Кметът отличник – така наричат благоевградския кмет и член на ГЕРБ Атанас Камбитов, откакто спечели огромен брой обекти по програмата за саниране и градът се преобрази. Разговаряме с него за т.нар. „зелени“, които стопират основни проекти в Пиринско. Камбитов разказва пред Труд и как в Благоевград се решават проблемите с мръсния въздух и с боклука, а също и как той от столица на чалгата стана столица на френската музика и култура.

– Г-н Камбитов, градоначалниците на всички общини от Пиринско се обединиха и над 6 хиляди души манифестираха в защита на втората кабинка на Банско и разширението на плана за управление на Пирин. Но и „зелените“ продължават да протестират. Възможно ли е заради тях правителството на промени решението си?
– Не, не вярвам. Абсурдно е да се съизмерват нещата с присъстващи на протестите. Не мисля, че всички ние този път ще отстъпим. Втората кабинка не е важна само за Банско, а за развитието на целия регион. Затова с всички колеги сме обединени.Туризмът е най-важният отрасъл и поминък за нашата област. Вижте Банско, Разлог, Добринище – хората там тютюн ли да гледат,картофи ли са да садят!? Ние искаме европейско развитие на туризма. И аз на шествието в столицата се обърнах към тъй наречените „зелени“ и казах: Българи, не пречете на българи да живеят по-добре в България. Защото сега така се получава.

– Разкажете за сблъсъците си със зелените в региона?
– Тук имаме богат „опит“ с тия сблъсъци. Аз стъпвам на фактите, псевдозелените обжалват и пречат на всичко добро да се случи в областта. За магистралата „Струма“ – против, за депото за отпадъци в Благоевград – против, за останалите депа в региона – пак против. Тезата им за депата е, че щели да вредят на екологията и чистота. Те протестират срещу всеки прогрес, който ще доведе до по-добър живот на българина. Защо ги няма „зелените“ в Самоков, защо ги няма в Ихтиман? Те са там, където има пари, това е истината. От тук нататък трябва съответните органи да направят проучване кой дава пари, на кой ги дава, за какво и какво се цели. Аз твърдя, че вредите за България са огромни от техните действия, които са маскирани зад красивата кауза „да запазим природата“. Ние сме хората, които живеем в този край, тук ще живеят и нашите деца, затова знаем как да си пазим природата. Ядосвам се и на твърдението,че щели да бъдат съсипани вековни мури – глупости. Ами питам ги аз кой се е погрижил да ги има тези вековни мури, кой ги е запазил през вековете – това са банскалии, това са хората от Пиринския край, защото той е техният дом. Нещата са много простички. И те могат да се случват така, че хем да има прогрес и развитие, хем да се пазят законите и природата.

– Благоевградчани също искат да развиват зимен туризъм, да имат ски зона и кабинка?
– Имаме вече инвеститор и до 2-3 годинище развием инфраструктурата на ски курорт „Картала“, който ще стане добре организиран и структуриран. Той се намира само на 20 км. от Благоевград ище се превърне в една добра зона за отдих, спорт и туризъм на приемливи цени. Ние сме само на 40 минути път от София, така че и столичанище бъдат добре дошли.

– Благоевград се опитва да превърне в свое предимство близостта до столицата, така ли?
– Да, това искаме. Ние търсим нашата ниша, предоставяме цялостен продукт – култура, спорт, отдих, университети. Имаме неща, които големият град не предлага – спокойствие, добри детски градини, добра администрация и всякакви услуги за бизнеса, на 20 км. караш ски, плуване – имаме басейн с олимпийски размери, стадион.

– Г-н Камбитов, наричат ви кмета отличник заради програмата за саниране. В същото време тя има доста противници. Как се промени Благоевград?
– Въобще не искам да ги коментирам противниците на санирането и да ги правя важни. Това са хора, които нищо не разбират. Фактите сами говорят за нас – 160 блока санирани до момента, някои от тях минаха втори отоплителен сезон, сега чакаме още 70 блока да започнат, това са над 210 сгради общо, реално ние нямаме повече сгради да санираме, покрили сме над 85% от допустимите. Ефектът е повече от видим. Първо, качеството се контролира сериозно на всички нива, второ – енергийната ефективност е наистина огромна. Хора които вече са изкарали една или две зими казват,че сметките им за отопление са намалели с 50%. Трето 9 Благоевград тотално смени облика си. Преди хората се нервираха на олющените квартали заради неугледния вид, а сега всичко е ново, цветно и красиво. Не на последно място програмата създаде огромна заетост – такава, че сега пък има недостиг на строители. Няма фирма в Благоевград, която да не работи.

– Кмете, Благоевград е с най-замърсен въздух след София. Какво предприемате срещу това?
– При нас този проблем стои от години. Първо, защото географски се намираме в котловина, в която се получава температурна инверсия и спира движението на въздуха. В града хората предимно се отопляват на твърдо гориво и оттук идва голямата замърсяемост на въздуха,но само през зимата, през лятото това не е проблем. След санирането все повече домакинства започнаха да се газифицират, обществените сгради отдавна са газифицирани. Но сега общината предприе друго решение на въпроса – ще монтираме на комините филтри, които ще улавят твърдите частици и в рамките на следващата година ще се оправи и това. Вече тествахме четири подобни устройства, резултатите са добри и по програма „Околна среда“ ще монтираме филтрите.

– Искате да кажете, че гражданите няма да плащат нищо за тези устройства?
– Да, няма да плащат устройствата, а само еленергията за комина, която обаче е стотинки за месец.

– Напоследък стана модерно кметовете да осигуряват чужестранни инвестиции и да разкриват работни места. Но дали е по силите на един кмет това?
– Общинската управа е най-близо до хората и съвсем естествено е те да очакват от кмета всичко да върши, за всичко да отговаря – за ВиК, електрозахранване, за контрол. За всичко търсят кмета. И те са прави, като казват: Кмете, ти управляваш града, ти решавай. Но след като обществото натоварва кметовете с такива изисквания, трябва чисто законодателно някои права да ни се вменят. Защото хубаво ми се търси отговорност, но като нямам право нещо да свърша, как да се обяснявам аз на хората? Те не са длъжни да знаят. Трябва да се върви в тая посока – повече отговорности, но и повече права. И, като говорим за инвестиции, да вметна – общините не трябва да бъдат най-голям работодател. При нас така се оказва, което не е най-доброто. В последно време има ръст на икономиката и се усеща. Инвеститори има. Проблемът е, че не намират кадри и специалисти. Ето при нас например има огромен дефицит от технически кадри – търсят се инженери всякакви, а ние имаме пренасищане от специалисти по публична администрация, финанси и право, които не могат да си намерят работа. Това означава,че няма корелация между пазара на труда и това, което произвеждат университетите, от тук идва дисбаланса.

– Има ли строителен бум в Благоевград?
– Да, има, като през 2007 година. Няма опасност обаче от строителен балон, защото гледам,че голяма част от построеното се продава още на зелено.

– Значи Благоевград расте?
-Да. Според ГРАО регистрираните хора в момента са 108 400. Но растем не заради естествения прираст, а благодарение на вътрешната миграция от областта към областния град. Градът расте безспорно, защото хората също се местят там, където намират работа и по-добри условия за живот.

– Кмете, кои са хроничните проблеми на общините?
– Инфраструктура. Недостиг на пари. За Благоевград това не е така, ние доста добре се справяме с финансите, с привличането на външни и национални програми, като повечето приходи ги насочваме в социалната сфера.За общините е проблем и незаконното строителство в ромските махали. При нас също има такова – в дере, което е опасно и ние ще сме безкомпромисни. На всички, останали без покрив ще осигурим общински жилища. Иначе проблеми с нашите роми нямаме, всички работят, нямаме и много деца, отпаднали от училище. Благоевградските роми са интегрирани. На последния кукерски фестивал две групи от по 150 роми дефилираха с голям мерак, децата бяха облечени в български носии. Затова не деля хората на роми и българи, а действията им – на законни и незаконни.

– Синята зона има ли много противници?
– Да, синята зона е като демокрацията – не е най-добрата форма на управление, но друга няма измислена. Да, синята зона не е най-доброто решение, но друго няма засега. Това се отнася за всички общини. Ако няма синя зона в Благоевград ще настъпи пълен транспортен хаос. В града може да се ходи и пеш, десет минути са от място до място, но ние искаме с мерцедеса да влезем до заведението, та да ни видят всички, вместо да ходим за здраве. Имаме много пропуски в наредбата, които ще бъдат изчистени. На ден се издават по 20-30 пропуски за инвалиди, които не отговарят на истината. Ще правим прецизиране вече – за всеки инвалид – и талоните ще зависят от процента на инвалидност. В България всеки иска да има правила и ред, но когато опрат до него, почва да недоволства ,защото му нарушаваш комфорта. Не можеш да искаш това да не плашащ, онова да не плащаш, а да получаваш услуга. Така не може да съществува нормално нито общината,нито държавата.

– Кмете, какво става с депото за отпадъци? Старото е запечатано, а новото още го няма. Проблемът засяга пет общини, не само Благоевград. Еколози ли пак забавиха процедурите с обжалвания в съда?
– Да, така е. Нодобрата новина е, че до 10 дни се очаква да стартират дейностите по изграждане на Регионалната система за управление на отпадъците. И депото трябва да стане до септември. Община – Благоевград извозва отпадъците в депото на Сандански. За целта общинската фирма „Биострой” е наела 5-6 специализирани автомобила. Старата система за битови отпадъци в града вече не се използва, тя спря работа в края на миналата година. Новото депо ще се ползва от петте общини – Благоевград, Симитли, Рила, Бобошево и Кочериново ище бъде едно от най-модерните в страната. И тази ситуация няма да доведе до увеличаване на такса смет за гражданите.

– В бюджетно отношение как стои общината?
– Ами сравнете – за 2011 година бюджетът бе 37 млн. лв., а за 2018 година – 67 млн.лв. 150 млн.лева за саниране, над 150 млн.лв. са влезли по оперативни програми, това прави над 300 млн.лв. влезли в общината за 5 години. В това число не смятаме собствените приходи, това са само външни приходи. Ние сме спечелили всички тези проекти и пари на състезателен принцип.

– А как за 6 години успяхте да превърнете Благоевград от столица на чалгата в столица на френска музика и култура?
– С фестивала „Франкофоли“, на който кметът е само лицето. Зад зад него стои добър екип и огромни усилия. За 2-3 фестивални дни хората виждат шоуто, но зад фасадата стои едногодишен къртовски труд. Много трудно се случват нещата, защото партньори са французи. Това е най-големият франкофонски фестивал в света и французите току-така за черните ти очи няма да си дадат правата. Ние от общината преобърнахме света, както се казва, за да има Благоевград този фестивал. И тук благодаря на министерствата на външните работи, туризма и културата, които също ни помагат. Този фестивал реално не е на Благоевград, а на България. Френското външно министерство ни направи голямо признание и реклама, като ни включи в техния гид за стоте най-добри фестивали в света. Така, че „Франкофоли“- Благоевград е посланик на България. И ставаме още по-добри, хората вече очакват следващите издания. И още в сферата на културата ние поставяме акцента върху децата и подрастващите, разкрили сме доста форми за тяхното занимание, образование и възпитание, защото утре те ще ни управляват.

Интервю на Светлана Василева, кореспондент на "Труд" в Благоевград