Георги Мишев: Умъртвихме думата любов
- Ооо, трудна работа!.. /Усмихва се./ Само структуралистите работят в предварително определени размери. Аз съм привърженик на пълната свобода на писането. А и може би ми е още рано да отговоря какво бих написал със 73 думи или със 73 тома...
- Поетиката на Георги Мишев?
- Поетиката на Аристотел. Тя е библията на писателя, в основата на творчеството. Не съм се стремил към извеждането на някакъв образец на писане. За мене най-добрата позиция е да се пише в името на истината. Истината е тази, която поддържа света. Иначе ще се катурне всичко. Един автор трябва да се стреми към нея непрекъснато. Дали обаче ще я постигне, е въпрос на дарба, на талант някакъв. Божа работа! Творецът трябва да стои далеко от какъвто и да е интерес. По това той се различава от политика.
- Младите Ви колеги едва ли ще приемат безрезервно думите Ви...
- То си е за тяхна сметка. Те работят с малко по-модерни, по-хитри средства. Аз съм наивист...
- Естетиката на читателя Георги Мишев?
- Класиката. Тя е задължителната школа за всеки начеващ писател. Без нея нямаш шансове.
- Какво се случи с вашия селянин с колелото след 1989 година?
- Той не можа да стане гражданин в обществено-социалния смисъл на думата. В момента у нас гражданското общество е още в зародиша си. Оттам произлизат и толкова слаби места, пукнатини в прехода ни. Само едно гражданско общество може да конституира силата, властта. Сега у нас последната прави какво си иска, защото няма реална опозиция. И резултатите не са добри. Селяните, които дойдоха в града, бяха насила погражданени. Може би затова те не успяха да формират нашето т.нар. Трето съсловие. България не позна революции, каквито разтърсиха една Англия, а по-късно и Франция... Отсъствието в литературата ни на герой като Робинзон Крузо би трябвало да ни навежда на серизно размисли...
- Народният душманин днес?
- Ниската степен на морал. Без морал, без обществена рефлективност към едно или друго престъпление, няма нация.
- Къде е по-морален българинът? В "Матриархат" или в "Патриархат"?
- В "Матриархат". Там са по-чисти отношенията. В този роман душата ми плаче, там героините бяха майка ми, лелите ми - единствените пазителки на домашното огнище в ония години. В "Мантриархат" тоналността е по-чиста. Докато в "Патриархат" има атоналност, от нея трудно може да извадиш чист тон...
- Митологемите на България днес?
- Пътят към Европа. Дълбоко в себе си този стремеж е нужен, необходим, но, страхувам се да не го побългарим, да вземем само лустрото, фасадата на Европа, а там, вътре, пак да скрием нашите ориенталски душици. Това ме безпокои много. България не се нуждае от водачи. Всеки сам трябва да оре браздата си, да бъде гражданин и да отглежда граждани, първо в семейството, разбира се.
- Като че ли Словото повяхна у нас?
- Има едно голямо разочарование от думите у нас. Трябва да се върнем, както казваше Солженицин, към възраждане на истинския смисъл думите, защото се затлачихме от думи или в думи, които не въздействат. Умъртвихме, например, думата любов. Обезмислихме дори една такава дума, каквато няма друга в космоса, думата пари, а парите са и абстракция, но и енергията на живота, те го движат. Преди 1989-а ги огричахме, сега пък заради тях сме готови да линчуваме...
- Днес в България интелектуалците ли кокетничат с властниците или обратното?
- Нито едното, нито другото. Между тях има безраличие в момента. Това е страшно. Липсата на меценатство е началото на края на изкуството у нас.
Разбира се, преди 1989 г. се наблюдаваше едно слагачество - интелектуалците на властниците. Трябваше да живеят по някакъв начин, затова кривяха душите си.
- Какво се случи с ореола на българския писател в последните 50-60 години?
- Ореол? За какъв ореол може да се говори при нашите писатели? Може би такъв имаше само един Йордан Радичков. Той излъчваше едно естествено сияние. При всички останали бяха единствено напразни опити. Ореолът е сияние отвътре, ако сам не го постигнеш духовно, другото е празна работа.
- После соцреализма какво завластва в литературата ни?
- Вижте, в България изчезна литературната критика, която е правосъдната система в литературата. А в едно общество изчезне ли правосъдната му система, се явават мутрите, Затова и днес са на мода мутренските автори. Няма сито...
- По какви друмища тичат младите ни писатели днес?
- По пътищата към европейските фондации. /Смее се./ У нас другите пътищата се тревясали...
- Писателската върхушка? Отживелица ли е тя или се видоизмени?
- Каква писателска върхушка днес! Та те не останаха и писатели...
- Книгите между годините 1945 и 1989, които ще останат?
- Много малко. Ще остане непременно "Път през годините" от Константин Константинов. Може би и "Железният светилник" от Талев, "Хайка за вълци" на Ивайло Петров е също добра, една-две книги от Радичков... Макар че вече Радичков рядко го четат, не го разбират новите поколения. И това не е мое съждение, а тук цитирам университетски преподаватели. Не знам... Може би и "Задочни репортажи за България". Да, тя ще остане със сигурност, защото е едно огледало за България от онези години. В тази книга не може да се пипне нищо, всичко е много точно, много вярно, безкомпромисно. Георги Марков трябва се изучава в университетите. Всъщност, той свърши ролята на критиката... В България никой не създаде подобна книга, то и не можеше да се създаде... Тя ще остане, както остана "Строители на съвременна България" от Симеон Радев. Двете книги се родеят.
Интервю на Гергана Димитрова
0 Коментара: