На 26 септември 2001 г. кантонерът Никола Димитров прави рутинна обиколка на линията София - Курило. Изведнъж вижда до релсите 50 лева, после още 50. След това 20 лева.

Същия ден чака заплата и си мисли, че намерените пари ще му дойдат като премия. Продължава да върви и след 50 метра застива – на земята лежат не банкноти, а пачки с пари.

Вместо да ги прибере и да забогатее за миг, бай Кольо звъни в полицията.

По-късно става ясно, че намерената сума е близо 140 хиляди лева. С тях по това време могат да се купят 5 гарсониери. Разследващите бързо разбират и как пачките са се озовали край жп линията – това е част от откупа, поискан за отвлечения по-рано бизнесмен Стефко Колев, собственик на проспериращата по това време фирма „Руен“.

Целият откуп  е 1 милион лева, но когато съпругата му хвърля през прозореца на влака сака с парите, както й нареждат бандитите, той се къса и те се разпиляват.

Седмица по-рано, докато шофьорът на Стефко Колев го кара към дома му, лимузината е причакана на тясна улица и пътят й е преграден от две коли. Отвътре изскачат въоръжени с автомати и пистолети мъже.

В началото Колев помислил, че са полицаи, но после разбрал, че е похитен. Това е първото отвличане на богат бизнесмен в България. Маскираните го прехвърлят последователно в три коли, докато го закарат в непозната къща.

Отначало искат 4 милиона. Дават му диктофон и го карат да каже на близките си по най-бързия начин да съберат парите. Той обаче отказва. Тогава го събуват бос, вадят горелка и го заплашват, че ще му изгорят краката. „Това е нов бизнес, ако не платиш, ще те убием, за да знаят следващите отвлечени, че не се шегуваме и трябва да плащат“, обяснил му един от бандитите.

Колев признал, че може да събере най-много 1 милион. На диктофона казал: „Съберете 1 милион лева, иначе няма да ме видите жив!“

Парите са събрани бързо, основно от приятели и партньори на бизнесмена. По инструкция на похитителите жена му се качва от Централна гара София на влака за Мездра, в последния вагон, в последното купе. Сакът е толкова тежък, че не може да го носи сама и вика брат си за помощ.

Макар че част от парите са разпилени, на другия ден Стефко Колев е освободен. Бизнесът му обаче се срутва, тъй като по-голямата част от сумата – около 600 хиляди, е взета назаем с високи лихви, стигащи до 8% на месец. Приятелите му не искат лихви.

На Колев му трябват 10 години, за да върне и последния лев от откупа. Изчислил е, че с лихвите сумата е набъбнала на 1 700 000 лева.

А бай Никола е пенсионер от 14 години и живее в село Заселе. Държавата му е отпуснала 400 лв. на месец, с които едва свързва двата края. Останал е сам, след като съпругата и синът му починали. С дъщеря си не говори от години. Компания му правят само домашните животни, пише Соцбг.

Той отдавна е изхарчил наградата от 5 заплати и бонуса от още 800 лева, а полученият мобилен телефон отдавна не работи.

Постъпката на бай Кольо се превърна и във вдъхновение на създателите на филма „Слава”, който бе предложението на България за 2017 г.  за „Оскар” .

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук