Преди 8 години Пепи Софрониев (1950-2015 г.) си отиде от този свят. Беше само на 64, талантлив хуморист, журналист, сценарист. Появата на неговата песен “Казано честно, всичко ми е наред” е направо шокираща по своята случайност. Но откакто е създадена, вече 35 години, тя неизменно звучи на сватби, юбилеи, в дискотеки.

Ето какво ми разказа в едно интервю Петър Софрониев, 

когато го попитах представял ли си е, че толкова десетилетия неговата песен ще си остане в “топ вечни песни”, които всички обичат:

“Веднъж в хумористичната страница на вестник “Вечерни новини”, където работех, се отвори дупка и трябваше да бъде запълнена в последния момент преди отпечатването на вестника. Мястото беше малко за фейлетон, но пък си викам, става за весело стихотворение. Така написах стихчето за това колко ни е нисък прагът на мечтите и желанията: нормално кръвно налягане, малко кино, малко вино, приятелка средна хубост... 

Така стихотворението бе отпечатано. 

По случайност композиторът Стефан Димитров го прочита във “Вечерни новини” и си казва, че ще стане хубава песен. Написва я тутакси и я предлага за Пролетния радиоконкурс на БНР. 

Един ден чувам по радиото песен: “Казано честно, всичко ми е наред...” и бях потресен. Това е моето стихотворение, а аз нито знам, че е направена песен по него, нито, че участва в конкурс!

Чак после се запознах със Стефан Димитров и с Васил Найденов. Оттогава се сприятелихме.

Навремето взех цели 10 лева за това мое стихотворение, отпечатано във “Вечерни новини”. 

Като ме срещат приятели, вечно ме питат всичко ли ти е наред? 

Наред ми е, ама друг път 

След появата на песента веднага влязох в болница. После ми горя къщата. Обираха ме циганета около десет пъти. Тресна ме инсулт, даже чух от един лекар, че ще живея седем дни... Сладурска работа! Май в държавата ни всичко е наопаки и дори не трябва и на майтап да казваш, че всичко ти е наред.”

След прехода, когато поголовно закриха вестници, Софрониев реши да се обучи на някои “по-вървежни” професии. Научи се да бъде масажист, даже ни показа дипломата си: “В тази професия, ако издържиш, има много далавера, но аз за масажист не ставам. Много ми е слаб ангелът. Обикновено дамите, които масажирах, се разнежваха след масажа, разнежваха и мен. Замалко да си проваля живота покрай дамите, които минаваха през ръцете ми за масаж”, шегуваше се той.

Като млад беше пробвал и готварската професия: “Работих като готвач три години, преди да вляза в университета. Съсипваща професия! Два пъти жестоко ме подпря парата от казана със супата”.

Когато имаше конкурс за редактор в “Гласът на Америка”, от 200 кандидати за едно-единствено място избраха Софрониев 

Той обясняваше успеха си с “Малко повече късмет, вероятно”. И разказваше: “Предавах сериозни репортажи от всекидневието българско срещу минималната американска заплата към 900 долара. Ама по това време, през 1996-а и нататък, у нас доларът бе стигнал 3000 лева. Е, 6 месеца бях истински милионер”.

Петър Софрониев по всяко време имаше сърце да се шегува: “Много приятно ми мина животът. Така и не разбрах как станах на 63 години. Най-весело ми е било, когато се събирахме актьори и сценарен екип в Сатирата. Веселието витаеше във въздуха. Мамалев и Митко Бежански разказваха истории, аз се присъединявах и направо цвилехме от смях. Помня дори, че веднъж Велко Кънев, Бог да го прости, падна от стола от смях”.

Но добавяше, че нощем тайно плаче за съсипията наоколо, за децата, които като изпъдени отидоха да работят в чужбина, а той вижда внучките си по Скайпа, докато синът му го пита “татко, имаш ли пари”.

Не е честно, не е справедливо да живеем така възрастните хора”.

С приятелката ми Надя Кабакчиева често си припомняме как сме се заливали от смях от безкрайните смешки, разказвани в компанията на Петър Софрониев, и отливаме от чашите - да е светла паметта му.

Петър Софрониев е издал 5 книги, написал е пиеса, два мюзикъла в ДМТ “Стефан Македонски” и Старозагорската опера, автор е на 40 текста за песни. Бил е сценарист на телевизионните предавания Клуб НЛО, “Събота - късен следобед”, “В неделя с...”.

Савка ЧОЛАКОВА