Магдалена Гигова е дългогодишен журналисти запален пътешественик. Написала е общо шест книги и е участвала в създаването на още 10. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” всяка неделя от 17 часа по програма “Христо Ботев” на БНР и на “София. Адресите на любовта” всяка събота от 13 часа по Радио София. Тя публикува пътеписите си и други авторски материали в своя сайт www.dromomania.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътешестване по-евтино и безопасно.

Ронда е един от най-старите градове в Европа. Разположен е в южната част на Испания, на 100 км североизточно от Малага в Андалусия. Наричат го “селище на тореадори и бандити”. Защо го свързват с бикоборците ще разберете след малко. А обяснението за бандитите е лесно - пътят до Ронда върви по ръба на дълбока пропаст, а самият град е разположен високо в планината върху две масивни скални плата, разделени от дефилето Ел Тахо, дълбоко 100 метра. В дъното му тече река Гуадалевин. До там не било лесно да се стигне и мястото станало убежище за бегълци от закона.

Puente Nuevo (Новият мост) свързва двете части на града, а гледката към долината от него е една от най-красивите в цяла Испания, където зрелищни пейзажи не липсват. 

Ронда е основана през 4-ти век пр.н.е. от келтите. Първоначално това е малко селце, което често преминава от един завоевател на друг. По-късно е построен замък, а по времето на Юлий Цезар то получава статут на град. Името пък идва с превземането на града от арабите, които го наричат ​​Изна-Ранд-Онда (“Град със замък”).

Любопитна е историята на местната светица Тереза Д’Авила. Тя била канонизирана от католическата църква с голяма неохота, въпреки че посветила живота си на изграждането на болници, сиропиталища и църкви, помощ за бедните и болните. Тя била монахиня, но твърдяла, че като невеста на Бога всяка нощ прави любов с Христос и в дневниците си го е описала с изключително цветисти подробности. 

В Ронда задължително трябва да се разгледа Стария град (La Ciudad), който е запазил много исторически архитектурни паметници: мавританската крепост Алкабар, арабските бани, построени през 13-14 век, катедралната църква Santa Maria de la Encarnacien от 15-и век, чиято архитектура смесва романски, арабски и готически стилове...

Храмът създава впечатление за нещо леко и светло, доста различно от общата представа за испанския католицизъм. Наблизо има кичест парк със статуя на дама, облечена официално като за посещение на корида. Тези жени се наричат гойеси, защото тоалетите им са възпети от четките на Гойя. Естествено, всички туристи се редят на опашка за снимка.

Но основната атракция на Ронда са арената за корида и Музеят на бикоборството. Аз си мислех, че то е забранено отдавна в Испания. Оказа се, че провинциите са автономни и всяка има собствено законодателство. Дори за тореадорите. Към арената има и училище за езда от 15-и век, което продължава да съществува. Негов “клон” е прочутото Испанско училище за езда във Виена. 

Църквата "Света Тереза"

Ронда е родното място на коридата. Именно тук през 1784 г. е построена първата и все още най-голямата арена за корида в Испания - Plaza de Toros. Отпред има статуя на бик, а самата арена се използва по предназначение и до днес. Когато няма корида, мястото е музей на тавромакията (изкуството на бикоборството). Тогава туристите могат да надникнат дори в ужасните боксове, където затварят биковете, преди да ги пуснат на арената. 

Зад стъклени витрини могат да се видят костюмите на изключителния испански тореадор Педро Ромеро, роден и израснал в Ронда. Именно той създава основните правила в съвременната корида. Рекордът му от над 6000 убити бика не може да бъде подобрен, защото по време на кариерата му е имало корида всеки ден, а в наши дни се провежда едва няколко пъти годишно. Ромеро е първият, който излиза на арената пеш, а не върху кон. Бил е пробождан неколкократно, но никога бик не го е вдигал “на рога”. 

Местните ресторантьори наддават за месото на всяко убито животно и цената му понякога стига до един милион евро. Традицията е да го откупи един и да продава отделните части на колегите си. Особено ценена е опашката, от която се приготвя местното ястие осо буко. 

Бикоборството е възпято от Ърнест Хемингуей и Орсън Уелс, а Гойя е бил направо обсебен от него. 

Къщата на Дон Боско

Поради особеностите на заобикалящия релеф районът около Ронда е привличал през вековете всякакви авантюристи, затова там има и Музей на бандита. 

Градът е разделен на нова и стара част, които са свързани с Новия мост. Името е подвеждащо. Съоръжението е съградено между 1759 и 1793 г. Според легендата архитектът Хосе Мартин де Алдехуеле паднал от него, докато проверявал качеството на строителните работи. Мостът е визитната картичка на града. Най-високата му точка е около 98 метра, а дълбочината на ждрелото - около 120 метра. Дивата и сурова красота се допълва от легендата, че в “прозореца” на един от участъците на моста е бил местният затвор, практически непристъпен и невъзможен за бягство. 

Puente Nova не е единствен в града. Puente San Miguel е построен от арабите през 13-и век на мястото на мост от римско време. Затова някои наричат Ронда град, надвиснал над бездна. Къщата на Дон Боско, в която можете да видите типичната подредба на стар андалусийски дом, също е кацнала върху скалата. Можете да се наслаждавате на гледката, докато отпивате глътка местно вино на терасата й, превърната в ресторант. 

Околните планини създават невероятен микроклимат. Дори в най-горещите летни дни тук винаги можете да се скриете от знойното испанско слънце. 

Магдалена Гигова