Магдалена Гигова е дългогодишен журналисти запален пътешественик. Написала е общо шест книги и е участвала в създаването на още 10. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” всяка неделя от 17 часа по програма “Христо Ботев” на БНР и на “София. Адресите на любовта” всяка събота от 13 часа по Радио София. Тя публикува пътеписите си и други авторски материали в своя сайт www.dromomania.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътешестване по-евтино и безопасно.


За първи път в живота си ще пътувам с влак-стрела. Очаква се да измина над 400 км до втория по големина град в Тайван - Тайнан, за час и 40 минути.

Очаквах, че ще виждам размазан пейзажа през прозореца, но въпреки високата скорост отчетливо различавам обширни ниви, плодни и зеленчукови градини. Прехраната на Тайван обаче далеч не идва само от земеделското производство. Страната наистина отглежда ориз, чай оолонг, камфорови дървета и захарна тръстика, но населението се препитава и със свиневъдство и риболов.

На тайванците много им се иска да се обозначат на картата и като туристическа дестинация, макар засега посетителите да са главно японци, корейци и китайци от “континента”, ако периодът е на затопляне на отношенията между Пекин и Тайпе.

Гарата на високоскоростния влак в Тайнан е разположена малко извън града и повече прилича на летище. От нея тръгват безплатни автобуси до центъра на града или до някоя спирка на тайнанското метро. Необичайният и индустриален дизайн на гарата е разработен от архитектурната компания Fei & Cheng Associates. Конструкцията от стомана и железобетон обхваща обща площ от 309 010 кв. м.

Овален прозорец на тавана пропуска дневната светлина. Влакът-стрела пристига и тръгва на всеки 60 минути и независимо, че имаш билет за даден час, можеш без никакъв проблем да го промениш за по-късен.

В четвъртия по големина град Тайнан осъзнавам, че са построили “комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви атракции, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на “Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван. В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слез), също безплатно.

Завтичам се към храма на Конфуций, защото е един от най-старите в Тайван и е първият архитектурен паметник, посветен на мъдреца философ от древен Китай. Първото здание от храмовия комплекс е издигнато през 1665 година от Ченг-Чинг, син на Ко Ксинг, легендарен пират и завоевател. Средствата за храма събрали хората от Тайнан. Първоначалният замисъл не бил това да бъде паметник на Конфуций и неговото учение, ами обикновен молитвен дом. 

По-късно зданието става първото образователно заведение в Тайван и храм на конфуцианството. Когато страната попада под японско робство, величествената и красива постройка е разрушена и на нейно място е построено училище. Чак през 1920 година архитект Ши Фу Лай успява да възстанови предишния блясък на сградата и да върне празниците за рождения ден на Конфуций. По време на Втората световна война японците отново закриват храма. Той се превръща в национален паметник чак след обявяването независимостта на Тайван. 

Не знам защо не успях да открия входа за обителта и се промъкнах по особено мъчителен начин през двор, пълен с бурени, и нещо като гробище, но усилията ми бяха възнаградени. Озовах се в комплекса, разделен на две - едната част все още е школа по конфуцианство, пълна с ученици, а другата храм. И тук има стена, на която можеш да забодеш листче с желание, което със сигурност ще се сбъдне. Ехаааа, има да пътувам...

Виждам, че в храма се стараят да поддържат древните церемонии, един от монасите ми показва старинни музикални инструменти и незнайни ритуални принадлежности. По незнайни причини ме допуска и на втория етаж, който определено не е за туристи. С усещането за привилегия отснемам два стенописа - с дракон и с тигър и прочитам табелата, че всяка година на 28 септември се чества Денят в памет на философа, за който се стичат негови последователи от цял свят.

В пътеводителя пише, че в Тайнан има повече от 200 храмове и църкви, което е странно, като се има предвид, че местните са предимно даоисти и будисти и съвсем малко християни.

Минавам през района Яншуи, построен през 1901 година. Мястото е известно най-вече с фестивала на фойерверките, започнал по тъжен повод - в памет на починалите от холера в епидемия преди повече от век. Смята се, че когато пуснеш в небето ракета, гониш злите демони и нечисти сили, докарали в града страшната болест.

В Тайнан е и частният музей “Чи Мей”, разположен сред огромен парк с гори, рекички, мостове и островчета. Отдалеч ми изглежда като причудливо посаден къс от италиански град с фонтаните с нимфи и колесници. Оказвам се почти права.

Уен Лонг Ши, основателят на фондацията, отворила за посещения сградата, хибрид между Капитолия и Партенона през 2015 г., е изложил своите събирани половин век образци на европейската култура. Към музея води мост с 12 мраморни копия на древногръцки богове, скулптирани от Мирон, Лизип и Фидий - Атина Палада, Зевс, Хефест, Афродита...

Огромният фонтан е посветен на Аполон, а една от атракциите в залите е препарирана бяла мечка. Еклектиката в подбора на експонатите се компенсира от тържествената мраморна обстановка и присъствието на оригинална цигулка и виола, изработени от Андреа Амати. Инструментите, според мен, са единственото свястно нещо в кичозния сбирток.

Магдалена Гигова