На 15 август точно в 12 часа стотици хиляди българи ще спрат за шестдесет секунди лудата си надпревара и ще застинат мирно и смирено. Сирени на болничните линейки ще завият в знак на почит към загиналите за спасяването на човешки животи в мирно време. Денят на спасенията е обявен за национален празник с решение на Министерския от 20 декември 1912 година. Упоритият инициатор това да се случи е писателят лекар Тотко Найденов, пише в. "Стандарт".
България е първата страна в Европейския съюз, а може би и в света, която с правителствен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са обрекли себе си заради другите.&nbsp;Преди броени дни в трагичния рудник &quot;Ораново&quot; един от спасителите 49-годишният Асен Грънчаров получи инфаркт и почина на стотици метри под земята. Сърцето му не издържало на напрежението, жегата, убийственото темпо, с което се провежда спасителната акция. <br /> <br /> Година назад двама мъже в разцвета на силите си Петър Петров и Христо Стефанов се хвърлят в Черно море и спасяват давещо се дете. Подводното течение обаче не им позволява да излязат от водата и те загиват. В четвъртък ще сведем глави и пред техния подвиг. <br /> <br /> Истинската причина за Ден на спасението да се избере точно 15 август обаче трябва да търсим точно петдесет години назад. Тогава един селски лекар - д-р Стефан Черкезов, загива, като преди това спасява 47 души. Днес на негово име е кръстена болницата във Велико Търново, едно отделение в Бургас и гимназия в Плевен.<br /> <br /> Адска жега от сутринта бележи този ден в разгара на лятото. Участъковият лекар от с. Стрелец трябва да пътува за Горна Оряховица. Автобусът е препълнен. Трудно се диша. Като уморен кон машината пъпли по шосето. Неочаквано камион връхлита отгоре й. Рейсът веднага лумва в пламъци. <br /> <br /> Взривната вълна изхвърля лекаря в канавката. Той е невредим. Пред очите му обаче десетки тела са се струпали пред вратата, търсейки спасение от огъня. Без дори и да се замисли, докторът се хвърля в горящия рейс и започва да вади пострадалите. Косата му пламва. Гаси я с ръце, но не спира дори за миг спасителната си мисия. Бялата найлонова риза се стопява на гърба му. Идват линейките, но Черкезов моли екипите да помагат на другите.<br /> <br /> Качвай се, ти си най-пострадал, настояват лекарите, познали в обгорелия мъж своя колега. Той отказва. Изпраща последната линейка и тръгва пеш. След малко идват да го вземат. Припада. Стене, гънещ се в ужасните болки. Шепти: Гледайте другите. Аз умирам. В ранното утро на 16 август предсказанието му се сбъдва. Изпращат го цялата болница, спасените пътници, родното село Виноград, където е вечният му дом.<br /> <br /> На този ден съпругата на героя Лидия е на 23 години, работи като счетоводител. Дъщерята Антония е само годинка. И в този трагичен момент Лидия намира сили и записва медицина. Няма време да мисли за сполетялата я трагедия. Трябва да върви напред.<br /> <br /> Влиза в научните среди. С много труд тя се гради като учен. Пенсионира се като доцент. Едногодишната някога дъщеря също става лекар. Никога не съм имала съмнение каква ще бъде професията ми, казва тя. Завършва с отличие. Днес е специалист по очи, нос гърло. /БЛИЦ<br /> <br /> <br type="_moz" />