Актрисата Мариана Арсенова:"Спрягат ме за любовница на проф. Костов"

Мариана Арсенова е родена в Пловдив. Завършва полувисш медицински институт, а след това Музикалната академия. Ученичка е на проф. Георги Костов по хармония, а пеене завършва в класа на доцент Констанца Вачкова. Има една дъщеря, студентка. Поводът да интервюираме звездата на Музикалния театър е спектакъла "Котките" на Андрю Лойд Уебър, поставен за първи път на българска сцена. Премиерата ще бъде на 31 януари, следващата година.
- Мариана, виждам, че репетираш в "Котките" една от най-атрактивните роли- голичка си.
- Да ,в момента репетираме "Котките" и затова ме виждате в този гол вид. Този спектакъл се поставя за първи път в България. Режисьор е проф. Светозар Донев. Това е една много танцувална пиеса, в която хореографката Ана Донева се справя прекрасно. Тя е мечтата на артиста за хореограф, защото при нас пеенето е водещото. В "Котките" играя ролята на Гърла. В пиесата няма главни роли. Те са десетина котки, представени с човешки качества. Едната е стара, отритната котка, която изпълнява най-известното парче "Мемори", има си котка, която е водачът на всичките, има котка, която привлича всички котараци.
В общи линии ще се изразя в една такава форма, че откакто съм дошла в този театър от 1997 г. много трудно хората могат да разберат и да възприемат, че някой може да се защити само с качествата си и с работатата си. От момента, в който стъпих на тази сцена, всички решиха, че трябва да съм на някого любовница, за да съм тук. Аз не одобрявам връзка на работното място, защото това много често води до стресове, а ние артистите сме влюбчиви хора.
- С кого най-вече ви спрягат?
- С кого ли не. Най -интересното е, че с нито един от тези, за които ме нарочваха, не съм имала нищо общо даже и извън театъра и не съм пила дори кафе с тях, да не говорим за другото. Най -интересното е ,че хората подозират за някой друг, а никога не могат да разберат, че този, за който най-малко се говори, може да има връзка. Аз съм разведена и на никого не съм длъжна да давам обяснения, но е факт, че ме обявяват за любовница точно на тия, с които не съм имала нищо. Предпочитам да не назовавам имена, защото има хора, които не са и между живите и предпочитам да не намесвам всички, за които са пускали слухове, включително и за проф. Костов. С него винаги сме имали много добро приятелство и той винаги е помагал на хората си. Личните отношения не са нещо, което трябва да се взема предвид, но най-интересното е, че аз връзка с женени мъже не поддържам.
Имам си една прекрасна дъщеря Велизара, която е студентка. В момента имам връзка с човек, който е далеч от театъра и съм много щастлива с него.
- Какви спомени имаш от доайена на оперетното изкуство Видин Даскалов?
- Аз постъпих на работа по негово време, но много малко работихме заедно. Трябва да ви кажа, че Видин Даскалов е школа за оперетните певци. Спомням си, че той високо оцени моя талант, защото каза, че за сцената на оперетата трябват точно такива типажи като мен. Не бяхме близки, но той уважаваше това, което правя в театъра и ме поощряваше.
Имала съм много трудно ситуации, но понякога едва като премине ситуацията разбираш колко ти е било трудно. Но има и ситуации, в които смяташ ,че живота свършва, но най-жестокото нещо е, когато загубиш близък човек. На всеки човек му се случва в живота да загуби близък. Например моята баба, която ме е отгледала и която безкрайно обичам, почина. Аз разбрах за това в антракта на едно представление. Играехме "Хелоу Доли". Строполих се на телефона от новината, но нямаше как, трябваше да довърша спектакъла. Нямам спомен как съм го довършила. Никой от публиката не разбра, освен колегите до мен.Така превъзмогнах скръбта. /БЛИЦ