Ако има съмнение в случайното разпределение на делото на Ценко Чоков, те трябва да бъдат изяснени. Това каза пред журналисти председателят на ВКС Лозан Панов. По думите му е важно в един съд, какъвто е специализираният наказателен съд, да има ясен алгоритъм как се разпределят делата, съобщава "Фокус". 
На въпрос дали е необходима проверка за случайното разпределение на делото на Ценко Чоков, Лозан Панов отговори: „Бих повярвал в институционалната загриженост на главния прокурор, ако не бях научил за писмото, което той е подготвил от някои медии още преди то да е постъпило във ВКС. В случая трябва да кажем, че определено делото представлява обществен интерес, в този смисъл с оглед писмото, изпратено от главния прокурор и с оглед и на данните от проведеното общо събрание на магистратите в Апелативния специализиран съд, аз започнах да извършвам разговори и да констатирам факти и обстоятелства, които са относими към този случай“, каза Панов и посочи, че от понеделник до сряда е бил в годишен отпуск и е провел разговори с председателя на съда, но би искал да чуе и магистратите в специализирания наказателен съд.

„Когато съм готов с една обективна преценка за това необходима ли е такава проверка, ще бъдете уведомени“, заяви Лозан Панов.

Той уточни, че временно изпълняваща длъжността председател на Апелативния специализиран наказателен съд Даниела Росенова е обяснила, че разпределението е направено от магистрат, който е замествал нея при разпределението на делото, защото и тя е била в годишен отпуск. „От общото събрание на магистратите, които са обсъждали двете кандидатури за председател на съда, са изразили своето безпокойство и излагат твърдение за разпределението на делата и безпокойство за начина, по който това се прави“, заяви Лозан Панов.

По думите му с оглед на казаното от съдия Росенова той ще опита да формира и своето мнение. На въпрос дали е компрометирана системата за разпределение на делата, той заяви, че не би се ангажирал с мнение, че е компрометирана. „Фактите трябва да бъдат изяснени“, заяви Панов. Според него, ако има някакви съмнения в случайното разпределение, то това трябва да бъде посочено, за да не се допускат в бъдеще такива съмнения.

Председателят на ВКС посочи, че срещу Ценко Чоков е внесен обвинителен акт. По думите му въпросът, който се поставя е защо в по-дълъг период няма окончателни съдебни актове. „Едно разследване е свързано не само в неговата съдебна фаза, но и с неговата досъдебна фаза“, коментира Панов. Попитан как му изглежда това да бъде пуснат подсъдим 10 дни преди старта на делото, той обясни, че ВКС не е нито първоинстанционен, нито въззивен. „Мярката за неотклонение е окончателна, тя е мярка за неотклонение, която се взима от въззивния съд. Той обърна внимание, че делото е било в досъдебна фаза в рамките на 7 месеца.

По отношение на упражняването на контрола при домашния арест, той заяви, че това е въпрос, който е бил поставян на анализ. „Домашният адрес е по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража. Тази мярка за неотклонение касае невъзможността лицето само да се придвижва“, каза той и поясни, че тази мярка не се взема от прокурора, а най-често се взема от съда. Според него контролът върху тази мярка е задължение на други органи, а не на съда. 

Припомняме, че на 13 февруари 2017 г. с определение на Апелативния специализиран наказателен съд бе изменена мярката за неотклонение на кмета на Галиче Ценко Чоков от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 10 000 лева и на Мартин Чоков, синът на Ценко Чоков, от „задържане под стража“ в „домашен арест“. Със същото определение са изменени и мерките за неотклонение и на Иван Тодораков и Димитър Каменов от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на по 5 000 лева. В съдебния състав участваха и.ф. председател на съда Даниела Росенова, Даниела Врачева – докладчик и Димчо Георгиев, който е бил на особено мнение и не е бил съгласен с изменението на мерките на двамата подсъдими. Около две седмици преди това, на 27 януари 2017г., съдия Вилислава Ангелова остави без уважение исканията на двамата подсъдими за изменение на мерките им за неотклонение в по-леки.

Обвинителният акт срещу Ценко Чоков и седмината участници в ръководената от него организирана престъпна група бе внесен на 17 януари 2017г. от Специализираната прокуратура. Срещу Чоков са повдигнати общо 5 обвинения - ръководене на организирана престъпна група (ОПГ), лихварство, отвличане, побой с нанасяне на телесни повреди и палежи. На Мартин Чоков също са повдигнати обвинения за участие в ОПГ, лихварство, отвличане и побой. Освен това, той е привлечен и за принуда, както и за заплаха със смърт.

Обвинения за участие в групата са повдигнати на Иван Тодораков, Димитър Каменов, Иван П. Тодораков, Касъм Касъмов и Васил Филиповски. Част от тях са привлечени като участници в конкретни престъпления на групата. В хода на досъдебното производство са събрани 38 тома материали. Според прокуратурата обвинителната ѝ теза е подкрепена от заключенията на множество експертизи, както и от събраните по делото доказателства.