Все по-малко хора искат да работят като адвокати, митничари, политици и журналисти. Най-предпочитан е професионалния път в сферата на компютрите и медицината. Това показва проучване на нагласите на българите на социологическата агенция "Алфа рисърч", проведено през юни. Изводите в него са направени и на базата на сходно проучване през 2008 година.

В него се наблюдава рязък скок в интереса към ИТ-специалностите. Компютърен специалист и лекар са най-желаните професии.

Предпочитанието към компютърно поприще се учеличава с 8% от 2008г. насам, докато това към медицината намалява с 2%.

Предвид голямата миграция на лекари от България, тази индикация е тревожна, отчитат от "Алфа рисърч".

В същото време компютърните специалности са най-предпочитани кариери за децата на хора с "по-висок материален статут".

От 2008г. насам еднакъв остава интереса към икономическите специалности.

Същевременно много по-малко хора посочват адвокат като предпочитана професия. Това е и сферата с най-голям спад в интереса между двете проучвания - 9%.

По-малко привлекателни са митничарството, журналистиката и политиката.

Разликите от 2008г. насам обаче не са толкова фундаментални. Според социолозите

това показва липсата на динамика в българската икономика.

Отчита се също недостатъчната мотивация или възможност при българите да продължават да се квалифицират на по-късен етап от живота си.

Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години.

Социолозите отчитат, че наред с големия дял на хората между 20 и 34 години (21% през 2015г.), които не работят и не учат, данните от настоящото проучване показват защо в България се стига до недостиг на кадри в определени сфери.

От "Алфа рисърч" обаче отчитат, че придобиването на квалификация е много по-трудно в определени населени места и за хора с по-нискък материален статут.