Създадената рутина за изпълнение на дейността в досега действащите деловодни системи съпоставенa с усилията, които са необходими за промяна на начина на работа, следването на унифицирани работни процеси и уеднаквяване на практиката в съдилищата, е сериозно предизвикателство за всеки един магистрат и служител, но това е бъдещето, пише "Правен свят". 

Въвеждането на истинско електронно правосъдие у нас за пореден път се оказва под риск. След реализирани през годините множество проекти, повечето от които са технологично остарели и неефективни, тъй като не осигуряват връзка между отделните институции и потребители на услугите на съдебната власт, прилагането на изцяло нова Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС) е на път да претърпи провал.

Загубите от това ще са за магистратите и особено за онези от тях, които са най-натоварени, за бюджета, защото ще трябва да бъде възстановявано европейско финансиране, а най-вече за гражданите, за които във времена, в които държавата би трябвало да осигури онлайн достъп до услугите на различните администрации, включително и до правосъдие, общуването с българската “Темида” ще продължи да се осъществява чрез тонове хартия.

Причините един полезен проект да е под риск са комплексни – сложни междуличностни противоречия по върховете на съдебната власт, лобистки интереси, включващи медийни манипулации, но и чисто битови – нежеланието на част от съдиите комфортът им да бъде нарушен, защото ще им се наложи да спазват срокове, а и няма да могат да си пишат делата от вкъщи, а ще трябва да го правят от кабинетите в съдебните палати.

До края на седмицата във Върховния касационен съд трябва да се реализира внедряването на новата ЕИСС. Към момента тя вече е внедрена в 152 съдилища от общо 153 по проекта, финансиран с европейски средства по Оперативна програма „Добро управление“.

С достъп до ЕИСС към днешна дата вече разполагат петте апелативни съдилища, 28-те окръжни съдилища, 113 районни, военните съдии и специализираните съдилища. Стойността на проекта, след неговата оптимизация, възлиза на малко на 5 млн. лв.

Като е важно да се отбележи, че в сумата влиза освен изграждането на системата, оптимизация на работния процес, закупуването на хардуер, а така също и разработването на модел за оптимизация на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите.

По последната точка прокуратурата отдавна предприе действия, като трансформира десетки районни прокуратури, докато при съдилищата този процес още дори не е стартирал.

Има обаче и недоволство от новата система, което идва от малка част от съдиите, основно от столичните съдилища. Основният им мотив е необходимостта от използването на класифициран електронен подпис (КЕП), както те твърдят, за всяко процесуално действие.

Според критиците на системата това води до затруднение в работата им и губене на ценно време. В действителност обаче използването на КЕП осигурява гаранция за сигурност при управлението на съдебните дела по електронен път, както и при упражняването на процесуалните права в електронна форма.

Освен всичко друго задължителното използване на КЕП е регламентирано в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, съгласно който електронните документи са признати за равностойни на хартиените и могат да бъдат подписани с обикновен, усъвършенстван или с квалифициран електронен подпис, който има правното значение на саморъчен подпис.

Без използване на КЕП за всички процесуални действия не е възможно да се реализира електронно правосъдие в изпълнение на Закона за съдебната власт. А зад тези формулировки всъщност се крие желанието на част от съдиите да си пишат делата от всякъде другаде, но не и от служебните компютри в кабинетите им.

За целта се предлага КЕП да се използва само при изготвянето на крайните актове. Само че това би нарушило функционирането на близо половината от системата и в голяма степен ще обезсмисли въвеждането й, а оттам и ще попречи на реалното прилагане на ефективно е-правосъдие у нас.

Защото и новата ЕИСС няма да е нищо повече от скъпоструваща децентрализирана деловодна система, каквито пет в момента използват различните структури на съдебната власт. 

Употребата на електронен подпис само в крайната фаза би довело и до ограничаване на прозрачността, каквато е една от целите на електронното правосъдие, което чрез достъп до Единния портал за правосъдие ще позволи в реално време да се следи ходът на делото, както и да се спазват процесуалните срокове, като ще се оставя и явна следа след полагането на електронния подпис.

Любопитен момент е, че най-големите радетели на въвеждането на електронното правосъдие, сега се оказват основните критици на новата система. Част от тях го правят от засегнато его, но това е по-лесното обяснение.

Защото реализирането на проекта в неговата цялост, както е залегнало в Актуализираната стратегия за съдебна реформа 2014-2020 г., би осигурило пълна прозрачност на натовареността на всеки съдия.

Така на показ ще бъдат извадени онези магистрати, които системно нарушават процесуалните срокове и то невинаги защото са прекомерно натоварени.

Разбира се, всяка промяна е трудна, но отдавна мина времето, в което правосъдието у нас трябваше да е осигурило електронен достъп за гражданите и техните юридически представители, които само с няколко клика ще могат да научат на какъв етап е делото, което ги засяга.

Наред с това, колкото и да остава на заден план в пропагандата срещу въвеждането на ЕИСС, е факт, че тя ще донесе сериозни ползи от спестеното време и средства, най-малкото защото обмяната на официална информация ще става изцяло по електронен път.

А след време ще доведе и до премахване на огромните хартиени архиви, до ограничаване на честата загуба на информация и дори на доказателства по делата.

Трябва да е ясно, че внедряването на нов софтуерен продукт, единен за съдебната система, централизиран и с концептуално различна философия от досега действащите системи ще е съпроводено с повече усилия – за разучаване на продукта при изпълнение на ежедневната работа.

Очакванията, че това ще е нова деловодна система, която просто да замести досега действащите остарели технологично деловодни системи, не отговарят на реалността.

ЕИСС е информационна система с изцяло нова идеология и философия насочена към електронно правосъдие, създаване и управление на изцяло електронни дела.

Създадената рутина за изпълнение на дейността в досега действащите деловодни системи съпоставенa с усилията, които са необходими за промяна на начина на работа, следването на унифицирани работни процеси и уеднаквяване на практиката в съдилищата, е сериозно предизвикателство за всеки един магистрат и служител, но това е бъдещето.

Песимистичното отношение и негативните коментари в част от съдилищата срещу системата още преди да е започнала работата с програмния продукт създават предварителна нереална и неправилна нагласа.

А насаждането на негативно отношение към новото и опитите за лавинообразно нагнетяване на напрежение чрез публикации разкрива лобистки интереси на собственици на търговски дружества, които имат интерес от провал на проекта, защото в случая не са част от подизпълнителите.

Тежка отново се оказва отговорността на Висшия съдебен съвет (ВСС), който трябва категорично да защити довършването на проекта в неговия пълен обем, защото е ясно, че използването на КЕП само в крайния акт би поставило под риск цялостния процес и философия на е-правосъдието.

Няма как и ЕИСС да се използва само частично, каквито предложения идват от най-големия съд в страната – СРС. Нещо подобно за пореден път ще доведе до негативи за репутацията на съдебната власт, както и до финансови щети.

Стандартната практика е налагането на финансова корекция от 25% за промяна на техническата спецификация по даден проект.

В случая ще трябва да се възстанови ¼ от сумата за разработване и внедряване на системата, което възлиза на 893 760 лв.

Под риск се поставя и разходът за доставка на хардуер, който ще е за малко над 3 млн. лв. И това далеч не е всичко, защото макар въвеждането на е-правосъдие у нас да е присъствало дори в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, опитите за саботаж на ЕИСС може да се окажат поредният провал на страната ни при усвояването на тези така желани европейски фондове. За да се приеме, че европейският проект на стойност над 5 млн. лв. е успешен, то през 2023 г. броят на делата, които са водени изцяло по електронен път у нас, трябва да достигне 250 000, като изрично условие е делото да бъде администрирано чрез Единната информационна система на съдилищата.

Заради това ВСС трябва бързо да пресече опитите за саботаж на новата система и даде зелена светлина на ефективното електронно правосъдие у нас. Дребните неуредици по ЕИСС лесно ще се отстранят, а тези, на които не им се нрави прозрачността и отчетността или се надяват да се доберат до поредния договор за надграждане на технологично остаряла деловодна система, този път ще останат разочаровани.