Ани Пешева е китаист и писател. Живяла е дълги години в Китай. Получила е най-доброто от образованието и на Изтока, и на Запада. Учила е китайска философия в Пекинския университет, завършила е Международни отношения в престижния университет Станфорд в САЩ. Над 20 години организира и води групи на посещение в Китай. 
Ани Пешева е председател на Китайската академия Ханлин в България и ръководи издателство “Ханлин”. Автор е на книгите: “Пътуване из магичния Китай”, “Класическа китайска акупресура при 80 болести”, “Лечение с мокса”, “36 точки за здраве”, “36 билки за здраве”, “Китайска астрология - 1 част: Звездите в четирите стълба на съдбата” и “Българско-китайски разговорник”. Тя разкрива пред нашите читатели невероятно интересни неща за тайнствения свят на Изтока.

- Както върви светът и популацията, ще учим ли масово китайски?

- По мое мнение, да! В бизнеса вече да знаеш китайски е голям плюс. Търговските връзки, общуването в цял свят го изискват. Китай е световна сила с богата култура и традиции. Колкото и да не ви се струва реално, но по брой на хората, които говорят китайски, той е най-говоримият език в света. Да учат китайски език е полезно не само за младите, но и за всички възрасти. В техните йероглифи се крие много смисъл и логика. Те са и чудесно упражнение за мозъка. 
Вече има българи, които на 70 години започват да учат китайски

Учат го, за да гледат китайски сериали в интернет и да следят новините. Други го учат, за да си говорят на китайски с внуците си, а и просто да имат ново занимание.

- Разкажете как станахте китаистка и защо толкова ви харесва Китай? 

- Целият ми живот е свързан с Китай. Като бях малка, майка ми - тя е от първите и най-добри китаисти в България, ми разказваше с огромна любов за древната китайска култура. На стената вкъщи всяка година окачвахме китайски календар. Там за първи път видях град Суджоу, който е един от по-малките градове в Китай - само 10 милиона. За разлика от Шанхай 34 млн., Гуанджоу 25 млн., Пекин 24 млн... У нас идваха китайски приятели на майка ми - все именити българисти (Лю Джъпай, Дзин Пейлян, Ма Сипу и други професори), с които заедно готвехме китайски ястия и оживено разговаряхме с много смях и настроение.

Апартаментът ни тогава имаше мебели с орнаменти на дракони, цветя и красиви девойки, картини с китайска живопис и калиграфия, порцеланови вази, китайска бродерия с коприна, дървени фигурки на лъвчета - пазители и стари рибари. По детски си представях как китайците се обличат в красиви цветни дрехи и живеят в старинни къщи с дърворезба. Не предполагах, че някога ще имам късмета да живея в Китай. Когато станах на 14 години, със семейството ми заминахме. Майка ми бе назначена в българското посолство в Пекин. 

Няма да забравя датата 15 август 1987 г. - денят, в който за първи път кацнах на летището в Пекин. Всичко в Китай беше завладяващо и различно! Последваха 2 г. в руската гимназия в Пекин, 2 г. в Университета по китайски език и култура и още 3 г. в Пекинския университет. След това съдбата ме отведе в Америка, където завърших международни отношения в Станфордския университет. По онова време видният политолог от Станфорд - проф. Розенберг, веднъж ми се похвали, че е бил на посещения в Китай 55 пъти. Тогава това ми се струваше невероятно. Кой да предположи, че и аз ще посещавам Китай толкова много пъти, че дори ще им изгубя бройката. Защото пътуването в Китай е магично и винаги променя хората. 

Майка ми, Мария Пешева, беше създала кръг от специалисти, работещи в сферата на културата, за връзките между България и Китай. Тя бе изключителна личност, която всеотдайно помагаше на всички. 

За нея прочутата Ванга бе казала, че е живяла 500 години в Китай

Аз преди двайсет години започнах да проявявам голям интерес към китайската астрология. И тъй като се обучавах сама чрез китайски книги, в един момент настъпи време да разбера дали наученото от мен е правилно. Беше необходимо да се свържа с истински специалист в тази област, който да провери знанията ми. В един пролетен ден на 2005 г., както се разхождах в Даоския Храм на белите облаци в Пекин, се заговорих с една възрастна жена - даос.
Майката на Ани - Мария Пешева, е била от най-видните български китаисти, работили в българското посолство в Пекин.

Тя имаше изумително излъчване: благо лице като на светица, сияещ поглед с очи тип “жерав” на дълголетието, мека и състрадателна усмивка. Дори вече не помня как й беше името и как се заговорихме - всичко стана изведнъж и спонтанно! Попитах я: “Кой в Китай е добър майстор по китайска астрология?”, а тя отсече: “Даоският майстор Цуей е най-добрият в цял Китай! Никой не може да се сравнява с него!”. А къде е той? Дали ще мога да го посетя? - продължих да питам аз. “Ооо, ами той е в една много далечна планина!”. След като успях да разговарям по телефона с даос Цуей, той се съгласи да ме приеме в планината. И ето, че бързо си купих билет до Ичан - мястото, откъдето щях да стигна до него.

На жп гарата в Ичан ме чакаше стар джип. Шофьор беше един от учениците на даоския майстор. След близо час пътуване по разнебитен път из планината се озовах в Пещерата на каменната врата Шъ Мън Дон. Това място се намира до една голяма пещера, в отвора на която е разположен даоският манастир “Шъ Мън Дон”. Построен е преди близо хиляда години по времето на династия Сун. Древното му название е “Пещерата на царя на драконите” Лун ван дон. 
Шъ Мън Дон е наистина силно енергийно и завладяващо място 

Върховете и хребетите пред пещерата са заобиколени от каменни арки. По време на няколкодневния ми престой в манастира заедно с даос Цуей и неговия близък ученик даос Вън разговаряхме доста за китайската метафизика. Анализирахме взаимно хороскопите си и аз научих много. От време на време идваха хора от града и се обръщаха с въпроси за съдбата си. Имаше и такива, които идваха от най-далечните краища на Китай. Бях изумена колко бързо и правилно двамата даоси анализираха хороскопите. Наистина невероятно проницателни! 

Китайската метафизика включва различни методи за гледане на съдбата, като основните са китайската астрология, физиогномиката и гаданията по Идзин (“Книгата на промените“). В китайската астрология най-популярният метод за анализ на съдбата е осемте йероглифа ба дзъ, известен още като “четирите стълба на съдбата”. Осемте йероглифа представляват осем знака от китайския календар, които се падат по два знака (йероглифа) в годината, месеца, деня и часа на раждане. Всеки знак съответства на даден тип характеристика - Ин или Ян, както и на един от петте елемента - Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода. Този метод е много задълбочен и дава изключително полезна информация за енергийните компоненти и характера на човека, за съдбата и периодите в живота му, различните звезди в хороскопа и тяхното влияние. 

Шу шу (буквално “изкуството на изчисленията“) - така в Китай наричат методите, при които се изчисляват отношенията между петте елемента, звездите и цикличните знаци. По-напредналите даоси развиват силна сензорика и само като видят данните на наталния хороскоп (осемте йероглифа), и вече потокът на мисълта им се свързва с информационното поле от природата и Космоса. 

При такова напреднало ниво те интуитивно възприемат кои от многото информации и аспекти в хороскопа са най-актуални и важни и трябва да бъдат предадени на човека. Това те наричат “тълкуване на астрологията от извора на Дао”. В прохладната пещера за медитация всички заедно пиехме свеж чай с изворна вода от кладенеца на осемте триграми и разнищвахме тайните на китайската метафизика.

Когато даос Вън, близкият ученик на майстор Цуей, видя хороскопа ми, започна толкова бързо да тълкува всичко, че аз останах изумена. В рамките на 5-6 минути той каза толкова много за живота ми, колкото никой не може да си представи. И внезапно и неочаквано изрече:
“Следващата година майка ти ще умре”. “Какво?! Как така?!” - извиках аз - тя практикува медитация, тренира чигун и води здравословен начин на живот! 

Но даос Вън беше категоричен: “Това е. И много трудно може да се избегне. Ако не се случи догодина, ще стане през 2014 г.”.

Беше 2005 г. Бях шокирана и потресена. Помъчих се да изтрия тези думи от съзнанието си. Но в следващата 2006 г., когато майка ми неочаквано почина, си дадох сметка за срещата в планинската пещера и думите на даос Вън. Как е възможно всичко да е толкова точно!? Съдбата като цяло е предопределена и следва закономерностите на природните цикли.

... И така, нека се върнем в Шъ Мън Дон - “Пещерата на каменната врата”. По време на моето посещение там даоският майстор Цуей написа неговите данни на раждане и ми даде да разтълкувам хороскопа му. Но как така аз, тепърва навлизаща в тази наука, да му говоря за съдбата!? Разгледах внимателно данните, помълчах 2-3 минути и след това му рекох: “Тази година е добра за теб, но не и за съпругата ти”. Даос Цуей възкликна: “Ха! Ами да, като върши глупости, така си е!”.

След малко продължих: “Следващата година може би ще се преместиш или ще се натъкнеш на някои трудности”. Даос Цуей кимна с глава и попита: “А според теб дали ще премина успешно през тези трудности?”. Майстор Цуей очевидно имаше сериозни притеснения. Аз обаче чувствах, че моите знания и опит са доста ограничени. И все пак му казах подкрепящо: “И да има опасности догодина, ти пак ще успееш да се справиш и ще продължиш напред! Нека бъдеш защитен от всякакви беди!”.

След като майка ми почина, исках да разбера как е и има ли нещо да ми каже

За да намеря отговора, реших да опитам с древната гадателска “Книга на промените” Идзин, която по принцип рядко ползвам. Отговорът на моя въпрос беше в хексаграма 13, което означава “Приятелство”, “Хора в хармония”. Това ми даде голямо облекчение, тъй като посланието беше ясно: “Винаги ще бъдем заедно и ще се радваме на общуването, което надхвърля времето и пространството”. 

Изминаха 14 години, откакто майка ми напусна този свят. Споменът и мислите за нея винаги ще бъдат светли и изпълнени с любов и благодарност. Вселената е една за всички и ни свързва независимо къде се намираме. 
Ани Пешева в даоския манастир заедно с даос Цуей и неговия близък ученик даос Вън 

- Ани, разкажете за свои наблюдения от китайското всекидневие?

- Ще започна с града Суджоу - наричат го китайската Венеция, с чудни градини. На улица “Пиндзян” всяко магазинче, всяко местенце си има интересна история. Такова е магазинчето за подаръци, картички и други неща, което през 2018 г. нашумя доста. Ето как започна всичко: веднъж собственикът му написал с големи йероглифи върху външната стена на магазина: 

„Чакам те много дълго. Още те няма тук. Аз обаче вече свикнах да те чакам” 

Тези думи веднага се превърнаха в манифест на любовта. Нарекоха ги “любовното писмо от 3 реда”. Хиляди минувачи се снимаха за спомен пред стената. Не щеш ли обаче, през един пролетен ден на 2019 г. романтично настроени души откриха, че стената е прясно боядисана и думите ги няма. Започнаха да коментират по китайските интернет групи: “Какво става?!?”, “Да не би собственикът вече да е дочакал любимата си и затова да е изтрил надписа?!”. 

Скоро след това във вестник “Суджоу жъбао” излезе статия, която разясни ситуацията. Оказало се, че местните власти намерили струпването на много туристи на тясната уличка пред магазина за потенциално опасно, защото може да се случи инцидент и някой да падне в канала. Затова замазали надписа с бяла боя. Но романтичната сага има продължение! 

Ако влезете в магазинчето, ще видите нов надпис, този път на вътрешната стена: “Да срещна забавни хора, да правя интересни неща, да пиша текстове, в които има история, да рисувам яки картини, да снимам красиви изгледи - С ТЕБ”.

Друго любопитно местенце е млекарницата е за Домашно кисело мляко - “Къщата на лисицата” 

Чух веднъж да разправят, че от 10 човека, които минават по ул. “Пиндзян”, 9 си купуват от това кисело мляко. Собствениците са на средна възраст, които по време на екскурзия в Тибет останали силно впечатлени от тамошното кисело мляко. След като се върнали у дома, не могли да забравят хубавия вкус и всячески се опитвали да го възпроизведат отново в домашни условия.

Посетили редица градове в Китай, отишли дори и в Япония и някои европейски страни, за да научат повече и да открият най-качествените млечнокисели бактерии. И ето че през 2014 г. магазинчето им отворило врати. Много бързо тяхното кисело мляко станало любимо за местни жители и туристи. Шест години по-късно “Къщата на лисицата” вече има над 40 магазина - не само в Суджоу, но и в Шанхай, Ханджоу и други градове наоколо. 

Киселото мляко струва към 3-4 лв. за бурканче, но е направено наистина майсторски и без никакви химически добавки. Има различни вкусове - на роза, манго, дуриан, кокос, черница, ягоди, карамел, малини. 

На улица “Пиндзян” има и една много артистична Кафе-книжарница Моми (Momi’s cafе) 

На китайски език името й означава “Небесният град на котките”. Уникалното тук е, че се продават над хиляда вида картички, повечето от които нарисувани от собствениците на кафенето, както и тетрадки, книги, печати и други книжарски стоки. Тук можете да си изберете картичка, да я надпишете на “бъдещото си аз” и да я оставите на книжарницата да ви я съхранява и изпрати на уречената дата.

Една от стените в кафенето се нарича “Поща към бъдещето”. Избирате си картичка, написвате адреса и името на получателя и казвате на коя дата искате да бъде изпратена. Ако желаете, може дори след 5, та дори и след 10 години да я получите.

- Казват, че в Китай владеят умението да си правят природни лекарства?

- Да, лотосът е между тях. Ако ви подарят картина с лотос, да знаете, че ви пожелават хармония, единение, чистота, любов, много деца и духовно издигане. Всички части на лотоса се използват в китайската медицина и кухня и имат чудесни лечебни свойства. Съществува такава поговорка: “Цялото растение на лотоса е ценно богатство, но коренът му най-добре тонизира”. 

Един от най-великите фармаколози на Китай, Ли Шъджън, през 17-и век в енциклопедията на билките “Материя Медика” (Бън Цао Ган Му) нарича корена от лотос “духовен корен” - лин гън.

Коренът от лотос - на китайски език “лиен оу” - е богат на витамин C, В1, B6, калций, калий, желязо, фосфор, фибри и танини. Има свойството да прочиства горещината, охлажда кръвта и премахва патогенната влага. Укрепва стомаха и далака, регулира храносмилането, спира кръвоизливите, премахва застоя на кръв и енергия, сваля температурата, създава телесни течности, укрепва сухожилията и костите, успокоява психиката.

Особено е полезен при хора с диабет, чернодробни болести, кожни проблеми, силен стрес, раздразнителност, безсъние и тревожни състояния. Това е една от препоръчваните храни по време на вирусни епидемии. У нас едва ли са чували, че коренът от лотос става за ядене. Тепърва започват да го продават в някои магазини за азиатски храни. 

В Китай и Япония коренът от лотос се използва за храна от хилядолетия

В много ресторанти в Китай го предлагат в най-различни ястия. Който го е пробвал, остава изненадан от приятния му вкус. Хем е леко хрупкав, хем е леко мек. Наподобява плътната и нишестена структура на кестен или суров картоф. Той е най-добър за салати и задушени ястия. Ваденето на корените на лотоса е много трудоемка работа. Това направо си е отделна професия - “копач на лотосов корен”, което на китайски език звучи “уа оу”. Лотосовите корени растат за 2 месеца.

Ваденето им започва от август и продължава до март следващата година. Най-трудно е през зимата, когато водата в езерата е много студена, на места замръзва, а копачите на лотосови корени влизат в езерото или тинята и с часове работят с мотиките си по ваденето на корените. Ето защо цената на лотосовите корени през зимата се покачва много. Някои копачи печелят доста добре. Сред тях някои са си накупили по 2-3 големи жилища само от ваденето на лотосови корени. 

Коренът от лотос е чудесна храна за жените. Стара поговорка гласи: “Жените за повече от 3 дни не спират да ядат корен от лотос, а мъжете повече от 3 дни не могат без джинджифил”. Лотосът тонизира Ин, а джинджифилът тонизира Ян. Жените са Ин, а мъжете - Ян. И така всеки може да се балансира според своите нужди.

Ще ви разкажа и за случка в един ресторант. Веднъж с моя група български туристи отидохме да вечеряме в един малък ресторант в Суджоу. Както си седяхме и чакахме да ни сервират, при нас дойде собственичката на ресторанта - възрастна жена с блага усмивка и загрижен поглед.

Чула, че двама души от групата ни кашлят и решила да помогне. Донесе на масата ни голяма кана с някаква гъста бяла течност. Попитах я: “Какво е това?”, а тя отговори: “Чух, че тук много кашляте и ето, почерпете се всички с току-що направен сок от лотосов корен! Той ще ви спре сухата кашлица!”. Всички много се трогнахме от нейния жест. Пийнахме си сок от лотос, свеж и ароматен! И какво мислите: на другия ден вече нямаше кашлящи в групата ни! Ето това според китайската медицина се нарича да получиш точното лекарство на точното място в точния момент

По време на епидемията с коронавирус в Хубей цял Китай се мобилизира и започна да изпраща помощи на хората в Ухан. Кой с каквото може да помогне - парични средства, лекарства и билки, медицински предпазни средства и всичко, което е необходимо. От съчуанския град Шъфан изпратиха 3 тона прясна хотуния, която бе разпределена по хранителните магазини в Ухан. Целта беше ясна: взимайте си хотуния и си я гответе, за да се изчистите от вируса! Който иска - да я прави на прясна салата, а който иска - в готвени супи, ястия или на чай. 

Салатата от корени на хотуния е домашно ястие, но се предлага и в изисканите ресторанти в Ичан. Някои китайци обичат да се шегуват, че това е може би най-безвкусният зеленчук, но след това веднага добавят: “и колкото повече го ядеш, толкова повече ти се услажда!”. И действително е така. Опиташ ли веднъж хотуния, и вече няма как да не ти хареса! Усещаш, че си по-здрав.

Според китайската медицина листата и корените на хотунията имат свойството да прочистват патогенната горещина и отровите, да премахват отоци и слуз, спират кашлица и диария, укрепват храносмилането и регулират имунната система, лекуват бронхит и пневмония. В Китай това е една от билките, които се използват често по време на грип и вирусни епидемии заради доброто й антивирусно действие. Ето защо често я има в състава на различни противогрипни билкови лекарства.
 
Хотунията е спасила живота на много японци от радиацията след атомните бомбардировки в Хирошима и Нагасаки през 1945 г. 

Оцелелите, наричани “хибакуша”, пиели чай от хотуния и си слагали лапа от листата й върху раните и изгарянията по тялото. На японски език хотуния е докудами - “билката, която извлича отровите”. Другото й японско название е “десетте билки”, означаващо, че лечебният ефект на тази билка е колкото на 10 други билки, взети заедно. Японците я събират на букети и ги окачват да се сушат на сянка. След като хубаво изсъхнат, листата на хотунията вече не излъчват толкова остра миризма и запарката от тях е приятна за пиене. В много магазини и супермаркети в Япония продават сушени листа от хотуния (докудами) за чай. 

Силно впечатлена съм колко се държи на образованието в Китай

Според Фан Джунйен - управлявал Суджоу като кмет за кратко време, но оставил огромно влияние след себе си - най-голямата тревога в една държава е недостигът на таланти и кадри. Затова образованието е от съществена важност. Всеки път когато бил назначаван на държавен пост в нов град, Фан Джунйен построявал училище. Преди да стане премиер на Китай, в продължение на над 30 години той е управлявал различни градове. И една от първите му задачи след встъпване в длъжност винаги е била да основе местно училище. 

Той има 2 големи заслуги за града: първата е, че е регулирал и ремонтирал водните канали в Суджоу, а втората е, че е основал висше училище в града - Училището на префектура Суджоу. Първоначално той мислел да си построи къща за собствено ползване. Близо до Храма на Конфуций видял едно широко празно място, а наоколо растели красиви високи дървета. Фан Джунйен много харесал това място и поканил специалист по фън шуей да го види и да си каже мнението.

Такива били традициите в Китай - когато някой иска да си купи земя за жилище, първо се консултирал с майстор по фън шуей. И ето че майсторът му казал: “Това място е разположено на улицата на спящия дракон. В северната част на улицата, там, където е пагодата “Бейсъ” - е опашката на дракона, а южният край на улицата е “главата на дракона”. Който живее в енергийното място “главата на дракона”, следващите му поколения непременно ще се радват на успешна кариера и щастлив живот”.

Като чул това, Фан Джунйен се усмихнал и отвърнал: “Такова ценно местоположение не бива да се използва за частни цели, а за благото на целия град и на всички”. И тогава решил там да основе Училището на префектура Суджоу. Това се случило през 1035 г., преди повече от 900 години. Не след дълго училището придобило широка известност. Имало над двеста класни стаи, изпитни зали, столови, общежития, а също и красива градина с езеро, беседки, павилиони. Преподавателите били най-добрите в страната. 

Савка ЧОЛАКОВА