Разказът "Талисманът“ на Красимир Бачков се падна на матурата на седмокласниците. Произведението е писано специално за банката с непознати произведения, която се използва за националното външно оценяване в VII клас.

Бачков е публикувал седем сборника с разкази и новели, два романа и една стихосбирка. Носител е на различни национални награди за проза. Превеждан е на английски, руски, украински и словашки. Има висше педагогическо образование и в момента преподава изобразително изкуство във варненско училище, пише burgas24.bg. 

Бачков бе особено развълнуван, че децата са преразказвали негова творба и публкува специален пост в профила си във фейбук.

"Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ. За разлика от писателите - храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Радвам се най-вече заради стотиците пренебрегвани български таланти, а те никак не са малко! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него!

Тук публикувам оригиналния разказ, с оригиналното заглавие, защото "Талисманът" по който преразказваха учениците е леко редактиран", пише той. 

ОБСИДИАН

Аз си имам ритуал по заспиването. Като легна и затворя очи, започвам да си мечтая за разни работи и така заспивам. Тази нощ заспах много късно, защото си мислех за Зорница. Тя е една година по-малка от мен, но когато ме погледне с огромните си, изпълнени с болка очи, се чувствам малък почти като Радко. Това е малкият ми брат, който е втори клас. Той е сладък шошо, с когото се разбирам идеално. Рядко се караме и най-вече, когато ми пипа нещата. Нашето семейство е обикновено. Баща ми е шофьор на автобус, мама работи в квартален супермаркет, а аз съм осмокласник в музикалната паралелка в нашето училище. Свиря на гайда и не съм от най-добрите, но знам няколко парчета, с които мога да събудя всяка заспала душа. Научих ги заради тате. Той обожава гайдата като музикален инструмент. Като бях в пети клас тате си продаде всички въдици на съседа, за да ми купи гайда. Знам, че да ходи за риба на буните когато е свободен бе единственото му удоволствие, но той се лиши от него, за да се науча да свиря на гайда.В началото бях почти безразличен, но когато се записах при Чефо в музикалния кръжок, всичко се промени. Чефо е велик! Някак ме накара да обикна гайдата и дори ме приеха в музикалната паралелка, в нашето даскало. И ето, преди месец ходихме с него до Балчик, при едно болно момиче. Сума ти време преди това Чефо ни приканва да участваме в благотворителен концерт за едно болно дете, но все не можехме да се организираме. Един ден ни грабна след часовете и с неговия стар микробус, се довлякохме до Балчик. Като започнахме да се спускаме по стръмните улички на този приказен град разбрах, че моята Варна е като фабрика, в сравнение с него.Спряхме пред малка къщурка, където живееше болното момиче.Майката изкара Зорница на двора, в една инвалидна количка. С тъжна усмивка момичето ни поздрави и каза:

- Момчета, ако знаете как ми се ще да поиграя на гоненка с вас, свят ще ви се завие!

Майката прехапа устни и изхлипа:

- Никому нищо лошо не сме сторили, а защо сме така наказани не зная! Бих дала всичко детето ми да е здраво и да ходи само, като вас на училище, но..!

Чефо заяви, че ще изнесем няколко концерта в нашия град и събраните средства ще приведем по сметка, за лечението на момичето. Обърна се към нас:

- Нали така, момчета?

Някак гузно, всички в един глас потвърдихме. После се качихме обратно на микробуса. Аз останах последен. Приближих до Зорница, извадих от вътрешния джоб на якето си моят талисман и го подадох:

- Вземи го за късмет!

- Какво е това? - запита учудено тя.

- Даскалът по геграфия каза, че е рядък вид обсидиан. Вулканично стъкло, но не черно като повечето срещани, а пъстро! Виж как се прелива червеното в оранжево и накрая в синьо! Намерих го в една рекичка в Стара планина и от тогава си го нося като талисман.

Зорница разтвори длан и обсидиана в нея заблестя като най - голямото съкровище на света:

- Но това е много ценно за теб! Не мога да го приема!

- Напротив! Ако е истински талисман, ще ти донесе късмет и ще се излекуваш! Давам ти го от сърце!

- А ако не успея да се излекувам? Ще загубиш талисмана си!

- В такъв случай ще е само едно вулканично стъкло, без никаква стойност! Обаче знам, че ще ти помогне! Ти ще оздравееш, Зори!

- Дали? - блесна надежда в очите и.

- Задължително!

Не знам защо, но тази сутрин е по-особена. Докато вървях към училище, не можех да откъсна поглед от нацъфтелите дървета по пътя.При нас пролетта идва внезапно и за два - три дни изведнъж, като булки се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди ги е нямало и като по магия изведнъж са се телепортирали. Влизам в училищния двор и забелязвам пред мен Зорница! Тя стои на краката си и в подадената напред ръка проблясва моя талисман.Това е толкова хубаво и невероятно, че се питам дали не сънувам. Момичето ме гледа с топлина, каквато не съм срещал в ничии очи и казва:

- Прав беше! Талисманът ти е истински, но само защото е твой! Реших да ти го върна сама, за да се увериш, че вече съм здрава! След като ми го даде, събрахме сумата за лечение само за седмица! Като минат месец - два, ще мога и да тичам! Благодаря ти, добър магьоснико!

Не знаех какво да кажа, защото буца бе заседнала на гърлото ми. Бръкнах в раницата и между учебниците си извадих гайдата. Едва сега проумях, защо баща ми толкова я обичаше.Надух я и се опитах да изкарам навън всичката любов, сбрана в гърдите ми!