На 25 декември 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война започва преминаването на Западния отряд през Стара планина. Същият ден генерал Карцов завзема Троянския проход.

На този ден през 1894 г. България се присъединява към европейската мрежа за точно време и се въвежда източноевропейското време.

През 1919 на този ден във Варна с параход пристига първата група руски емигранти, а на 19 януари 1920 г. първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души. Октомврийската революция през 1917 г. и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да напуснат родината си.

През 1941 в хода на Втората световна война на 12 декември 1941 г. по решение на XXV ОНС е обявена война на САЩ и Великобритания. В отговор на 25 декември американското и британското правителство обявяват война на България.


2017 г.

Жестока катастрофа, станала край врачанското село Борован, отнема живота на 5 души. До трагедията се стига след челен удар между два леки автомобила.

2010 г.

По случай Коледа, на 25 декември 2010 г., децата от българското училище „Иван Вазов” (училище на българската общност в Лион, Франция) посещават част от българските семейства, живеещи в Лион, като „коледарчета“.

1988 г.

В телевизионното предаване "Всяка неделя" с водещ Кеворк Кеворкян е излъчено интервю с акад. Николай Амосов от Киев. Академик Амосов заявява, че най-омразният му лозунг е “Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”. След този случай програмата е спряна.

1988 г.

Учредено е движение гражданска инициатива (ДГИ).
ДГИ е едно от първите опозиционни движения в страната в края на 80-те години на ХХ в. Учредено е на 25 декември 1988 г. в Русе под името Съюз за гражданска инициатива.

На 25 ноември 1989 г. прераства в национално движение. Регистрирано е през април 1990 г. Съучредител е на Съюза на демократичните сили (СДС) (1989 г.). Председател е Любомир Собаджиев. През декември 1992 г. част от членовете му създават ДГИ-СДС с председател Тодор Гагалов.

През 1994 г. тази формация се разцепва на две. Едната от тях остава зад Т. Гагалов, а другата избира за свои водители Лорета Николова, Станислав Икономов и Захари Кръстев. Националният координационен съвет на СДС признава ДГИ-СДС с тримата съпредседатели, но Софийският градски съд отказва да го регистрира като легитимно. То продължава своето съществуване и през юни 1997 г. избира за свой председател Лорета Николова.

1971 г.

Създаден е Комитет по печата към Министерския съвет.

1956 г.

В София е организирано тържествено честване на 100-годишнината на българския театър.
През 1956 година в страната има 39 драматични театри, 5 опери и един оперен театър.

1954 г.

Открит е Домът-паметник "Александър Стамболийски" в София.

1943 г.

С военни почести е погребан поручик Димитър Списаревски. Той загива на 20 декември 1943 г. до с. Долни Пасарел, Софийско, във въздушен бой с изтребителите на английския ген. Дулитъл, като се врязва във флагманската “летяща крепост”. Тялото на поручик Димитър Списаревски е открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 г.

На връх Коледа Димитър Списаревски е погребан с военни почести в софийските централни гробища. Посмъртно е повишен в чин полковник със заповед ¹ 420/19.10.1982 г.

Димитър Списаревски е български офицер (поручик) - летец, “живата торпила” на България. Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във Военното училище (57-ми випуск). Обучава се като летец изтребител към 6-ти изтребителен полк в Карлово. Повишен в чин поручик през 1941 г.

През 1942 г. като командир на ескадрила е изпратен на стаж в германския изтребителен полк, който действа срещу англичаните в Ламанш.

1941 г.

На 12 декември 1941 г. по решение на XXV ОНС е обявена война на САЩ и Великобритания. В отговор на 25 декември американското и британското правителство обявяват война на България.

1919 г.

Във Варна с параход пристига първата група руски емигранти, а на 19 януари 1920 г. първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души.

Октомврийската революция през 1917 г. и последвалата я Гражданска война в Русия принуждават милиони да напуснат родината си. Изследователите определят няколко основни руски емигрантски вълни към Европа и света, породени от тези събития. Първата вълна е веднага след Февруарската революция от 1917 г.

В нея са царски руски дипломати и представители на аристокрацията като К. Д. Набоков, В. Н. Крупенски, М. Н. Гирс, Н. А. Кудашов и др. Втората и основна емигрантска вълна е резултат от военните неуспехи на бялата гвардия, започнали в началото на 1920 г. и приключили в края на годината.

Отстъпвайки завзетите територии на Червената армия, тя повлича след себе си огромни емигрантски потоци към почти всички страни в Европа, Далечния Изток и Америка. Третата емигрантска вълна е през 1922–1923 г. Тя е свързана с доброволната емиграция от Съветския съюз на представители на интелигенцията.

1916 г.

По време на Първата световна война българските войски атакуват предмостовото укрепление Мачин.

1909 г.

Oт 25 до 27 декември в Белград се провежда Първа Балканска социалдемократическа конференция с участието на делегати от БРСДП.

1894 г.

България се присъединява към европейската мрежа за точно време и се въвежда източноевропейското време.

1881 г.

Открито e писмо на Драган Цанков и умерените консерватори за общо участие във втория тур на изборите за Държавен съвет. Първият тур на изборите за Държавен съвет се провежда на 1 ноември 1881 г. В края на 1881 г. Консервативната партия поема управлението на Княжеството.

Държавният съвет е висш орган на държавната власт в Княжество България. Създаден е с княжески манифест от 14 септември 1881 г. в периода на Режима на пълномощията и закрит на 9 септември 1883 г. след възстановяването на Търновската конституция. Има законодателни, изпълнителни и съдебни функции.

1881 г.
Учреден е орден "Свети Александър" за военни и граждански заслуги към държавата, за храброст и при лично благоволение на княза. За военните орденът е с мечове по средата при война или над кръста в мирно време, за цивилни орденът е без мечове.

Има Голямо и Малко огърлие от 1888 г., Велик кръст от 1908 г. и шест степени (последните две - със или без корона) с форма на артилерийски кръст върху пурпурночервена лента. Великият кръст се носи на шарф с розета през дясно рамо, а I степен е без розета; II и III степен - на шия, а IV-VI степен - на триъгълна лента на гърди. Към ордена (до II степен) се носи сребърна звезда на гърди.

Учредяването му предизвиква дипломатически конфликт с Портата през 1883 г. и е прието като израз на стремежа за български държавен суверенитет. Голямото огърлие е запазено само за владетеля и престолонаследника, а Малкото - за чужди владетели, ген.и, висши духовници (наградени са 25 души).

С Великия кръст, I и II степен, се награждават министър-председатели, митрополити, генерали. Празникът на ордена е на 19 февруари. Към него е учреден медал "За заслуга" в две степени (златна и сребърна) само за офицери. До 1940 г. е даден на 69 души.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война на 25 декември започва преминаването на Западния отряд през Стара планина. Същият ден генерал Карцов завзема Троянския проход.

1854 г.

Георги Раковски тръгва през Търново към Свищов и Влашко.
Първият идеолог на националното революционно движение Георги Раковски е роден на 14 април 1821 г. в Котел. Георги Раковски е съставител на "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград".

В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е "Наша свобода от нас зависи". Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море.

Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди.

Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г .) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" през 1866 г. и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове.

Умира от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ през 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.

1849 г.

По случай Коледа унгарци, поляци и арменци организират в Шумен празнична църковна литургия.


На тази дата са родени:

1927 г.

Роден е Любен Дилов - български писател-белетрист. Учи в София, но с започването на Втората световна войната заминава със семейството си за Берлин, където остава до края й. Завършва българска филология в СУ през 1954 г. Работи като редактор. Първите си разкази печата през 1951 г. Редовен сътрудник на литературния периодически печат.

Произведенията му са превеждани на чужди езици. Л. Дилов е един от основателите на библиотека "Галактика" на издателство "Г. Бакалов" - Варна. Първата му научно-фантастична книга е романът "Атомният човек" (1958 г.). Негови са: "Гълъби над Берлин" (1953 г.), "В един пролетен ден" (1960 г.), "Почивката на Боян Дарев" (1961 г.), "Кладенецът на таласъмите" (1963 г.), "Романтична история" (1964 г.), "Многото имена на страха" (1967 г. ), "Тръстиките" (1968 г.), "Тежестта на скафандъра" (1969 г.), "Незавършеният роман на една студентка" (1986 г.)

1912 г.

Роден е Стефан Николов Сърчаджиев - български театрален и кинорежисьор. Баща на Йосиф Сърчаджиев. След завършване на гимназия в София учи в школата на Боян Дановски. През 1938 г. завършва драматичната школа към Народния театър, а през 1938-1939 г. специализира режисура в Париж. Създава и ръководи авангардния “Опитен театър” (1939-1940 г.), в който поставя “Господин де Пурсоняк”, “Адвокатът Патлен”, “Изобличението на Бланко Познет”. Работи в Скопския театър (1944 г.) и в Народния театър в София (1945-1956 г., 1958-1965 г.).

Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, негов пръв директор, режисьор и художествен ръководител (1956 г.-1958 г.). Известни негови постановки са “Фуенте Овехуна”, “Волпоне”, “В полите на Витоша”, “Баня”, “Към пропаст”, “Камък в блатото”. През 1945 г.-1948 г. е преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1952 г.-1965 г. е професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ (НАТФИЗ). В киното работи от 1951 г., първоначално в тандем с Антон Маринович, снима разнообразни по жанр филми, предимно в областта на историята.

1907 г.

Роден е професор Христо Николов Гандев - български историк, завършил история в СУ през 1932 г. В периода 1932-1935 г. специализира в Прага. Гандев е доктор по история и социология на Пражкия университет. Завежда Катедра по нова и най-нова история в СУ в периодите 1946 г.-1961 г., 1972 г.-1974г. В периода 1948 г.-1951 г. е декан на Философско-историческия факултет в СУ; 1958 г.-1972 г. е директор на Етнографския институт с музей при БАН; 1970 г.-1976 г. е заместник-председател на Българското историческо дружество. Работи предимно в областта на Българското възраждане.

1905 г.
Родена е Васка Емануилова - българска скулпторка. Сестра на И. Емануилов. Една от основателите на Дружеството на новите художници (1931 г.). Завършва скулптура в Художествената академия през1927 г. при Ив. Лазаров. Специализира в Париж през 1939 г.

Работи основно в областта на кавалетната скулптура. Материалите, които използва, са основно бронз и теракота. Нейни творби са: "Портрет на художника Георги Машев" (1928 г.), "Миньори" (1929 г.), "Портрет на баща ми" (1931 г.), "Глава на поета Николай Хрелков" (1932 г.), "Опъват се мишци железни" (1932 г.), "Строителни работници" (1933 г.), "Миячка" (1937 г.), "Глава на Теофана Калчева" (1941 г.).

1864 г.

Роден е генерал Никола Жеков - военен и държавен деец, генерал от пехотата. Роден е в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1887 г., след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. По време на Балканската война 1912 г.-1913 г. е началник-щаб на втора армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър.

След въвличането на България в Първата световна война е назначен за главнокомандващ българската армия. Краят на войната го заварва на лечение във Виена. Въпреки че е уверен, че ще бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, се завръща обратно в страната. Уволнен е от армията и наистина е съден заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист.

След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война емигрира в чужбина. Генерал Никола Жеков умира през 1948 г.

1861 г.

Роден е Никола Димов Бончев - военен деец, полковник. Роден е в с. Аджар (дн. Светлен), Карловско. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. По време на Руско-турската освободителна война е в състава на Българското опълчение. Отличава се в боевете при Стара Загора и Шипка.

След Освобождението завършва Военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война като ротен командир в състава на втори Пехотен Струмски полк. Проявява се в сраженията при Пирот. След войната служи в артилерията. По време на Балканската война е комендант на Цариброд.

След включването на България в Първата световна война е интендант на Видинския укрепен пункт. Никола Димов Бончев умира през 1933 година.

1847 г.

Роден е Христо Ботев (по стар стил, по нов стил е роден на 6 януари 1848 г.) - национален революционер, поет и журналист. Роден е в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Б. Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити.

През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град.

След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. Останал без средства, след като се прехвърля в Румъния, Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Христо Ботев се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски.

От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. "Дума на българските емигранти". В Галац Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.

През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. "Знаме". След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му стават причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.

След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.


На тази дата умират:

1980 г.

Умира Константин Спасов Гълъбов - български писател, критик и филолог германист. Автор на литературоведски и езиковедски изследвания, есета, разкази и стихове, редактор и преводач. От 1926 г. до 1953 г. завежда Катедрата по немска филология в СУ. Почетен член на Немската академия в Мюнхен.

Организатор на литературен кръг "Стрелец" и редактор на литературен седмичник "Стрелец" (1927 г.). Основава дружество на българските есеисти, издава "Орнаменти. Есета" (1934 г.). Заедно с Ж. Николова-Гълъбова е автор на "Немско-български фразеологичен речник" (1958 г.,).

1939 г.

Умира Никола Димитров Найденов - български политически деец. Завършва право във Франция. Деец е на Радикалната партия. След образуването на Демократическия сговор през август 1923 г. е един от неговите ръководители.

В периода 1926-1930 г. е министър на народното просвещение в кабинета на А. Ляпчев.Найденов е Народен представител в ХХI (1923-1927 г.), ХХII (1927-1931 г.) и ХХIII (1931-1934 г.) ОНС; председател е на ХХII ОНС (1930-1931 г.).