„Духът е по-силен от материята, но не защото е могъщ. Той е способен да преодолее дори чудовищно осакатяване на тялото с кротката сила на красотата, която блика от неговата божествена същност“. Скулпторът Александър Дяков почина на 86-годишна възраст. 

Поклонението е днес от 12 часа в столичния храм "Свети седмочисленици".

Документалният филм, посветен на скулптора Александър Дяков, носи името на една от най-известните му творби – „Дух и материя“ (1965). С тази кинолента режисьорът Михаил Венков прави опит да разкрие неповторимата личност на един от най-талантливите скулптори на България. Определян често като чешит, бунтар и непукист“, Сашо Дяков е преди всичко „нетрадиционният скулптор“ на едно канонично време.

Роден е на 28 май 1932 г. в София. Баща му, Цветан Дяков, е възпитаник и доктор на Брюкселския университет. Като народен представител преди 9 септември 1944 г. подкрепя приемането на Закон за защита на българските евреи. След 9-и е осъден от Народния съд, а семейството му е интернирано. Още 13-годишен Сашо Дяков започва да тренира бокс в „Славия“. Това е неговият бунт срещу системата. Напредва бързо и няколко години е шампион на страната. През 1958 г. завършва „Скулптура“ в Националната художествена академия в класа на Михаил Кац. Печели първа награда от Националната младежка изложба (1962 г.) с „Права фигура“ (Зидарчето). Губят се следите на много негови творби – „Септември“, „Колесницата“, „Минута преди разстрела“ (3-метровата бронзова фигура, посветена на Йорданка Чанкова, изчезва от пилона в деня на монтирането)… Има куп нереализирани проекти. „Другите скулптори показват дела, аз – снимки“, коментира Дяков при откриването на юбилейната му изложба в галерия „Райко Алексиев“ преди четири години.

Агенция БЛИЦ поднася съболезнования на всички близки, роднини и приятели на скулптора.