Две седмици преди Нова година кратко и почти под сурдинка мина информацията, че далеч от България е напуснала този свят жената, която държеше будни умовете ни години наред. Журналистката, която сякаш беше родена с насочен към “лошите” пръст - Маргарита Михнева.
Мнозина дори се изненадаха - чак сега ли? Да, жената - синоним на смелост и дързост, беше предала на Всевишния и последното останало й късче душа след 20 години упорита битка с коварната болест.
Маргарита Михнева е родена в София на 21 април 1952 г. Завършва музикално училище, а след това право в Софийския университет. Разпределена е като прокурор в Търговище, но не практикува като юрист. Свързва живота си с телевизията, след като се явява на конкурс в БНТ за редактор в тогавашната Втора програма. Печели го и 1975 г. прави първото си журналистическо разследване.
В продължение на двайсет години работи в предаванията на БНТ “Труд, интереси, закон”, “Актуална антена” и “Панорама”, водещ е на няколко свои авторски предавания. В репортажите си Михнева търси отговори на въпроси, засягащи морала на управляващите, устоите на демокрацията и гражданското общество.
Тя е сред първите, дръзнали да правят разследваща журналистика у нас
Журналистката е убедена, че когато човек е страхлив, не може да има претенции да живее като свободен и щастлив. Да, преклонената главица остра сабя не я сече, но цял живот живее така, все едно че е отсечена.
“Журналистическото разследване е една смъртоносна схватка с властта - и тогава, и сега”, казва Маргарита Михнева в интервю пред БНТ. И продължава:
“Моята задача през годините е била разследващата журналистика. Сега се лаская от мисълта, че съм въвела този жанр в телевизията. Нито си придавам заслуги, нито се хваля, нито страдам. Признавам, че разследващата журналистика и ме създаде, и ме направи популярна, и ме уби във физическия смисъл на думата, разболя ме
Държа се благодарение на ината си. Което не е женствено, а е тъжно. Искам да напусна този свят с човешко лице”.
Големият брой авторски предавания свидетелстват за неистовия глад на Михнева за работа. Непрекъснато уволнявана, търсена, охулвана, възвеличавана - “голямата уста” на телевизията е известна като журналистката, срещу която са водени най-много дела. Страна е по 33 дела, заведени от различни хора, които са сметнали, че интересите им са засегнати.
Пред Кристина Патрашкова тя споделя: “Спечелих всички тези дела и какво от това? Болката остава. Мъчно ми е за това, че журналистиката потъна в една сервилност, в една паричност. Хора, които получават пари, не могат да правят смела журналистика. Журналистиката е за бедните и смелите. Този път, който избрахме, ще доведе много болести”. Приживе Михнева твърди, че дори по бай-Тошово време не е имало такова унизително поведение от страна на медиите. Че няма силни разследващи журналисти, защото политиката много се меси в медиите, че журналистиката се е превърнала в доброволна слугиня на управляващите.
Аз лично никога не съм танцувала с властта.
Работата на журналиста е не да доказва нередностите, а да алармира държавата и обществото по различни наболели въпроси, казва Михнева.
Тежката диагноза и последвалата битка за оцеляване подтикват безкомпромисната журналистка към равносметка. “Никой не се разболява от рак от добро. Тази болест ти подсказва, че някъде си сгрешил. Когато бях в болницата, нито един човек не ми се обади. Телефонът мълчи. Когато са ме уволнявали - 8 пъти, никой не ми се обажда - телефонът мълчи. Когато са ме съдили - имам 33 съдебни дела, никой не идва да ме подкрепи, никой дори не идва за свидетел за мен.
Раковото заболяване е много силен шамар по женската ми душа, по женската ми природа. Господ взима душата ми на части. Не само на мен - на всички нас. Ще вземе цялата ми душа накрая, когато прецени, че вече не съм полезна, а вредя на хората. За да ме държи тука, на земята, значи ми е възложил някаква мисия, значи имам да водя още борби. Борбата с рака я преодолях.
Имам други борби, които да водя. Мен не ме е страх от старостта. Защо да се страхувам от смъртта? Аз се страхувам от живота, не се страхувам от смъртта. Все още чакам да ми се случат хубави неща в живота. Чакам да стана баба. Чакам да живея заедно с дъщеря ми, защото все сме живели разделени - имали сме телефонна любов. С удоволствие бих напуснала България.
Толкова много направих в работата си, оставих следа в журналистиката. Толкова грозни думи съм чула по мой адрес, и то от колеги журналисти, толкова агресия. Не мога да понеса повече. В душата ми има не само обида - аз болестта си преживях по-лесно, отколкото обидите
По мой адрес се изприказваха какви ли не неща, какви ли не мръсотии”.
И ние сме ги чували и чели - че с репортажите си нарушава законните интереси на гражданите, че Иван Славков я е назначил без конкурс в телевизията, че й бил любовник, че е откраднала градинка, апартамент, че е получавала пари от Алексей Петров, че е платена журналистка и т.н. Дори всичко това да е вярно, трябва с ръка на сърцето да признаем, че чакахме предаванията й с нетърпение, че се радвахме на факта, че някой се осмелява да изрече на глас неща, за които само се шушукаше.
Животът на Маргарита Михнева не е постлан с рози, изпълнен е с болка и раздели. Налага се сама да отглежда детето си след продължилия 8 г. тежък развод. Но нищо не може да я спре по избрания път. “Много е трудно да бъдеш жена, и майка, и професионалист. В онези години, по времето на Тодор Живков, всички жени работехме, гледахме си децата и се изявявахме професионално.
Аз нямам лоши спомени от Живков, който ме уволни два пъти и два пъти лично той ме възстанови на работа в телевизията. Той знаеше, че народът има нужда от отдушник. Той сам създаде “Актуална антена” - критичните предавания той ги създаваше. И фактически тогава ние работехме по утвърдена партийна линия. Но след всеки критичен репортаж в онези години имаше развръзка. Обираше се енергията, недоволството се обираше по този начин.
Ама че парадокс - голяма диктатура, а ярка журналистика
Сега такива имена като Тома Томов, Христо Цачев нищо не значат за младите. Все още не сме прочели голямата книга на комунизма в България, не сме затворили тази страница. Човек, който не знае миналото си, живее лошо и тревожно в настоящето и е абсолютно объркан в представите си за това какво ще се случи утре. А човек трябва да живее в равновесие между минало и бъдеще и все пак - да има светлина в живота му. Важното е да си социален в този живот, да го променяш, да оставиш послание след себе си”.
Въпреки всепризнатата й хубост Михнева цял живот се е чувствала сама и зле придружена от страна на мъжете до нея. “Всички уж много влюбени в мен, пък аз все нещастна. Явно толкова са ме и обичали тези мъже, след като са ме разочаровали и в крайна сметка сме се разделили. Не мога да кажа за някого, че съм го обичала много. Може да е наивно, но аз все още чакам голямата любов. Имам чувството, че тя мина покрай мен и ме подмина”, казва преди години журналистката.
Жалко, че болестта не й даде по-голям шанс. Но все пак й отпусна милостиво няколко години, в които да осъществи част от скромните си мечти в личен план. Стана баба - гушна не едно, а две внучета. Купи си еднопосочен билет и се премести в Швейцария, при любимата си Неда. И изживя последните дадени й от Бога години спокойно, далеч от суетата и човешката злоба.
Отиде си тихо, за разлика от шумния й и пълен със скандални разкрития професионален живот, който изживя като на един дъх. От това, че не написа книга, загубихме всички ние, които следяхме с интерес предаванията й. Но и за това гордата Маргарита Михнева има логично обяснение: “Не ми достига култура за писане. Аз не обичам да правя неща, които не мога да правя. Имам страшно силно вътрешно усещане за това какво мога и какво не. Високият рейтинг на предаванията ми го показа”.
Подготви Мариана ДОБРEВА
