За няколко дни бюрократичната машина на времето ме завъртя в чиновническата центрофуга в сърцето на столицата, където са съсредоточени общините, в които са родени кореняк софиянците. Тъкмо си мислех, че няма как да бъда по-съкрушена от българското бездушие, когато с периферното си зрение, докато търсех място за паркиране, я видях. Видях Опашката! Гледката е покъртителна.

Опашка на тротоара, започваща от нищото! 

Не просто опашка, а стройна, подредена върволица, на която зорко се съблюдава редът. А хората - цветни! Като цветя! Цветя, само че увехнали, стъпкани, убити, опечени от вятъра, премръзнали от зимата. А ръцете им увиснали от торби, в които някои от тях носят цялото си притежание - дреха, извадена от кофите за боклук, нотариални актове на изгубените си имоти, спомените, събрани в албумчета. И чакат, строени в цветната опашка, да дойде благодетелят на сиромасите Мартин Мартинов.

Опашката се размърдва, напрежението расте...

И ето я колата, чийто багажник е пълен с храна. За повечето тук тя е като рог на изобилието, защото това са хората, останали на улицата заради бездушието на държавата ни, беззаконието, липсата на справедливост, хазарт, измами, бързи кредити. Не липсват жертви и на алчни роднини, на комунистически произвол и на реституцията. 

 

Усмихват се, щом вдигна фотоапарата към тях, но има и такива, които се срамуват, че са тук на Цветната опашка. 

От години Мартин Мартинов осигурява топла храна на бездомници всеки ден от началото на ноември до пролетта. Дарители му помагат с продукти, защото изхранването на 150 бездомници струва около 600-700 лв. на ден. Благодетелят има ресторант, небезизвестният “Гамбринус” на бул. “Витоша” № 1.

Заповядай, Здравче, подава той порция пиле с ориз, две филии хляб и две вафли на мъничка беловласа женица. А тя се отправя към две прекрасни девойки, които също раздават храна. Момичетата са от Английския колеж, бежанки от Сирия, едва разбират български език, но това никак не смущава баба Здравка, която съвсем спокойно започва да ги разпитва на перфектен английски.

Щом разбира, че са от Сирия, старицата рязко минава на френски и им разказва смайващата си история. За баща си, който е бил дипломат по царско време, и за майка си, която пеела в оперетата. Пътували по света, а малката тогава Здравка Георгиева учела с частни учители езици, музика и т. н. 

До 1945 г., когато баща й става “враг на народа”, а в къщата им до Паметника на Левски настаняват “наши хора”. Все пак след 1989 г. бабата се класирала в т. нар. реститути, но оправия и досега няма. Съдебно решение има, но никой не може да извади от вече няколко пъти препродадения й имот третите т. нар. в българското законодателство “добросъвестни” купувачи...

Днес тя живее в мазето на собствения си дом и носи нотариалния акт със себе си навсякъде 

Срам я е да ми каже фамилното си име... Разделяме се, а тя махва на приятелката си по съдба с думите “хайде към бункерите”. 

“Всички ние тук сме бункировачи”, допълва тя с поглед, отправен към опашката. В изказа й прозира тънка самоирония, явно все пак има останало здраво семе, в това обрулено Цвете от Опашката на Мартин!

Същата съдба споделят десетки кореняци софиянци, които имат нещастието да са наследници на апетитни имоти... На тръгване все пак виждам, че мъж, който току-що е взел храна, е хлътнал до кръста в контейнер за боклук. Питам го защо, а отговорът му ме смразява: “С това мога да се нахраня веднъж на ден през седмицата, без събота и неделя, нали разбирате - Мартин дава само от понеделник до петък...”.

Ако искате да помогнете на Мартин в неговото благородно дело, можете!

Паулина БОЯНОВА, снимки: Poly@reporter

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук