Япония, Барода, Бирма, Сиам, Индокитай, Борнео, Суматра, Цейлон, Формоза (Тайван), Южен Сахалин, Тунис, Триполи, Мадагаскар - това е само част от приказния маршрут на Люба Кутинчева, първата българка, която преди век достига до тези далечни земи. Нещо повече, тя е изобщо първата европейка, посетила земите на исляма - Йемен, Оман, Маскат, където се среща с владетелите, надниква в тайнствения свят на харемите и разказва за далечната си родина. Тази смела и необикновена жена посвещава на Близкия и Далечния изток десет години от живота си. Коя е Люба Кутинчева?
Родена е във Велико Търново на 15 май 1910 г. в семейство на интелектуалци. Майка й е търновлийка, племенница на легендарния капитан Райчо Николов, музикантка, завършила пиано в Женева, баща й е лекар. През 1912 г. заедно с родителите си Люба се преселва да живее в Силистра. 

След 1913 г. обаче Южна Добруджа е под румънска власт и тя получава средното си образование във френски колеж в Букурещ. Авантюристичната й кръв я кара заедно с баща си, член на революционната организация, близка до ВМРО - “Свободна Добруджа”, да бъде безстрашна куриерка. 

За дързостта си до края на живота си ще носи белег на крака от куршум на влашки блюстители на реда. За своята активна политическа дейност тя е преследвана от румънските власти и е принудена да избяга в България. 

После отива в Турция при чичо си, който е емигрирал там. В по-големите турски градове тя започва да изнася сказки за България, за нашата литература, поезия, нрави, обичаи, за положението на Добруджа под румънска власт. Лекциите й са били масово посещавани и със спечелените от тази си дейност пари тя заминава за Сирия.
И така по силата на създалите се обстоятелства Люба Кутинчева става първата българска пътешественичка. Тя пропътува целия Близък и Далечен изток и Северна Африка, стига до Южен Сахалин и Мадагаскар. В продължение на около 10 години Люба се запознава с нравите и обичаите на: Сирия, Палестина, Трансйордания (днешна Йордания), Египет, Абисиния (Етиопия и Еритрея), Судан, Саудитска Арабия, Ирак, Персия (Иран), Афганистан, Оман, Маскат, Индия, Бирма, о-вите Цейлон, Ценобе, Борнео, Суматра, Филипините, Формоза (Тайван), Сиам (Тайланд), Китай, Япония, Южен Сахалин, Алжир, Испанско Мароко, Тунис, Либия и много други страни от Азия и Африка.


Със сестрата на Махатма Ганди

Тя е първата, преминала пеш джунглите от Мадрас до Банкок

Тези земи са представлявали интерес за нея със своята тайнственост и мистика, страни с големи богатства, но и с неописуема мизерия и глад, социално различие, религиозен фанатизъм, колониален гнет, експлоатация и борба за освобождение от колониално господство. Кутинчева владеела френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски език и есперанто. В посетените страни тя отново изнасяла сказки за България, а в малките градове и селища, където не е могла да го прави, работила физически труд като бране на банани, смокини, лимони, портокали, дафинови листа, бахар, черен пипер, какао и др. Със спечелените пари продължавала своето пътешествие.

По време на пътешествието си Люба се е срещала с владетели, духовници, политици, учени и видни общественици, сред които: емирът на Трансйордания Абд Аллах ибн Хусайн, кралят на Ирак Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III, министърът на отбраната на Ирак Нури Саид, митрополитът на Птолемаида - архиепископ Месроб, владиката на арменците в Иран, Махатма Ганди и много други.

На много места тя била първата бяла жена, виждана от местното население. Представителките на нежния пол там със страхопочитание я опипвали: България ли? Там има ли слънце? Бях млада и силна - спомня си в свои бележки тя. - Неведнъж получавах възможности да живея осигурена в много страни, но любовта ми към България си ме върна тук. Превозните й средства са кораби, влакове, коли, каруци, камили, коне, най-сетне - пеш. Радушно е посрещана и в царски палати, и в бедни колиби.

Още като гимназиална ученичка Люба проявявала интерес и работила за правата на жената и за равноправието й във всички области. При пътешествието си проявявала също голям интерес към положението на жената в тези страни, за нерадостното робско състояние, в което жените били поставяни.

С голяма упоритост и смелост тя успявала да прекрачи недостъпните за чуждоверка хареми

и да се запознае с положението и незавидната женска съдба на мохамеданките, които заради религиозния фанатизъм и невежество са превърнати в бездушни същества, безропотно понасящи всичко.
От 1929 до 1939 г., с малки прекъсвания, продължава нейното пътешествие. Тя запознавала туземците с България и българската култура, пеела български песни. Имало е тогава страни, които не са били и чували за България. Винаги е пътешествала с български трикольор на шапката си. В много от посетените страни Люба се снима, облечена в местните женски дрехи, и след завръщането си в България пише статии за типичното женско облекло в различните страни по света.

През 1935 г. Кутинчева заминава за Франция. В Париж тя продължава образованието си в специалностите “Журналистика” и “Френска филология”. След вземане на изпитите за първите две години тя започва да следва задочно. Едногодишния стаж тя взема предварително като кореспондент на в. Le matin и фоторепортер на в. La femme. Тя е още първата българска пътуваща кореспондентка, пишейки за популярния “Дневник”. Тогава заминава за Испания, Испанско Мароко и Южна Африка.

В началото на 1939 г. се завръща във Франция, където завършва висшето си образование. С разбито здраве от тежките климатични условия, лошата храна, непосилния труд, след десетгодишно отсъствие тя най-накрая се прибира в България.


Люба Кутинчева с проф. Амахита, проф. Дегучи и профсъюзни японски деятели, Токио, 1931 г.

След завръщането си в родината Кутинчева отново изнася сказки из страната. Много пъти нейните лекции били забранявани, но тя успявала да ги възобнови. Люба подпомагала прогресивното движение с малките средства, с които е преживявала. През 1939 г. тя се омъжва за журналиста Александър Дагоров.

През 1968 г. оставя в Държавен архив в София албум с неотразими фотографии, на които тя е с емира на Трансйордания - Абд Аллах ибн Хусаин, краля на Ирак Файсал, султана на Маскат и Оман Теймур, махараджата на Барода Саяджирао, с Махатма Ганди, който й дава автограф: “С пожелания за добър път”, с Рабиндранат Тагор...

Предала неотразимия си албум и кратки бележки за живота си, но всичко потъва в праха на бюрократичното безразличие

И води сивото ежедневие на социалистическо винтче в безкрайния механизъм на безличната държава. Притисната е близо три десетилетия от грижи около Александър Дагоров, прикован на легло. Отглежда сина му от първия брак от двегодишен, за което ще получи традиционното за нашите земи обръщане на гръб.

Била е подложена на “административно високомерие, хорски егоизъм, болести, натиск от изнудвачи” и дори на физическо насилие за изхвърлянето от скромното й жилище в квартал “Свобода”. Момичето, обиколило света с трикольора на шапка - вече достопочтена дама на достойна за уважение възраст, удря по масата: “Няма да се дам! Аз съм Люба Кутинчева!”. И така до края на земния й път на 20 септември 1998 г. 

Ще минат години и едва в онова раздвижване на пластовете, което никога няма да се повтори, около 1992 г. албумът и спомените й попадат в ръцете на съвестни служители от архива. От екрана на все още единствената телевизия се отправя повик: “Умоляват се онези, които знаят нещо за живота на Люба Кутинчева, да се обадят на телефон...”

И когато той иззвънява, на момичето, вдигнало слушалката, му се завива свят от бодрия глас: “Здравей, Държавен архив, аз съм Люба Кутинчева”.

Единствената книга на Люба Кутинчева е посветена на Япония и е издадена през далечната 1942 г. Всички останали нейни наблюдения и спомени изчезват в забрава. Остават обаче документите от пътешествията й, свидетелство за необикновения живот и кураж на една българка.