Слушам депутати. Слушам министри. Слушам шефове на болници. Слушам политици. Слушам всякакви фактори... Цял ден чакам да чуя дали ще кажат нещо като хора.

Това пише в свой коментар във фейсбук специалистът по комуникации Любомир Аламанов след случая с починалите в половдивска болница пациенти, които чакаха с часове адекватна помощ.

Останала част от коментара публикуваме без редакторска намеса:

Как пък една дума на емпатия не се чу?

Как пък една идея съпричастност не се чу?

Как пък една идея човещина не се усети?

Как не можахте едно "Съболезнования", "Съжалявам", "Извинявам се" да кажете?

Вие какво сте? Роботи ли сте? Автомати ли сте? Бездушни ли сте?

Как не ви трепна нещо в сърцето?

Цял ден се карат, сякаш хората са виновни.

Цял ден обвиняват някаква "логистика", сякаш сама е дошла и е объркала нещата.

Цял ден говорят как "системата се справяла, но имало някои проблеми".

Ние ли сме проблемите? Хората ли са проблемите?

Поне малко не ви ли е срам?
Глупав въпрос от моя страна. Разбира се, че не ви е срам. Ако ви беше срам, щяхте поне една топла дума да кажете.

Не знам дали винаги сте били бездушни или властта ви направи такива. Но не е нормално поне една дума за съболезнования да не кажете...
Хората умират по стълбите на болниците, те с логистика се оправдават.

Срамен ден за българската политическа класа!