От най-дълбока древност та до днес хората на Родопа планина тачат и почитат нравите и обичаите си, специфичния си говор и традиции. Макар че от поколение на поколение, особено в по-ново време в резултат на динамичното развитие и глобализацията тези традиции да търпят видими частични промени, като цяло тяхното съдържание и смисъл си остават типична обща родопска специфична черта. Макар това да се е оформяло преди стотици години, тия обичаи и нрави и до днес все още дават и очертават облика на родопското село и град както в културно, така и в нравствено съдържание.
За да може да се даде точна характеристика и описание на обичаите и нравите на родопското село, са нужни колосални изследвания и най-вече къртовска работа. Те не биха се побрали в един труд от хиляди страници, в които да се отрази трудът на много учени - изследователи.

На това отгоре нека имаме предвид изключително динамичното време, в което са живели и все още живеят в родопския регион: години на войни, водени на тая територия, години на робство, години на освобождение и трагично разделение. Дълбоко в себе си от дълго време мечтая да вникна в бита и нравите на родопското население, но не намирах смелост и решителност в себе си, защото винаги са ми казвали, че за да предприемем и да сътворим нещо значително и красиво, трябва да бъдем подтикнати и осеяни Свише от нашата Божествена сила и способност, която в никакъв случай не липсва на нито един от нас. Човек не може или не иска да разбере, че именно тая му дадена от Свише творческа сила и воля го е създала като цялостно човешко съвършенство в своята самобитност.

Можем спокойно да кажем, че точно тая негова индивидуалност го оформя и усъвършенства

До тоя момент съм издал повече от 60 книги за героизма на българския войник, воювал през годините за националното ни обединение, за български манастири и църкви, за преселение на българите в Бесарабия и други. Много отдавна мечтаех да се докосна до бита, традициите и фолклора на населението на Родопа планина. И най-неочаквано това частично ми се отдаде, когато чух песните на родопския славей Хамид Имамски.

Те ме въведоха частично в сферата на родопския фолклор, бит, традиции и нрави. А това ми даде основание впоследствие да отбележа, че точно изпетите от него песни ме оформиха като техен страстен почитател, а него като прекрасен изпълнител.
 
Кой всъщност е Хамид Имамски? Той е от село Триград, Смолянска област. Роден през 1974 г. в Девин, където завършва средното си образование. Завършва Лесотехническия университет със специалност ” Горско стопанство”  като инженер-лесовъд по горско стопанство. Защитава с отличие магистратура на тема ” Изчисляване на продуктивността и запасите на мурсалския чай на територията на ДГС “Триград”  в специалност “Стопанисване на горите”. 

Образованието му не е свързано с музиката, но тя е дълбоко вкоренена в сърцето му. Откакто се помни, пее по събори, празници и сватби, а сега вече и по телевизията. Още от малък пее в групата за автентични песни към читалището на село Триград. Гостувал е и продължава да гостува многократно и в чужбина. Като природно надарен и самобитен талант никога не е получавал уроци по фолклорно пеене

Неговият идол в родопското пеене е знаменитата певица Радка Кушлева, ненадминато светило на автентичния родопски фолклор. 

Хамид Имамски е издирил и записал над 500 автентични родопски песни благодарение на прабаба си Хасибе Кьорчева. Голяма част от неговия репертоар са песните от битов характер и традициите на помаците, изпълнявани в оригиналното им звучене, изпети още преди векове. Увлечен от множеството невероятни случки и събития, отразени в неговия архаичен фолклор, зная, че не ще мога да обхвана всичко от образа на Хамид Имамски, което го изгражда като талантлив и самобитен изпълнител.

От прастари времена всеки знае, че народната песен оказва изключително въздействие върху човека, върху неговата сила и воля. Тя достига, докосва се до всяко едно човешко сърце, до най-съкровените му кътчета. Именно в това е силата на песните на Хамид Имамски. За да може човек да има представа за неговите артистични качества на автентичен фолклорист и музикант, той трябва поне веднъж да го е слушал как пее, да се възхищава от завладяващите му изпълнения и непринудена артистичност.

Ония, които са имали възможност да го познават по-отблизо, които познават неговото изкуство, никога няма да забравят подкупващата му усмивка. Веселият му, често достигащ до игривост нрав и маниер предразполагат към откровен певчески диалог с него. Тая негова жажда към песента го кара с настървено постоянство да събира песни из цяла Родопа планина, да ги изучава, да ги обработва по способ, който сам той си знае. Там, където текстът е неясен или не му харесва, той търси първоизточника, извора, уточнява и накрая я запява. 

Неговият огромен репертоар включва най-различни жанрове и мотиви - юнашки, исторически, семейно-битови, любовни, трудови, обредни и други, които ни грабват и завладяват със своето богатство и мелодичност. Обредните, хайдушките, любовните, баладните и битовите песни са неговата най-голяма слабост. 

От обредните песни, които Хамид пее, всеки ще усети, че те третират най-старинния слой поетична традиция у родопчани, защото техните мотиви са произлезли и са се появили през онова време на големи катаклизми и събития, здраво и неразривно се споява със завещаните им от техните предци традиции. Впоследствие те пораждат една своеобразна религиозна поезия, трайно прикрепена към големите им религиозни празници. От неговите обредни песни можем да узнаем, да научим за вярата и религията, която изповядват.

Най-интересното в обредните песни, изпети от Хамид, е тяхната мелодичност. Той притежава изключително дълго дихание, което му позволява да предаде удивителните нюанси на широкомащабната родопска песен, нейната епичност и най-вече мелодичност. 

Ако обредните песни, които Хамид изпълнява, дават възможност на неговите слушатели да надзърнат в оня богат душевен мир от идеи и съзрения, които образуват, които създават и формират религиозното съзнание на народа ни и ни въвеждат същевременно в жизнените интереси на родопското трудово население, то историческите песни, които изпълнява с още повече патос, хвърлят обилна светлина върху другата страна на душевния живот на родопчанина за по-добри дни.

С историческите песни Хамид Имамски се стреми да ни запознае с цялостните национални и обществени идеали на потискания през вековете народ. Неговите исторически песни като епос са възникнали далеко през вековете. Те отразяват вярно цялостното състояние на родопчанина през тъмния и труден период от времето. Като мелодика и поезия историческите песни на Хамид Имамски предават страстния копнеж за политическа свобода и възторг. 
Друг раздел от неговия богат песенен репертоар са любовните песни.

Ако се вслушаме внимателно в тия любовни песни, които Хамид изпълнява, а те са преобладаващи в неговия репертоар, ще забележим, че в тях има една мила задушевна преживелица и женственост, един прекрасен рисунък от интимни младежки чувства, най-често тяхната меланхолия, с тихата тъга на двамата млади, от които ни навява весел хумор или тъга от нова несбъдната мечта, покъртила сърцата или възбудила въображението им. 

Много пъти съм слушал песните на Хамид Имамски и винаги съм изпадал в невероятно състояние от неговата способност така изразително, вълнуващо и непринудено да съчетава мелодията на песента с неговото вокално изпълнение. 

Гласът му е силно подкупващ и завладяващ, което от своя страна дава още по-голяма драматичност на съдържанието и динамиката на действието. В репертоара на Хамид Имамски доста място заемат и баладните песни, чието съдържание също е много динамично и ангажиращо. Не правят изключение и хороводните песни, които той майсторски интерпретира по един невероятен начин, които са доста разнообразни и най-вече динамични, с много ритмика.

Гласът му е със специфичен тембър, силен, пробивен и най-важното - изключително ясен и точен. Неговата издръжливост му позволява да пее в продължение на часове. Песните му си остават прекрасно творение и свидетелство за един самобитен и талантлив народен певец и творец на родопския фолклор, който ще заеме заслужено място в родопското песенно творчество и фолклор. 

Георги КАЗАНДЖИЕВ