Георги Тошев-Мао от дупнишкото село Бистрица улови 20-кг бял амур. Той се бори с рибата гигант половин час, докато я извади от водоема край селото.
 Вече няколко дни слуката му е тема на разговор в Бистрица, съобщава struma.bg В събота около обяд Тошев спрял с култовата си симсонка в центъра на селото и събрал погледите на съселяните си, защото гордо теглел вързаната за мотора огромна риба. Такова чудовище от местния водоем било чудо виждано за жителите. Щастлив от слуката, Георги с гордост позирал пред младежите за снимка и след като задоволил любопитството на всички, закарал вкъщи рибата, където го чакала съпругата му Гюрка.

Една от професиите, които е упражнявал Тошев, е касапин, затова без усилия и с вещина разфасовал рибата, от която останали само костите и главата, от която възнамерява да сготви вкусна рибена чорба.

Репортер на „Струма“ отиде в дома на Георги, за да се увери с очите си, че е уловил рибата гигант, но остана разочарован. Тя беше разфасована, затова Георги се задоволи да позира пред огромната глава на белия амур. Той  разказа за читателите на в. „Струма“ за перипетиите, през които е минал, докато излъже рибата и да я извади на брега.

„Във водоема край Бистрица има 5-6 такива големи риби. Много рибари стоят по цял ден с въдица в ръка и чакат някоя от тях да се закачи на куката. В петък отидох за първи път от много време на водоема. Хвърлих въдицата и една от големите риби за мой късмет се закачи на куката, но се уви във водораслите и се отскубна. Толкова е силна, че направо беше изправила куката. В събота отидох отново на същото място. На куката сложих хляб, хвърлих въдицата и зачаках от 9,30. Към 12,00 ч. рибата клъвна.

По Дунав ползват за стръв за белия амур чери домати, магданоз или стрък водорасли. Половин час се борих с нея. До мен имаше колега рибар, повиках го да ми помогне, а той се опита да ме убеждава да върна рибата обратно във водоема. Завидя ми на слуката, но със сетни сили успях да извадя гиганта на сушата. Отпочинах си от борбата, завързах я на симсонката и я докарах вкъщи. В центъра на селото имаше младежи, които, щом ме видяха, веднага ме наобиколиха, бях като атракция в сивото ежедневие на село”, разказа Г. Тошев-Мао и продължи:

„От дете съм рибар. Ловил съм 35-кг сом преди 10-ина години. Риболовът ми е страст. Щом съм свободен, яхвам мотора и тръгвам. Преди години за два дни улових 40 кг риба. Първия ден до мен бяха хвърлили въдици софиянци, които се хванаха за главите, като видяха колко риба улових. Попитаха ме дали ще идвам на следващия ден и аз им казах, че няма да идвам, но отидох. Бяха застанали на мястото, на което извадих рибата предния ден, и чакаха да  клъвне. Бяха хвърлили жито за примамка, но течението на реката го отнесло по-надолу и аз застанах там, рибата кълвеше и улових още 20 кг риба.

При такъв богат улов почиствам рибата и я слагам във фризера. Правя кюфтета от риба. Пропорциите на рибата и сланината слагам на око, но винаги рибата трябва да е повече от сланината. Слагам в каймата кромид, нарязан на ситно, кимион, черен пипер… Като омеся каймата, правя кюфтета и ги овалвам в галета, преди да ги изпържа. Става голяма вкусотия. Правя и рибена чорба. Не давам на съпругата ми Гюрка да готви риба. Аз съм спецът. От главата на белия амур ще сготвя супа. Ще издам на читателите на „Струма“ рецептата за вкусната супа:

Слагам в тенджера нарязани кромид, моркови, домати, чушки, всякакви зеленчуци. Като се сварят, слагам главата на рибата, гърба и опашката. Докато врат около 10 мин., изпържвам коремчето, мазнината я изсипвам в тенджерата и супата е готова. Застройвам я с масло, кисело мляко и едно яйце. За подправка ползвам лютив сос, черен пипер и обезателно кервиз”, споделя кулинарната си тайна Георги Тошев-Мао.

Той е пенсионер, но продължава да работи като охранител в „Тих труд“ в Дупница. Работил е като касапин в бившия месокомбинат, стига до такова професионално съвършенство, че коли и разфасова 200-кг прасе за 30 минути. Работил е и като бояджия.