„С и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов се срещахме на неутрална територия в една академична институция, защото целта беше да проведем разговор и да потърсим възможност да бъде убедена прокуратурата да подкрепи визия за своето реформиране..."

Признанието е на бившия вече депутат Христо Иванов. Направи го вчера в парламента, повтори го и днес в тв ефира на БТВ. За да онагледи мащаба на задкулисието, което управлява, докато развява знамето на прозрачност и публичност в политиката, пише "Епицентър".

Напусналият лидерския пост на „Да, България“ Христо Иванов бе изслушан вчера в анкетната комисия на парламента за влиянието на Нотариуса и Пепи Еврото в съдебната власт. 

Отговорите на Иванов на въпросите, зададени му от депутата от ДПС Хамид Хамид, базиращи се на разкрития на лидера на движението Делян Пеевски, дадоха да се разбере кои кръгове не просто кадруват по върховете на съда, прокуратурата, съдебния инспектор и Висшия съдебен съвет, а носят и пряката отговорност за провала на борбата с корупцията и липсата на справедливост в България. 

Без никакви скрупули и задръжки подалият оставка като лидер на "Да. България" Христо Иванов обясни, че докато са били активните дебати и трите гласувания по отменените като противоконституционни поправки в Конституцията в частта за съдебната власт, той е провеждал нерегламентирани срещи с главния прокурор и с председателя на Върховния касационен съд. Срещите не са били институционални, а при неназовани посредници.

Колко са били те, не стана ясно. Защо не ги е оповестил по време на дебатите в парламента, остава да гадаем. Защо не е използвал легитимните канали за такива срещи - парламент, комисии? С какъв мандат е водил тези срещи - никой не го попита. Какъв е резултатът от тези срещи - не знаем.

Днес Христо Иванов призна, че се е провалила съдебната реформа. Призна, че се е провалил като политик. И затова "напуснах оперативната политика и си понесох  отговорността". Но това не е вярно. Христо Иванов не е напуснал политическата сцена. Той е на нея повече от всякога - прикрит в образа на бродник без лице – символ на задкулисието, което диктува процесите у нас. 

Преди повече от 15 години българското общество беше скандализирано, че кадруването в съдебната система у нас се случвало на „белите покривки“ на посещавани от магистрати ресторанти. Тогава членове на ВСС, съдии и прокурори бяха принудени да се оттеглят, защото бяха засечени да общуват с Красимир Георгиев, известен повече с прякора си Красьо Черния.

По това време Христо Иванов е просто стипендиант и анализатор на финансирани от чужди фондации проекти за прозрачност в съдебната власт. За да еволюира днес не просто до наследник на брокера на назначения в Темида – Красьо Черния, а до ключов лобист на задкулисието, който диктува цялостния модел на правосъдието у нас и с налудни опити да влияе и на политшическите процеси в държавата.

Куриозното е, че явяването на Иванов в парламента вчера бе, за да се обсъжда влиянието на Мартин Божанов-Нотариуса и Петър Петров-Еврото върху правосъдието, докато се оказа, че дори техните схеми бледнеят пред мрежата на задкулисието с автор Христо Иванов. 

Парадоксът е в това, че всичко се случва под бурните аплодисменти на либералната журналистика, въпреки десетилетните й претенции, че се бори срещу влиянието на мафията над публичната власт.

Арогантността на Иванов отдавна е минала общоприетите морални граници, заради това на никого не му прави впечатление, когато той най-безцеремонно заявява как „механизмите за влияние в съдебната власт не са демонтирани“.

Думите му всъщност звучат повече като самопризнание, та нали вече над десет години именно той е този, който полага основите на това задкулисие, надгражда го и грижливо се старае да не спира да функционира – до степен, че измененията на Конституцията да се решават по кьошета и неформални сбирки с висши магистрати.

И това го признава същият този Христо Иванов, който само преди години искаше оставката на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров за срещата му с бизнесмена и издател Сашо Дончев в офиса на друг бизнесмен и политик Георги Гергов.

А какво е правил Иванов с Борислав Сарафов и Галина Захарова, какво точно е искал от тях?

Иванов твърди, че на тези срещи никога не е обсъждал назначаване на висши прокурори за заместници на изпълняващия функциите обвинител №1, нито е дискутирал други кадрови въпроси с председателя на Върховния касационен съд. Не били обсъждани и конкретни наказателни и други дела, обяснява още бившият партиен лидер.

Ако се съди по отношението на Христо Иванов спрямо Борислав Сарафов, очевидно главният прокурор е постъпил принципно и не е позволил намеса в работата му, това обяснява и нападките на проваления политик спрямо магистрата в последно време.

И обратното - вижда се, че Захарова стриктно следва жалоните, които задкулисието й спуска през Съюза на съдиите в България, както и особено в резултатите от конкурсите по повишаване на съдии в Търговските отделения на апелативните съдилища.

Нали си представяте, ако друг партиен лидер беше провеждал подобни неформални беседи с висши магистрати – Борисов, Пеевски, Нинова или Костадинов, какви истерични реакции щяха да последват. 

Та, нали Иванов щеше да е първият, който да тръби, че „мафията е превзела правосъдието“. Вместо това, той най-безскрупулно внушава, че на срещите не е присъствал председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, просто защото за неговите интереси се бил грижил председателят на ДПС.

Последното звучи повече от цинично, особено на фона на самопризнанията на самия Иванов, които не трябва да забравяме идват след разкритията на Пеевски за въпросните рандевута. Иначе, скритото обсъждане на Шестата поправка на Конституцията "на кафе, уиски и фъстъци", никога нямаше да стане известно за обществото. 

Днес повече от всякога българският политически елит дължи изключването на всякакво взаимодействие с персони като Христо Иванов, който се оказа най-голямото бедствие за българското правосъдие. 

Некомпетентен юрист, без никакъв практически опит, с тотално изкривени възприятия за морал и почтеност, безпардонно се меси в работата на съда и прокуратурата, контролиращия ги съдебен инспекторат и управляващия ги кадрови орган. 

И всичко това се случва, докато обикаля офисите на олигарси, техните адвокати, с които чертаят схемите за превземане на прокуратурата и съда, залива с доноси Европейската комисия и Държавния департамент на САЩ, а когато е много спешна задачата, скача на задната седалка в джипа на бизнесмен с висящо наказателно дело.

Всичко това показва колко правилно и точно бе решението на Конституционния съд отпреди седмица, с което одиозната Шеста поправка на основния закон, свързана със съдебната власт, беше отменена.

На практика мнозинството от конституционните съдии са се оказали последната преграда зад опитите на задкулисието да унищожи окончателно независимостта на съдебната система като я превземе. Това обяснява и истеричната реакция на кръговете, дърпащи конците на извадения на показ лобист на задкулисието Христо Иванов.

И точно заради това нито за миг оттук насетне, нито един легитимен представител на държавната власт не трябва и за миг да търпи менторското поведение на групичката около Иванов и съпътстващата ги медийна пропаганда.

Вече седмица Иванов опитва да взриви държавата с две успоредно течащи задкулисни схеми. Първата, осветена отново от Пеевски – спешно да бъде сменен председателят на парламента с депутат от ПП-ДБ, когото Румен Радев да назначи за служебен премиер, а оттам да се овладее и вътрешното министерство, за да се изкривят изборните резултати на предсрочния вот през октомври.

 Това си е чист пуч срещу най-висшия орган в държавата, за чийто сценарий Христо Иванов публично признава и с охота разказва. Той или не съзнава какво мисли и какво върши, или е активиран терминатор срещу демокрацията.

Чуват се дори призиви и парламентът да избере скоростно омбудсман без да спазва процедурите по номиниране и обсъждане, които биха приключили за около три месеца (т.е. след изборите), а просто така „от днес за утре“.

Втората схема е дори още по-скандална. Планът е да се предизвика криза и в съдебната система, като се принуди Висшия съдебен съвет да не изпълни законовите си правомощия по избор на титуляр за главен прокурор и да не стартира процедура по избиране на следващ председател на Върховния административен съд.

Вече повече от година Сарафов е изпълняващ функциите обвинител №1, а мандатът на Чолаков изтича след три месеца. В този смисъл се яви и нарочен призив на наемниците „Правосъдие за всеки“ – групичката от протестъри, които дотолкова са намалили своята бройка, че дори нямат достатъчно хора, които да държат транспаранта им на дежурните протести пред Съдебната палата. 

Въпросните душеприказчици на Христо Иванов излязоха със скандалното предложение - парламентът да приеме противоконституционни изменения в Закона за съдебната власт, с които да се блокира работата на ВСС по избор на главен обвинител и председател на ВАС. Мотивът – този състав на кадровия орган на съдебната власт бил с изтекъл мандат.

Добре е да се уточни обаче защо това е така и кой през 2015 г. заложи този блокаж. Именно Христо Иванов заложи конституционните промени отпреди десет години, които предвидиха кадровиците на съдебната власт да се избират с квалифицирано мнозинство. Комичното е, че Иванов цитира призивите на „Правосъдие за всеки“ днес в ефира на БТВ.

По същия начин Христо Иванов е авторът на "късата листа" от възможни кандидати за служебни премиери, които днес връзват ръцете на президента Радев и като изход от кашата, която забърка, си е наумил да сваля Рая Наазарян със заговор.

Христо Иванов е катастрофата за българското правосъдие, а и за българската политика. И това трябва да бъде осъзнато, както по върховете на съдебната система, така и от мнозинството политически сили в този, а и в следващия парламент.

Неговата цел винаги е била да руши институциите, за да може те – първо, да не могат да противодействат на мафията, която го е излъчила и второ, да бъдат овладени по единствения възможен начин за задкулисието – през скрити и нечисти схеми.

Извън пазача му Мирчев, секретарката му Йорданова и депресиралата се от изборите Цонева, дали има още някой наивник, който все още вярва и на една дума, изречена от Христо Иванов.

Бродник без лице, в което се е превърнал след десетилетие, в което е твърдял, че се бори срещу задкулисието, а всъщност успя единствено да надгради схемите на Нотариуса, Пепи Еврото и Красьо Черния.

Моралното падение на Христо Иванов е изписано в погледа му, така както сам го е описал пред 20 години: „Имам още малко време, преди да ми стане виновно, че съм тук, докато те са сами вътре. Eдинствените същества, с които имам какво да споделя, обратно в давещия кръвоизлив от думи в ума ми, толкова пълноводен, че мога да легна на дъното му и да се скрия и от него и от себе си. 

Подложил съм лице на небето и животът ме подхваща като грозен ръбат съсирек от мрак, почва да ме кове с огромния чук на слънцето си и да ми придава краткотрайна човешка форма, само за да й се присмее и да я хвърли с презрение обратно за претопяване. До мен е смъртта с прекрасния си, ослепително прав и сребърно-остър меч, по-лека от снежинка, на всяко мое дишане отрязва по едно парченце от сърцето ми и го хвърля на приятелите ми, моите демони, които пируват с плътта ми.“