Цветелина Борисова е учител по корейски език. Завършила е специалностите „Педагогика“, „Кореистика“ и „Международен туризъм“. Била е няколко пъти в Южна Корея на обучения. Наскоро е защитила и докторантура на тема "Национална стратегия на Република Корея за популяризиране на корейската култура и език по света".

От първо лице е проследила как тази някога невзрачна страна, свързвана с война и разруха, се променя и днес вече е редом до Китай и Япония по международна слава, а за някои дори и по-напред. 

Изпълнена с впечатления за историята, културата и бита на корейците, Цвети изпитва голямо желание да ги сподели и с българите.

Зад гърба си тя има вече няколко издадени книги, посветени на обучението по корейски език. А наскоро излезе и най-новата ѝ творба "Корейското чудо халю: Как Южна Корея стана толкова популярна“.

Разговаряме с нея, за да ни разкаже откъде тръгна интересът ѝ към Южна Корея, какви са приликите и разликите с България и на какво може да се научим взаимно с корейците. 

- Как се роди интересът към Южна Корея?

- Интересът ми към Южна Корея се породи около 2010 година благодарение на „корейската вълна“. По това време тя вече беше достигнала до България, а аз самата станах част от нея вследствие на препоръка от приятел.

Една позната ми донесе класьор с дискове (да, по това време все още гледахме филми по този начин) с корейски и японски сериали, които я бяха впечатлили, и които горещо ми препоръча да гледам.

Помня много ясно първоначалната си реакция на „Ама те и сериали ли правят?!“. Така изгледах първия си японски сериал, който много ми хареса.

След него изгледах и първия си корейски сериал, който ми хареса дори повече от японския. Много се смях и бях изумена колко близко чувство за хумор имаме с корейците.

Впоследствие аз самата започнах да препоръчвам корейското кино на приятели, а скоро след първоначалния досег стартирах и обучението си в Катедра „Кореистика“ на Софийски университет.

- Няколко пъти сте била в Южна Корея, каква е най-голямата разлика с България? А прилика?

- Една от най-съществените разлики, на които станах свидетел, е различното отношение към образованието. В Корея образованието е издигнато в култ.

Още от най-ранна детска възраст на децата се внушава респект към учителя (и към по-възрастните като цяло), както и колко е важно за тяхното бъдеще представянето им в училище. Огромната конкуренция на пазара на труда обезпечава тези думи, защото в Корея високият успех в училище е път за прием в елитен университет.

За разлика от България, където за работодателя е важно просто дали имаш диплома, в Корея зорко се следи от кой университет е издадена дипломата и с какъв успех е завършил съответният човек. Приема се, че успехът на ученика е показателен за неговата отговорност и самодисциплина.

Всъщност, самодисциплината е умение, което старателно се възпитава у децата още от най-ранна възраст. При едно от посещенията си в Корея се оказах в един музей заедно с две групи деца от детската градина.

Разбрах за това още при влизането в сградата, защото раничките им бяха прилежно подредени на пейките пред входната врата. Вътре обаче нямаше никакви индикации, че в музея в момента има деца.

Бях изумена да се засека с едната група в една от залите – децата, петнайсетина на брой, стояха чинно до госпожата си и попиваха всяка дума на екскурзовода – нямаше тичащи, бутащи се и викащи сред тях.

Нямаше напрегната учителка, която да се чуди как да ги обуздае. В един от коридорите се разминах и с другата група – поведението на тези деца бе същото – възпитано и стегнато. Нямаше как да не направя мислено сравнение с поведението на нашите деца, които съм виждала на групови посещения някъде.

Тук бих добавила и още нещо, което ме е впечатлило в корейската образователна система – както в Корея, така и в България, неизменна част от учебния план са дисциплините Музика, Изобразително изкуство и Физическо възпитание и спорт.

Само че, докато в България на тези учебни часове често се гледа леко несериозно, в Корея не е така. Физическото възпитание обезпечава здравето на нацията от ранна възраст. Ще припомня, че корейците, за разлика от нас, имат национален спорт, таекуондо, и той се практикува от всеки пети кореец.

 

Музиката и изобразителното изкуство, от друга страна, развиват въображението и креативността и на тях се гледа като на инструменти, които след това ще обезпечат творческите заложби и продуктивността на бъдещите служители.

В тази връзка се полагат специални усилия тези часове да бъдат интегрирани в цялостното обучение на децата.

При едно от посещенията си в Корея имах възможността да посетя корейско училище, където тъкмо се провеждаше ученически конкурс, интегриращ литературата с изобразителното изкуство.

На учениците бе възложена задачата да си изберат стихотворение, което да изобразят със своя рисунка, а всички участващи творби бяха изложени за гласуване в двора на училището.

 

 

Всеки можеше да гласува за своя фаворит, като му присъди звезда. Бях много впечатлена!

Сред разликите, разбира се, могат да се открият и много прилики между двете страни. Няма как да не спомена силното чуждо културно влияние, което е изпитвала както България (от Съветския съюз), така и Корея (последователно от Китай, Япония и САЩ).

И двете страни стартират тежък преход горе-долу по-едно и също време – в края на 80-те години на миналия век. При все това обаче като нации постигаме различен резултат. Тук може би се намесва ефектът на колективистичното мислене, което при нас липсва. Но това е само предположение.

- А как се промени самата Корея?

- Обликът на Корея е много динамичен. Лично на мен ми направи силно впечатление колко бързо текат строителните дейности. През 2015 г., когато за първи път посетих Южна Корея, течеше строежът на Lotte World Tower.

Със своите 123 етажа, това е петата най-висока сграда в света, в която се намират най-бързият асансьор и най-високата обсерватория в света. Когато две години по-късно отново посетих Сеул, сградата беше напълно завършена и функционираща.

Подобна архитектурна динамика неминуемо води до сериозни промени в облика на столицата за относително кратки отрязъци от време.

- Какво можем и трябва да научим от корейците?

По мое мнение, как да се държим заедно, като нация, и как да преследваме отговорно и с достойнство националния си интерес.

Мога да дам пример: Южна Корея е първата засегната страна, която превъзмогва икономическия удар на Азиатската финансова криза от 1997 г., изплащайки предсрочно изтегления международен заем.

Интересното е обаче как се случва това. Правителството приканва всички корейци да дарят семейното си злато, за да може този дълг да бъде погасен. Всички семейства в Корея разполагат със злато, защото това е традиционният подарък за първия рожден ден на дете.

Благодарение на този ход, държавата отново стъпва на крака, при това за рекордно кратко време.

Дали и ние бихме направили подобно нещо в името на националния просперитет? Дори и да подходим оптимистично, дали тези средства действително ще бъдат използвани за уговорената цел от нашите управляващи?

- А те от нас?

- Може би как да разпускат и да се социализират повече без задължителното присъствие на алкохол. Как да бъдат по-прями, защото в проявите на вежливост често не изразяват какво всъщност чувстват и мислят, което понякога може да се тълкува и като неискреност.

- Как се роди идеята за писане на учебните помагала?

- Работя като учител и в своята практика забелязах какъв дефицит има на адаптирани учебници и граматики по корейски език.

Вече имаше немалко издадени книги, свързани с обучението по корейски език, но те бяха по-скоро ориентирани към студентите, които се обучават с преподавател.

Учениците не можеха да ги използват. Същото важеше и за всички, които имаха интерес към езика, но поради различни фактори се бяха насочили към самоучители.

Когато излязох по майчинство реших просто да събера на едно място всички допълнителни материали, които през годините бях разработвала и изпращала на родителите на учениците, изучаващи корейски в начален етап.

Тези материали бяха написани максимално достъпно, за да могат да се използват от хората, които нямаха абсолютно никаква представа от корейски, а в същото време държаха да могат да помагат у дома.

Така се роди поредицата „Аз уча корейски език: в помощ на малки и големи“, чиято основна цел беше да е в подкрепа на учениците и техните родители. Впоследствие с радост установих на каква широка популярност се радват тези книги сред всички – ученици, студенти, курсисти, самообучаващи се.

Малко по-късно се появи и поредицата „Корейски картинен речник" (с включени упражнения), която отново беше базирана на практиката ми в клас.

По време на часовете ни постоянно карах учениците да сортират учените думи по общи теми. С „Корейски картинен речник“ просто създадох работна тетрадка, в която заучаването им да става по по-лесен начин с разнообразни, стимулиращи ума упражнения.

 

- Кое е най-трудното в процеса на писане?

- Според мен, адаптирането на материала - на какво да наблегнеш и какво само да споменеш, защото за нас, българите, то не би представлявало трудност. Именно умението да адаптираш адекватно материала превръща един учебник в наистина стойностен учебен ресурс.

- Кое е най-важното/интересното, което „открихте“, докато изследвахте „корейската вълна“?

Едно от най-интригуващите за мен открития беше връзката между успеха на холивудския филм „Джурасик парк“ (1993 г.), далновидното стратегическо планиране на кабинета на един президент и успеха на „корейската вълна“.

Докато изследвах халю всъщност си дадох сметка колко важно място заема развитието на културния сектор за обезпечаването на бъдещето на нацията.

- Има ли планове за нов проект и какъв ще е той?

- В момента разработвам нов учебник по корейски език, който трябва да излезе от печат до края на годината.

Той ще носи името „Основи на корейския език: за начинаещи“, плод е на няколкогодишен труд и ще бъде различен от всички, издадени до момента, учебници по корейски у нас, ако не и в чужбина.

Много се вълнувам от предстоящото му издаване, защото в него събирам на едно място всички добри практики, натрупани през годините, откакто съм учител, а материалът е специално адаптиран да бъде достъпен и за самообучаващите се.

Искрено се надявам учебникът да е полезен за всички, които имат интерес към езика!

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ