Без да искаме да въвеждаме тежест за хората, които осъществяват дейност в сферата на споделената икономика, настояваме да има правила и те да бъдат сходни със съществуващите най-вече по отношение на онлайн търговията. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов пред Bloomberg TV.
„Те биха отворили пътя към нормалното функциониране на компании като Uber и Airbnb. Защото ще е ясно на какви правила се подчинява дейността, какви евентуални административни режими би трябвало да бъдат спазени. И още нещо ще е ясно – като превантивно и респектиращо въздействие – че ако не се съблюдават правилата, ще има контролен орган, който би могъл да се намеси и да възстанови справедливостта”, коментира Маргаритов. И добави: „Аз съм за това всичко да се случва прозрачно, според закона, както защитавайки потребителите, така и без да се накърнява общественият икономически интерес, който се проектира през данъчното и финансовото законодателство.”
 
Маргаритов отбеляза, че е налице институционално изоставане от темповете на развитие на този тип пазарни взаимоотношения, включително и в САЩ, където все още няма единно виждане за това как нормативно да бъдат регулирани. „За нас, както контролен орган в България, който е призван да осигурява потребителска защита на хората и да ги предпазва от различен тип проблеми в ежедневната комуникация с предлагащите им различни стоки и услуги, е ясно, че има необходимост от създаване на правила, по които да се развива този способ на търговия. На първо място, те трябва да защитават потребителите от различен тип нелоялни търговски практики. Ако сега Вие влезете във взаимодействие с някой, който Ви предлага да споделите например някоя негова вещ, пътуване или нощувка срещу заплащане и имате някакъв проблем, няма към кого да се обърнете. Ние имаме желание да защитаваме всички потребители, независимо от това по какъв начин са били застрашени в икономически аспект”, подчерта председателят на комисията.
 
Той потвърди, че в КЗП са постъпвали сигнали за разпространявани чрез социалните мрежи предложения. Пожелалите да се възползват от тях са били подведени, като в повечето случаи не се е стигнало до сключването на сделка, но е имало и такива, в които е бил извършен паричен превод. 
 
„Например, бяхме сигнализирани от потребител по повод оферта във Фейсбук от физическо лице, което е предлагало доставка на популярните ховърбордове, като едва на по-късен етап е уведомявало за необходимостта от заплащане на сума за внасянето и освобождаването от митница на въпросната стока. Сделката не се беше състояла, защото тя вече не е толкова изгодна за потребителя, както при първоначалната оферта. В този случай, освен да информираме органите на икономическа полиция, които да задържат лицето заради разпространяваната фалшива информация, нищо повече не бихме могли да направим. Ако се върнем на законодателството, регулиращо материята в конвенционалната търговия, ще видим, че всеки извършващ подобен тип нелоялна практика търговец, може да бъде глобен от нашата комисия със солидна сума до 30 000 лв.”, обясни Маргаритов. 
 
Председателят посочи, че макар това да не е типичен пример на споделена икономика, тя е феномен, който е резултат от интензивното общуване на хората в глобалната мрежа и има за цел да улесни техния живот.
 
Той коментира и темата за споделеното пътуване, като посочи, че контролът трябва да бъде съобразен с наличието на правила, които да регулират осъществяването на тази дейност и от потребителска, и от финансово-фискална гледна точка: „Една комплексна, координирана нормативна уредба, която да улесни и изясни начина, по който трябва да се осъществяват такъв тип дейности.”  
 
„В България от години има някои съществени по отношението на потребителите проблеми с предлагането на таксиметрови услуги. Касаят качеството на продукта, редицата нелоялни практики, свързани с т.нар. „таксита менте”, които с промяната на една буква или цифра създават заблуждение у потребителя, че са от големи фирми, наложили се с ниските си тарифи, а ви взимат десет пъти повече. В резултат на казуса Uber, а и на това, че проблемите бяха назрели, има едно подобрение. То се дължи и на нормативни помени – пределните цени на километър, засилен контрол на водачите на таксиметровите автомобили и пр. Това показва как разумна и лоялна конкуренция, която се подчинява на правила, може да доведе до там, че всички конкуриращи се играчи на пазара да търсят все по-доброто си представяне. А това е изцяло в интерес на потребителите”, заключи Маргаритов.