която живеем? Това се питаше преди дни един някогашен съдия и настоящадвокат. Ако не знае, то държавата е тази, която нашите предци са създали и най-вече съхранили, въпреки многобройните опити за нейното завладяване и ликвидиране, които продължават и днес. Всеки един гражданин е част от държавата, така че ако имаме причина да сме недоволни от нея, то в голяма степен трябва да търсим корените за това в самите нас. Разбира се, съвремието познава изключения – определена маса от хора, които са толкова нихилистично настроени към всичко въобразявайки си, че така ще контролират мнозинството. Само че целият хейт, който отнасят редица държавни институции, ангажирани със защита на обществения интерес, ни най-малко не е конструктивен, нито е в полза на гражданите, а е за личното благоденствие и това на клиентите, които си приел да представляваш, в случая пред органите на правосъдието.

Сигурно адвокат Георги Атанасов има много основания да не е доволен от работата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), за да влезе в ролята на коментатор на медийните изяви на нейния председател Пламен Георгиев. Но е редно, когато е решил да прави анализ на всяко действие на Антикорупционния орган и на всяка дума на Георгиев за малцината читатели на един от сайтовете, богато субсидиран от фондации от орбитата на мизантропа Джордж Сорос, да осветли аудиторията, че той се явява страна по куп дела срещу същата тази КПКОНПИ. Така се прави в цивилизования свят, така правят и медиите, които уважават читателите си.

Колко му трябваше на адвокат Атанасов да признае, че на две съдебни инстанции е загубил битката с Антикорупционната комисия по искането за налагането на запор на имущество и активи на стойност 200 млн. лв., представлявайки фамилията Галя и Иво Прокопиеви. Нищо, че съдът е отхвърлил на два пъти защитната ти теза, ако смяташ, че КПКОНПИ не е права, а нейният председател няма право да дава интервюта, за да дава отчет пред данъкоплатците какви действия и срещу кого са предприети, някак си беше редно да декларираш и още едно обстоятелство – например, че защитаваш и бившия енергиен министър Трайчо Трайков по приетия от Софийския градски съд иск на Антикорупционната комисия за запор на активи за над 2 млн. лв. Така аудиторията ще е наясно – адвокатът на Прокопиев и Трайков по делата им с КПКОНПИ не харесва Пламен Георгиев и е против “гражданската конфискация”.

Ако адвокат Атанасов не е доволен от тези конкретни съдебни решения, то той можеше да посочи, че е бил страна по дела срещу КПКОНПИ, като цитира други две решения. На Разградския окръжен съд и на Варненския апелативен съд, с които се отказва налагането на запор на имущество за половин милион лева на семейство, разследвано за финансови машинации. Но нека е известна позицията, от която влиза в ролята на експерт, анализатор и коментатор по дейността на един независим държавен орган. Както е видно – позицията е повече от субективна, защото е на страна по дела срещу институцията, т.е. веднъж имаме пледоария в съдебно заседание, по която съдът е отсъдил и сега следва излагане на позицията пред обществото, на което обаче са спестени горните обстоятелства, а те са ключови.

Никой не е казал, че институциите не следва да се критикуват. Тъкмо обратното, защото това е начин те да подобрят своята работа, но е крайно време да се чува гласът на разумните аргументи, не на политически оцветените “опорни точки” или неуспешните адвокатски пледоарии, преформатирани в текст и публикувани в контролирани медии в полза на един или друг задкулисен кукловод. А в конкретната ситуация имаме още една важна подробност, останала скрита от читателите на грантово зависимия сайт: адвокат Георги Атанасов е политически обвързан – той е един от учредителите на неуспешния политпроект “Да, България” на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов. И това далеч не е всичко, защото, ако Иванов предпочита да не използва фамилното си име Бойкикев, то за мнозина от най-тесния му кръг е известно, че адвокат Георги Атанасов е “духовният му баща” – менторът на най-слабия правосъден министър в българската история

Някак недоизказано в публикацията на адвоката на Прокопиев и Трайков стои изразеното недоволство от принципната позиция на Пламен Георгиев срещу станалото широко известно преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от съдия Катерина Енчева от Софийския градски съд по иска на КПКОНПИ за над 2 млрд. лв. срещу банкерабеглец Цветан Василев. Запитване до Съда в Люксембург, което стопира за поне две години делото за конфискуване в полза на държавата на заграбеното от Цветан Василев с фалита на КТБ. Нямало дефиниция за “гражданска конфискация”, твърди Атанасов, не само у нас, но и в цяла Европа. И с това си твърдение разкрива поне две неща. За пореден път сме свидетели как изпадналите от политическата сцена грантово зависими политици, щатни протестиращи и техните проводници в съдебната система жалеят за съдбата на фараона, укриващсе четвърта година в Белград. И разбира се, когато същите тези настояват за съдебна реформа, борба с корупцията и върховенство на закона, те никога не са мислили, че това може да засегне тях самите. Защото, когато институциите работят и ги уличават в незаконосъобразни действия или установяват доходи, чийто легален произход изглежда е трудно да се докаже, това било в разрез с демократичните принципи и защитата правата на човека. А в същото време отказват да приемат факти и доказателства, които оставят без каквото и да е основание тоновете пасквили, с които заливат всеки опонент в политиката или конкурент в бизнеса.

Фундаментално звучи констатацията на политика-адвокат, че правото на Европейския съюз има приоритет пред нормите на Конституцията ни. Изглежда заради това преди три години Христо Иванов така упорито искаше да унищожава независимостта на прокуратурата. Цел, която последната година щафетно преследва номиналният председател на Върховния касационен съд Лозан Панов. Поне е ясно кой адвокатски кръг цели да ограничи имунната система на държавата, за да направи недосегаеми Костовисти, Прокопиевци, Трайчовци и сие.

Това обяснява и друго важно обстоятелство, че именно адвокат Георги Атанасов е защитник на жената до Лозан Панов по дело, което тя води срещу български медии, разкрили наличието на имената й в базата данни на МВР като нарушител на обществения ред и оказване на съпротива пред държавен орган. Лозан Панов пък съди КПКОНПИ заради наложената му глоба от 1000 лв. заради неспазването на закона да декларира имуществото си пред Сметната палата. Само си представете кандидатът за върховен съдия на САЩ Брет Кавано да съдеше “Ню Йорк Таймс” или СиЕнЕн за кампанията, която му организираха с твърденията за сексуални посегателства, датиращи отпреди 30 и повече години. Или върховен съдия в Германия, Великобритания, Франция да откаже да представи данни за имуществото си. Там това е немислимо, защото държавата и нейните институции са силни и защитават интереса на обществото, а не на отделни хора и техните адвокати.

Точно, защото наченки на възстановяване на държавността не само като намерения, а и на практика, опитват да демонстрират Антикорупционната комисия и Специализираната прокуратура, двете институции са обект на непрестанни провокации, задкулисен натиск и кампании по очерняне, включително чрез тенденциозни коментари, насаждащи нихилизъм към държавата. Но това всъщност само показва, че действията на Пламен Георгиев, Иван Гешев и много още медийно неизвестни служители на правоохранителните органи не само са засегнали най-интимните части на задкулисните кукловоди, но и са нещото, което цялото общество отдавна очакваше. “Отчитам цялото противопоставяне, което съществува от върховете на Съдебната власт до определени политически сили на съществуването на тези структури”, отчете в неделя и главният прокурор Сотир Цацаров, подчертавайки, че съвместните действия на правоохранителните институциище продължат, независимо от яростната съпротива на засегнатите. А ако от това на адвокат Атанасов му киселее, то е добре да си припомни какво са казвали старите хора, когато виното се вкисне – “тури му пепел”. Защото няма никакво значение, кой и какво ще напише срещу КПКОНПИ или спецпрокурорите, ако гражданите видят, че виното на незаконно забогателите и на техните защитници се вкисне.

Източник: "Труд"