Карпош е единственият хайдушки воевода, който, макар и за кратко, се провъзгласява за крал (октомври-ноември 1689 г.). Неговият стремеж да създаде своя държава е един от най-сериозните опити за възкресяване на погиналата българска държавност през вековете на турското иго. Тази година се навършват 330 години от въстанието на смелия българин.
Вероятно “Карпош” е прозвище, а не лично име. В турски документи и хроники хайдушкият предводител е наречен “Карпуз” (диня, объл предмет, нещо червено). Възможно е името да произхожда от “Карпа” (камък, скала, канара, т. е. исполин, юнак). Според народни предания рожденото му име е Петър, което също означава “камък”. 

Османските извори свързват Карпош с района на Доспат (Западните Родопи). Първите данни за него са, че хайдутува по тези места и вече е прославен хайдушки предводител. В този смисъл е напълно възможно Карпош да е родопчанин... Голяма потеря се отправя срещу воеводата, устройва му засада, след ожесточено сражение убива и пленява част от неговите люде, но не успява да го залови. 
Във войната между Османската империя и Свещената лига (1683-1699 г.) турците търпят тежки поражения. Карпош се прехвърля в близост до София, където през юли и август 1689 г. застрашава турския тил и разполага със силна опора сред местните жители в район, населен почти изцяло с българи. Анонимна турска хроника съобщава за този период от живота на хайдушкия воевода: “В околностите на София един неверник, познат под името Карпош, стана предводител на хайдутите и вършеше много злодеяния, а не можеха да го хванат“. В султанска заповед, издадена между 6 и 15 септември 1689 г., се нарежда на Мехмед, мартолосбашия на Знеполската кааза, да залови и накаже смелия хайдутин. Мехмед няма успех.

Турските власти разбират, че трудно могат да се справят с Карпош,
и замислят да го привлекат на своя страна 

В султанска заповед от периода 26 септември - 5 октомври 1689 г. хайдушкият воевода не само е опростен за предишните си деяния, но е назначен за мартолосбашия на каазите Кюстендил, Сирищник и Радомир. В друга султанска заповед от същия период хайдутинът е поставен начело на мартолосите в още десет каази: Щип, Радовиш, Велес, Дойран, Серес, Аврет Хисар, Неврокоп, Разлог, Петрич и Мелник. Предложението към хайдушкия воевода е примамливо - той би разполагал с големи правомощия над значителна по обхват територия. Но Карпош не приема поста или съвсем скоро се отмята от задълженията си. В настъпилия хаос на турско-австрийските военни действия той има по-големи амбиции. На 24 септември 1689 г. австрийската армия завладява Ниш. Генерал Пиколомини с основните си войскови части успешно настъпва на юг.

Според едни данни Скопие е превзето от австрийците, а според други - от бойците на Карпош. Турският историк Силяхдар Мехмед ага пише, че хайдушкият предводител разделя силите си на два отряда. Единият отряд напада и завладява Скопие, а другият преследва турските бегълци от града. Според австрийски източници генерал Пиколомини влиза в Скопие и го опожарява. Австрийците описват града като голям почти колкото Прага, със сгради от камък, тухли и дърво, прекрасни градини с фонтани и добре обработени полета в околностите. Вероятно хайдутите на Карпош участват в превземането му заедно с австрийската армия. Така трябва да се тълкува сведението в анонимна турска хроника: “По това време той (Карпош) повдигнал неверниците от околностите на Скопие. Мюсюлманските жители на Скопие научили за това и някои от тях отишли в Битоля, а някои били ограбени, а тези (хората на Карпош) завзели Скопие. Неверникът, наречен Карпош, взел знаме от австрийците, пристигнали и известен брой австрийци и унгарци и помогнали при  опустошаването на Скопие”.  

Единодействието между въстаниците на Карпош
и австрийската войска е очевидно 

Въстанието започва преди завладяването на Скопие на 25 октомври 1689 г., защото по време на падането на града хайдушкият воевода разполага с добре организирани сили и вече е вдигнал на въоръжена борба българското население в района. 

Два други града - Куманово и Крива Паланка - са превзети от Карпош и поставени под негова власт. Въстаниците освобождават Крива Паланка, като пленяват шест топа и друго оръжие. Куманово също пада в ръцете на Карпош и се превръща в главен град на владенията му. Той се провъзгласява за “кумановски крал” и получава от австрийския император Леополд I калпак и знаме като знаци за своето достойнство. Карпош приема и документи от императора, които гласят: “От Наша страна ти си поставен за сараскер (главнокомандващ) на всички в тази страна. Ти си издигнат за крал на всички български християни. Нека всички да ти бъдат подчинени. Тези предели ги завладей добре и ги вземи в своя принадлежност“. Документите попадат в ръцете на турците, преведени са на турски език и така тяхното съдържание става известно. Трябва да се подчертае, че сръбската историчка Душанка Боянич даде информация за тях в своя публикация, при това в македонски сборник! Това е сериозен удар върху тезата за “македонския” облик на въоръженото движение на Карпош, защитавана от “историчарите” в днешна Северна Македония. Сведенията в тези документи категорично показват българския характер на въстанието и на образуваната от Карпош държава. 


Скопският мост, където според хрониките е бил побит на кол Карпош

Освен Куманово и Крива Паланка, географското разположение подсказва, че под властта на въстаническия предводител вероятно се е намирало и Кратово. В местно предание също се говори за въстание на тамошните рудари. Кратовските турци намират убежище в голямата баня и Хаджикостовата кула. Тези, укрепили се в банята, са убити, а кулата е запалена и спасилите се в нея намират смъртта си. Възможно е и други градове да са влизали в територията, контролирана от Карпош. В анонимната турска хроника пише, че 

той е “поставен за главен
предводител” в Прилеп и Велес 

В същата хроника се споменава, че 10-хилядна татарска конница е изпратена за “унищожаване на неприятеля, който се намирал във Велес и тези предели”. Там пише, че татарски войски се отправят и срещу въстаниците в Тиквеш - важно свидетелство, че и този град е обхванат от голямото въстаническо движение. 

Вероятен сподвижник на Карпош е прочутият Иво от Щип. Иво служи като мартолос и приема исляма, но скоро след австрийската победа при Ниш се връща към старата вяра и обръща оръжието си срещу турците. В османски извор пише, че този бунтовник напада турските села в районите на Скопие, Кюстендил и други области. Иво действа начело на голям отряд от 500 или 1000 българи. 
Карпош полага грижи за отбраната на владените от него градове. Укрепява един манастир близо до Куманово, приличащ на твърдина, с ров и ограда. Възможно е това да е известният Жеглиговски манастир “Св. Богородица”, разположен на 13 км от Куманово, над село Матейче, по югоизточните склонове на планината Скопска Черна гора. Крива Паланка също е защитена от широк и дълбок ров. “Кумановският крал” разполага с многочислена войска. Силяхдар Мехмед ага споменава за повече от 3000 човека, предвождани от воеводата. В Историята на Мехмед Рашид ефенди пише, че под командването на Карпош са няколко хиляди бойци. В анонимната турска хроника има данни, че Карпош предвожда над 4000 души. Според сведенията на румелийския бейлербей Мустафа паша в Крива Паланка са се събрали 20 хиляди християни, готвещи се да нападнат Кюстендил. В тази връзка може да се търси координация между действията на Карпош и друг прославен хайдушки воевода - Страхил, който превзема Кюстендил начело на 4000 хайдути, унгарци и австрийци. Отбраната дружина на “кумановския крал” наброява около 200 опитни хайдути. Те остават с него в последната му битка. 

Интересни данни за администрацията на въстаническото кралство има в анонимната турска хроника. Там пише, че редом с Карпош се сражават четирима “капетани”, а после са споменати 13 “знаменити капетани” в неговата войска. Вероятно територията на “кумановския крал” е разделена на административни единици, управлявани от “капетани”. 
Освен людете на Карпош, хиляди българи се вдигат на борба. Много българи, които служат като мартолоси, сеймени и дервентджии, от опора на османската власт се превръщат в нейни противници. Жителите на областта Мариово се бунтуват и вършат нападения. 

В планините над Битоля около 5000 въстаници
причиняват големи загуби на турците

Сейменбашията Балчо (началник на отряд сеймени) кръстосва района на Пазарджишко и нанася успешни удари. 

Тези събития показват, че османската власт в голяма част от българските земи започва да се разпада и изглежда нищо не може да я спаси. Но тогава основните австрийски войски се оттеглят на север към Косово, а на помощ на турците идва 30-хилядна татарска войска на кримския хан Селим Герай. Преминавайки през българските земи, неговите пълчища вършат големи жестокости. В края на ноември 1689 г. татарите настъпват срещу владенията на Карпош. Около 24 ноември овладяват Крива Паланка, защитавана от хайдути, унгарци и австрийци. Бранителите са избити. Ден-два по-късно достигат Куманово. Силите на Карпош са много по-малобройни от татарската войска, но той не отстъпва, а остава да защитава главния си град. Нещо повече. Излиза извън укрепленията и посреща татарите в открит бой. Битката продължава повече от час, но е неравна. Бойното поле се покрива с телата на убитите въстаници. Карпош е разгромен и хванат в плен, а отбраната му дружина от 200 бойци е унищожена. След като превземат Крива Паланка и Куманово, татарите влизат в Скопие. 

За смъртта на “кумановския крал” има различни сведения. Според Силяхдар Мехмед ага и Мехмед Рашид ефенди Карпош е набит на кол на скопския мост по заповед на хан Селим Герай. В анонимната турска хроника има сведения, които могат да се тълкуват по два начина - че той е обезглавен пред ханската шатра или че е обесен на дърво на пътя за Скопие заедно със своите “капетани“. Свещеник от Битоля, вероятно сред най-приближените люде на въстаническия водач, също е обесен. 

Смъртта на смелия хайдутин не означава
край на въстаническите прояви 

в югозападните български земи. Татарската войска се справила с Карпош и наложила контрола си над въстаналите градове, но не умиротворила планинските райони. Българите оказват упорита съпротива на татарите. Надписът от пещера край село Царевец, Врачанско, свидетелства, че местното българско население се сражава с тях. Още повече това би могло да се отнесе към българите в днешна Македония, които с оръжие в ръка действат в непристъпни планини, където татарската конница не може да се разгърне. 
Въстаническите действия в отделни райони продължават, но са лишени от обединителна фигура като тази на Карпош. Въоръженото българско надигане започва да затихва, след като на 8 октомври 1690 г. турската войска си връща Ниш (в отбраната на града заедно с австрийците участват много българи, предвождани от Страхил воевода). Турците разбират опасността, която е представлявал “кумановският крал” за тяхната власт. Неслучайно в своята “История” Мехмед Рашид ефенди пише с неприкрито злорадство: “Проклетникът Карпош, който беше заловен в Кумановската паланка, беше доведен в Скопие, където беше набит на кол при скопския мост, и така неговата злокобна душа беше предадена на пъкъла”. Но за българското население в дн. Македония въстаническият водач се превръща в легендарна личност, в символ на храброст и непокорство. С основание може да се каже, че Карпош е един от най-големите българи през XVII в.
Неговото въстание е ярко свидетелство, че въпреки тежките данъци и насилията българите са готови масово да хванат оръжието, за да отхвърлят омразното иго.

Тервел ПОПОВ, д-р по история