Христина Иванова от Стара Загора твърди, че бебето й е починало след лекарска грешка. Тя разпраща историята си до медии, с надеждата, че ще започне разследване и ще получи справедливост. 

Ето какво описва почернената майка:


Пише Ви една почернена майка! Така наречените „Лекари“ убиха здравото ни дете,прекрасния ни НИКОЛА!Моля прочетете трагедията ни,дълга и в детайли,но най-малкото което мога да направя е да дам гласност ,за да не доверяват повече майки най-важното на тези жени,а именно живота на детето си!

Имах прекрасна бременност,сравнително лека ,много много желана и очаквана с трепет и любов.Следях бременноста си при др.Загорова,ходех на фетални морфологии при др.Тодоров,грешката ми беше да си избера само акушерка за самото раждане Ася Найденова от държавното аг Стара Загора (която навсякъде агитира за нормално раждане на всяка цена, ние платихме голяма цена) с мисълта,че ако нещо се обърка в хода на раждането ,винаги има лекар на смяна и ще се пристъпи към спешно секцио!

На 14.01.18 срещу 15.01 започнаха контракциите ми ,термина ми беше за 17.01,доносено бебе,в 00:30 отивам в аг с 5 см разкритие ,Найденова беше на смяна,сложи ме в предродилна да чакам пълно ракритие, в 05:00 часа сутринта стана пълно,започнах да напъвам ,но бебето не слизаше надолу.Найденова извика „лекаря“на смяна, най-черният,най-бездушният и най-некомпетентният за мен човек ВЕСЕЛИНА ЦАНКОВА !От там се почна ужаса....казваха ,че не напъвам хубаво,че ще си убия бебето,каква майка съм,Найденова ме натиска и скача по корема,а ЦАНКОВА с ръка в мен и повтаряща още един напън и ще излезе.

Започнаха да падат тоновете, няма да забравя думите на тази бездушна жена „Една епизиотомия и бебето излиза“,при отговор на Найденова ,ами давай режи,отговора беше „За нищо на света няма да я срежа,младо момиче“. От къде на къде не ме сряза,нима щях да съм единствената,колко жени са раждали така!Не съм и предполагала ,че може да има опасност за живота на Никола,сама щях да се срежа,ако знаех....

Мислих си,че щом не ме реже,че щом не е постъпила към секцио,нещата са в реда на нормалното....и така с напъни и ужасии до 06 и 20, когато решиха,че ще викат спешен екип за секцио, да ама екипът не е в болницата, а тепърва линейка ще ходи да ги взима от домовете им.

10 минути се чудиха кой екип да извикат, този който е на разположение през нощта, или този който започва смяна в 7 и 30. Решиха да извикат този, който започва смяна в 7 и 30. Докато ги чакахме, ЦАНКОВА ми казва: „Така и така чакаме, я напъвай пак, може пък да вземе да излезе“.

Уж спешният им екип дойде в 7 и 30 с кафенцето в залата!!! Били там от 7:00, ама нали смяната им почвала в 7 и 30 ... Кое от това е по спещност? Оттам ме накараха да стана и да ида с асансьора пеша до горния етаж, където ще е операцията... те знаеха, че бебето е било на изхода...

Легнах на масата, ЦАНКОВА го набута навътре ,за да може да ме среже... От там се почнаха подигравки: “То беше ясно ,че няма да го родиш нормално, гледай ква си ниска, една ще иска да ражда нормално и няма да може!“

Пристъпиха към секциото чак в 8... Събуждам се, никой ми дава информация за детето ми, влизат акушерки, сестри, всеки ми мълчи Дойде Найденова и ми казва ,че се е родил 3250 кг, 50 см, че е бил останал без кислород и задушен от дългото чакане и напъване, оттам не проплакал и са го качили в неонатологията, ритмично дишане е установено към 5-та минута, оттам мозъчен оток!

Зърнах го на вторият ден, в кувьоз, треперещ и в същото време така прекрасен. Лекарите там не ни даваха надежда, ако оцелеел, щял да има много увреждания.

На следващия ден са го сложили под медикаментозна кома, понеже получавал гърчове. На 19.01 ми казаха да си ходя, че ме изписват.

Синът ми излезе от комата след половин месец, но ни повтаряха, че мозъка му е увреден от отока и не можеше да диша сам, до последно беше интубиран, след това почнаха да се появяват мозъчни кисти, които избутват тъканта... и така с борба от ден първи НИКОЛА почина на 12.04.18г. на 87 дена .Бори се с това силно сърце,нашият герой,толкова силно се бори.... Всички лекари в неонатологията повтаряха ,че такъв случай не са имали толкова дълго време на командно дишане, че е голям герой с много силно сърце! 

Всеки ми повтаря - друго ще имате, млади сте, аз си искам детето. 

Обичаме те малко АНГЕЛЧЕ НИКОЛА!Вече не те боли,вече си на по-добро място!!!"