Примери за маргинализирани общности у нас, нуждаещи се от подкрепа, коментира Кристиян Шкварек, представител на Групата на европейските консерватори и реформисти, цитиран от "Труд". 

Ето кои са те: 

- Възрастните етнически българи по селата, останали без семейства и общност около себе си, преживяващи на ръба с по 200 лв на месец в забравени от Бога места. Подлагани на редовен тормоз, атаки, грабежи, убийства, а понякога дори изнасилвания, от страна на младата и жизнена общност, превзела селата им. Тъкмо българският им етнос е водеща причина да не са част от местната общност, и да не се ползват с нейната закрила, а да са обект на нейните набези. Чист пример за дискриминация по вроден признак, за социална маргинализация и потъпкване.

- Клошарите, на които има небивал бум в момента, и които също нерядко са възрастни хора. В другите случаи са болни, социално изпаднали или психично неуравновесени хора, за които никой не се интересува. Такава жена беше подпалена почти пред очите ми преди дни на пейката, на която спеше в градинката на храм св. Георги в София. Подобни палежи са се случвали и други пъти, а нерядко са подлагани на тормоз, побой или експлоатация. Тези хора пък са дискриминирани и маргинализирани по социален признак.

Примери за привилегировани социални групи:
- ЛГБТ общността, издигната на небивал пиедестал от културата, модата, бизнеса, политическата конюнктура и всяка международна организация или корпорация. Хора с цветни коси и ванила лате-та под ръка, концентрирали се в големите градове, работещи често в аутсорсинга, прилично установени в средната класа. Имат си НПО-та, офиси и "коуъркинг спейс-ове", "Рейнбоу хъбове". Изсипват им финансиране и по европейски програми, и от частни корпорации. Правят мащабни и скъпи паради. Имат собствено знаме, което си закичва всяка корпорация. Толкова са защитени и недосегаеми, че при най-малкото посягане, при буквално три чекмеджета обърнати, им се изсипват всички западни посланици на крака. Дават ги по всички медии и излизат с подкрепящи декларации от всички партии.

Защото някой им е бутнал три чекмеджета в офиса. В страна, в която дни по-рано подпалиха бездомна жена жива в центъра на София, а нападенията над възрастните, изоставени българи по селата не са спирали. Но при клошарката не отиде нито един посланик. Битите пенсионери не са канени по студиата. Защото са истински маргинализирани групи. А тези с дъгата са обратното - най-привилегированата група в модерния, демократичен свят, и ТЪКМО "атаката" по офиса им миналата седмица показа това. Реакцията след тази атака го показа. Свръхмобилизацията на целокупната медийна, НПО и международна мрежа у нас го показа. Такова нещо не е имало към нито една атака, спрямо нито една друга група у нас. А другите ги нападат наистина - с подпалване, побои, грабежи и по-лошо, а не с обръщане на три мебела.

Но точно затова те са реални маргинали, а тези с дъгата, преструващи се на такива, са разглезените деца на постмодерния Неолиберализъм.