Есента чука на вратата. Това е сезонът, в който се стягаме за зимата. Българинът обича да запретва ръкави и да прави зимнина. Киселото зеле е неизменна част от тряпезата в студените дни под една или друга форма.

Зелето е тревист многолистен зеленчук. Листата му са под формата на кълбо при най- популярните сортове, но има и видове зеле, които са с продълговата форма.

Особено внимание при закупуването на всяка зелка трябва да се обърне на кочана, около който листата сформират кълбовидния вид на зеленчука. Той не трябва да е мек, хлътнал или загнил, за да сте сигурни, че купувате наистина прясно и качествено зеле.

Независимо от големината на зелката, кочанът трябва да бъде бял и твърд, а не мек или в друг цвят.

При някои сортове здравото зеле е със стегнати и плътно долепени листа едно до друго. При тях всяка хубава зелка трябва да бъде тежка, дори и да е малка на размер. Зелките не бива да бъдат леки, тъй като това е признак, че въпросното зеле е развалено и не е годно за консумация.

От друга страна, когато става дума за слагане на кисело зеле, опитните майстори знаят, че трябва да се заложи на по-лекото и въздушно зеле. Най-консумираното зеле в България прясно и солено е зелето от сорта кьосе. То се характеризира с къдрави листа и относително леко тегло.

Кьосето е най-подходящо за сурово ядене и за приготвяне на кисело зеле, защото в него има много въздух между листата и това подпомага усвояването на маринатата и осоляването. Друг признак, чрез който може да се познае зелето кьосе, е че от кочана му излизат 6 броя листа, докато на първия вид зеле – твърдото зеле, излизат от кочана 4 листа.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук