От малък много обичам да чета. Мечтата ми дори бе стана библиотекар, за да мога по цял ден да съм сред книгите, казва кметът на кърджалийското село Глухар Еркан Юсеин.

На бюрото в скромния му кабинет са „Под игото“ на Иван Вазов и „Владетелят“ на Николо Макиавели…

„Селският кмет е като дирек на мегдана, в който всеки си чеше гърба“, пък констатира Явор Говедаров. Кметът на смолянското село Търън се е устремил към рекорд-50 години в служба на едно и също място…

С уникални кметове на селата могат да се похвалят Родопите. Голяма част от тях обаче се превръщат и в… гурбетчии.

„По 100 евро надник вадя по време на отпуската. Студенти имам да издържам, няма как. От 2017 година съм на сезонна работа в чужбина“, споделя за „Родопи voice“  кметът на момчилградското село Седлари Йозджан Сали.

Животът го е превърнал в гурбетчия. Заминава за Белгия, бере ябълки, занимава се и с друга селскостопанска дейност зад граница във времето, отредено му за почивка в страната. После пак обратно.

„Няма неразвалено семейство. Във всяко има хора зад граница“, допълва Сали. Кметува в село с над 840 жители. Прирастът е положителен. През миналата година са починали 3-ма души, но са се родили 6 деца в населеното място.

Много негови колеги са избрали същия начин на живот.

„Сигурно половината селски кметове ходят да работят в чужбина през отпуските. Всеки има я студенти, я ремонти да прави. С тези кирливи заплати е така“, потвърждават жители на малки населени места в региона. Във всяко едно от семействата им има поне един човек зад граница. В Общински администрации същото правят и служители.

Все по-малко хора гледат добитък, обработват земята.

„При нас останаха четири крави, две са мои. Но с тях се занимават родителите ми. Няма време“, допълва кметът на Седлари.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук