Извънземните са „Някъде там”… може би
Смесица между наука, поп култура и несравнимо чувство за хумор
Дали сме хора, защото гледаме към звездите, или гледаме към звездите, защото сме хора – пита бестселъровият автор Нийл Геймън във филмовата адаптация на книгата си „Звезден прах”. Какъвто и да е отговорът, още от ранно детство главата на всеки от нас бръмчи от въпроси за безпределния ни дом, Вселената.
Има ли извънземни и къде са те? Как ли изглеждат? Ще можем ли да разговаряме с тях – въпреки опита на киното да ни научи, че всички извънземни говорят на английски? А няма ли да ни изтребят?...
Някои от тези въпроси са с лесен отговор. Други не толкова. Къде в Слънчевата система би могло да има живот? Как ще колонизираме близките светове? А възможно ли е да сме марсианци по произход?
С чувство за хумор, но и с непоклатимия си здрав разум и уповаване на фактите д-р Уол обсъжда възможността извънземните вече да са посещавали Земята в миналото или да я наблюдават много отблизо днес. Вечната мечта на човечеството да отплава към нови светове и да си отговори на въпроса „Звездите винаги ли ще бъдат недостижими?” носи откривателския дух по страниците на „Някъде там”. Дух, който доближава книгата до класики на научната литература като „Бледа синя точица” на Карл Сейгън.
„Някъде там” е своеобразно продължение на „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Но докато фантазията на Дъглас Адамс рисува картини от бъдещето, не по-малко искрящото въображение на Майкъл Уол разкрива истинските научни факти, които могат да се превърнат в откачена реалност. Смесица между хумор, поп култура и истинска наука, „Някъде там” е наръчник за бъдещето на космическите открития… и за съдбата на цялото човечество.
Последвайте ни
1 Коментара: