В ранните часове днес опашка от автомобили и автобуси се изви на изходите от България при ГКПП-тата с Турция. Редица нашенци предпочетоха да отидат на празничния ден в съседен Одрин, за да съчетаят Цветница, малка разходна и изгодно пазаруване при комшиите.

Една от забележителностите на Одрин, Българската църква „Св. Св. Константин и Елена,“ която се намира в квартал „Киришхане“, в югозападната част на Одрин, се изпълни днес с хиляди българи дошли специално за празника.

Построена е през 1869 година със средства на българската общност в града от майстор Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е започнал на 3 март 1869 година и е завършен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на Българската екзархия.

Църквата представлява трикорабна псевдобазилика с разгърната площ от 600 m². Стените са изработени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от онова време.

Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две нива.

След Балканските войни 1912 – 13 година, заедно с масовото изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата „Св. Св. Константин и Елена“ остава безстопанствена и постепенно започва да се руши.

Неколкократно е била обект на иманярски набези, а в края на 80-те години на 20 век е опожарена и разграбена. Църквата е реставрирана през 2008 г.

Десетки миряни се стекоха на Рождественската литургия в българската църква в Одрин

В българската църква Свети Георги в Одрин бе отслужена рождественска служба. На церемонията присъстваха много православни миряни от България...

Друга важна църква, която също се посещава днес от дошлите българи в Одрин е „Свети Великомъченик Георги“.

Тя се намира в североизточната част на Одрин, в квартал „Къйък“, махала „Барутлук“. Някога това е била една от българските махали в Одрин.

Основите ѝ са положени на 23 април 1880 г. и е завършена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния областен управител на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е изградена на площ от 320 m² и представлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в характерен за късното българско Възраждане стил.

Първоначално богослуженията са се извършвали на гръцки език, но под натиска на българската общност това бързо се променя и започва да се служи на български език.

До 1940 г. свещениците в църквата са били български граждани, а след това богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, сред които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 г. църквата затваря врати. 

В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от малкото потомствени българи Филип Чъкърък.

Дълги години той крие в подземен тайник на църквата уникално издание на Светото Евангелие и ценна църковна утвар. Свещената книга е изработена в Москва през 1875 г., и е дарена на голямата ни одринска митрополитска църква „Св. св. Константин и Елена“.

Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „Свети Великомъченик Георги“. 

През 2001 г. е изготвен проект за реставрация на църквата. След получаване на официално разрешение от турска страна, на 1 октомври 2003 г. ремонтните дейности започват.

Възстановеният храм е тържествено открит и осветен на 9 май 2004 г, в присъствието на множество български и турски официални лица от Русенския митрополит Неофит.

През 2008 г. на балкона на храма „Св. Георги“ е открита постоянна етнографска експозиция. „Делници и празници на българите в Одринска Тракия“, в която са съхранени исторически материали, традиционно българско облекло, накити и битови предмети. Н

а второто ниво на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език. 

След посещението на българските храмове нашенците се отправиха традиционно към пазарите и магазините в Одрин.

Търговците в пазарите са доволни, защото и този уикенд търговските обекти се напълниха с еднодневни туристи от България, пише "Марица".

Българските туристи разказват пред местните медии, че пазаруват лекарства, дрехи и млечни продукти. Търговците в града са се подготвили с етикети на щандовете си на български, но и подвикват на български и приканват клиентите си да пазаруват.

Някои от продавачите на пазара говорят на български.

Търговецът Емирхан Мъзрак споделиэ „Търсенето се увеличава всяка седмица. Тук ние сме добър избор за нашите съседи, защото левът е ценен, а продуктите са качествени.

Купувачът е доволен, продавачът е доволен. На пазара говорим предимно български, позабравихме турския.

Нашите клиенти са много доволни, че им говорим на български и лесно могат да изразят това, което искат. Ние сме им много благодарни, че избраха нас и продължават да идват.

Нашите български комшии са винаги добре дошли“, заключи той.