Да обложат с данък "богатство" най-заможните българи за допълнителни жилища, скъпи автомобили, вили и яхти искат от Конфедерацията на независимите синдикати в България(КНСБ). Това е едно от предложенията за промяна в данъчната ни система, която според шефа на КНСБ Пламен Димитров е една от най-несправедливите в Еевросъюза.

Идеите на синдиката бяха огласени по време на журналистически семинар "Жизненият стандарт - във фокуса на медиите", който се състои в Белчински бани. По думите на Димитров косвените данъци драматично изпреварват спрямо преките.

Според КНСБ е необходимо е преструктуриране на цялата данъчна система, за да има повече справедливост за хората с по-ниски доходи. "Това предполага поетапна и постепенна промяна на цялата данъчна философия в България", каза главният асистент и доктор по икономика към КНСБ Любослав Костов. Затова от КНСБ предлагат девет основни промени в данъчната система.

Основното искане на синдиката е да се въведе необлагаем минимум, който да бъде равен на установената минимална работна заплата /МРЗ/ за страната. Това означава, че хората, които работят на МРЗ, няма да бъдат облагани.

Второто предложение е за поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, който в момента е 3000 лв, до достигане на размера на 10 пъти установената МРЗ за страната. Следващото предложение е за въвеждане на необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства. В тази точка се предлага предоставяне на безлихвен кредит за покупка или обзавеждане на жилище при условие, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната минимум 15 г. след получаване на кредита.

"Нашата главна идея тук е да се възприеме принципът на семейното доходно облагане, какъвто има в много страни в света", заяви Любослав Костов.

На следващо място от синдиката предлагат въвеждането на данък "богатство" по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и др. На пето място е въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Предложението е този данък да бъде равен на 0,1 процента при обмяната на акции и облигации и 0,01 процента за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС, посочи Костов.

Следващото предложение е за повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 процента на 10 процента, за да се следва еднаква логика с тази на корпоративното облагане. Костов даде за пример, че този данък във Франция е 30 на сто, в Германия - 25 на сто, Италия - 26 на сто, в Полша - 19 на сто. В България е една от най-ниските ставки на данък върху приходите от дивиденти в целия ЕС, което създава условия за "порочни практики", допълни Костов.

Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т.нар. "дигитален данък" е седмото предложение. Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на компаниите е осмото предложение. Въвеждането на допълнителни данъчни стимули, което да стане чрез елементите на прякото данъчно облагане, е последното искане на КНСБ за промяна в данъчната система.

Изчисленията на КНСБ показват, че реализацията на предвидените мерки ще струва на държавния бюджет 1,6 млрд. лв., посочи главният асистент и доктор по икономика към КНСБ Любослав Костов.

Синдикатът смята, че са нужни допълнителни средства от над 2,141 млрд. лв. От тях 1,206 млрд. лв. са за увеличение на заплати, а близо 935 млн. лв. за капиталови разходи. 

Президентът на синдиката Пламен Димитров обяви, че предлага да подпишат споразумение с правителството за основните приоритети през следващите две години.

 Допълнителни са нужни 470 млн. лв. за 20-процентно увеличение на заплатите на педагозите и още 44 млн. лв. за 10-процентен ръст на възнагражденията на непедагогическия персонал.

Федерацията на независимите синдикати от държавното управление и организации настоява за 560 млн. лв. повече спрямо тазгодишния бюджет. Над половината от тези средства – 275 млн. лв., са за увеличение с 20% на заплатите на работещите в МВР. Това се равнява средно на около 160 лв. към сегашните заплати. От синдиката настояват догодина парите за заплати в Министерството на финансите да са с 62,5 млн. лв. повече от 2019 г., за Министерството на правосъдието – с 40 млн. лв., за ДАНС с 20,3 млн. лв.,за НОИ с 13,8 млн. лв.

 В здравеопазването КНСБ настоява за увеличение на средствата за заплати със 110 млн. лв. От синдиката се аргументират, че средната възраст на работещите в системата е над 55 г., заради ниските възнаграждения няма интерес към професиите на медицинската сестра, акушерка, лекарския асистент, лаборанта, рехабилитатора и пр., а на страната са необходими още над 30 хил. специалисти по здравни грижи. КНСБ и Федерацията на синдикатите в здравеопазването настояват в МЗ да бъдат увеличени парите с 85 млн. лв. спрямо т.г., като в това число да бъдат предвидени 35 млн. лв. за увеличение на минималните начални заплати в Колективния трудов договор в отрасъла и 50 млн. лв. за изплащане на дейност на болниците. За допълнителни 25 млн. лв. за здравеопазването в общините настояват от КНСБ.

Федерацията на независимите синдикати от земеделието иска 15-процентно увеличение на средствата за заплати на работещите във второстепенните разпределители към Министерството на земеделието. Това означава, че заплатите биха се увеличили с 85 до 180 лв. догодина.

Повече от 10 години структурите на МЗХГ, Селскостопанска академия (ССА), ДП, НС ЕАД са хронично недофинансирани, с непрекъснато оптимизиране разходите за персонал и минимално увеличение на заплатите, коментират от профсъюза. От там искат и трансфер от 30 млн. лв. за ССА, като по този начин ще бъде увеличени с 5 млн. лв. в сравнение с т.г. парите за научно-приложната дейност.

КНСБ и Съюзът на българските и танцови дейци настоява за още 1.96 млн. лв. по бюджета на общините за 2020 г. за допълнително целево финансиране за увеличение на заплати на работещите в духови оркестри и фолклорни ансамбли, както и увеличение на разходната част на бюджета на Министерство на културата в бранш „Музикално-сценични изкуства“ с 10 млн. лв.

За допълнителни 303 хил. лв. настояват от Съюза на транспортните синдикати в България за Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“. Това ще позволи 20-процентен ръст на възнагражденията им. Синдикатът настоява и да се върне категоризирането на труда на работещите в екипажи на кораби и плавателни средства.