Актрисата Мариана Димитрова рядко е щастлива в интимния си свят. Тя е своеобразна жертва и на тримата си съпрузи, макар да се омъжва за всеки от тях по любов - от малка се прехласва по интересните мъже, отличаващи се от тълпата.

Тъкмо този стремеж я въвлича във втория й брак, а в третия я отвежда до фатален финал. На 1 юни 2005 г. Мариана Димитрова се отказва доброволно от живота, без да открие отговорите на вечните въпроси: Какво е любов? Радост или мъка? Или всичко това наведнъж? Малко преди това споделя: “Не искам да умирам като чужденка в Америка”.

Още в гимназията е убедена, че ще стане актриса. Там тя е изявен лидер - дирижира оркестър, командори випуска на бригада в Девня, понякога плаши юношите с наболи мустаци - толкоз, че никой не смее да я ухажва. За кратко флиртува с доста разпасан младеж от съседния механотехникум, с когото е и първата й целувка на дежурното романтично място - пейка край Дунав.

Тъй като никак не й харесва, тази случка я отказва от по-сериозни експерименти в интимната сфера. Самата Мариана не може да повярва как така една скромна 18-годишна пухкавелка с русенски диалект е приета във ВИТИЗ - там, където кандидатстват по 1200 души за едно място. 

Още в първи курс тя се омъжва за актьора Продан Димов и на 19 ражда сина си Иво. Любовта им трае точно 3 години и се развеждат, когато тя завършва академията. 

Самата Мариана резюмира любовния си живот с чувство за хумор: “Откакто се помня, все съм женена. Разведа се и пак се оженя”. И нарича себе си “вечната съпруга”.

Съдбовна се оказва поканата от Едуард Захариев за филма “Мъжки времена”

Режисьорът се влюбва от пръв поглед в 16 години по-младата от него Мариана. Тя също е омаяна от интелекта му и космополитния му чар, той е нейният Пигмалион. Двамата се влюбват и женят, но това е по-скоро един творчески брак, едно творческо сътрудничество, защото двамата са изключително различни натури. Едуард Захариев работи бавно, изпипва всички детайли. А пък Мариана е импулсивна, емоционална, прибързана. Това е една изключителна връзка между творчески индивидуалности. Самата актриса споделя, че с Едуард Захариев са се изморили един от друг. 

Той я обсебва с любовта си и не й разрешава да се снима с други режисьори, защото я ревнува от тях

Мариана Димитрова като Елица и Григор Вачков като Банко в "Мъжки времена" на Едуард Захариев, 1977 г.

И от любовна идилия бракът се превръща в любовна битка. Захариев често се изявява като тъмен балкански субект - ревнува я и обезумява дотам, че гледа подозрително Григор Вачков, когото Мариана нарича “духовен учител”. След 16 години семеен живот логично следва раздяла. 

Мариана решава, че никога повече няма да се омъжва. Но както е известно, съдбата е това, което се случва, докато правим планове.

“Вечната съпруга” не успява да се наслади на свободата - само месец след развода тя се запознава с психиатъра Игор Куценок. В клиниката в Суходол тя снима новела, а Куценок е консултант на филма. Започва едно чисто приятелство, интелектуално партньорство, което много бързо прераства в сериозна връзка. Женят се почти веднага и малко след това се ражда дъщеря им Александра. Мечтаещата за волен полет Мариана отново попада в клетка, ключа от която държи любимият й мъж. 

Третият съпруг на актрисата, който е признат психиатър - специалист в борбата със зависимостите, получава предложение да работи в Щатите, и то в най-престижния университет в Сан Диего, като съчетава преподавателска и изследователска практика в затвор. Игор Куценок не може да пропусне предоставената му възможност за професионално развитие и предупреждава съпругата си, че ако го последва, ще трябва да зареже кариера и слава. И да стане “госпожа Никоя”. 

Никога не си е мислела, че ще се раздели с любимата професия

Актрисата, която има 20 години театрален стаж и 30 роли в значими български филми, се сбогува с публиката си от сцената на Военния театър и в апогея на славата си избира да последва семейството си в САЩ.

До този момент, независимо от всички любови, женитби, разводи, никога не си е мислела, че няма да живее в България и ще напусне професията, която обожава.

Първата й среща с Америка е тотален шок - битката за душевно оцеляване няма нищо общо със сладникавите романтични комедии от Холивуд. Сривът в психиката й е смайващ - до степен, в която се пита дали не е направила най-голямата грешка в живота си. Мъжът й обаче е далеч от идеята да се занимава професионално с нея. Разкъсва се и от мисълта за сина си Иво, който остава в България, тъй като според Куценок за него няма място в Америка. Можем да си представим какво е било в душата на една утвърдена и обичана актриса през първите емигрантски години. 

Със семейството в Америка

Успява да открие нови умения в себе си и започва да пише

И така се ражда биографичната й книга “Американски синдром”, както и две детски книги - “Любопитните пътешественици” и “Страхотните луди смели момчета и малкото чудовище”. Започва упорито да учи английски, да се явява на кастинги в различни театри, преподава актьорско майсторство в Сан Диего.

Успява да се утвърди и на професионалната сцена в САЩ, след като получава покана от “Олд Глоуб Тиътър” в Сан Диего да изпълнява главната роля в спектакъла “Света Петдесетница” от Дейвид Еджър. С договора си за ролята Мариана Димитрова става член на изключително влиятелния Театрален профсъюз на американските актьори, което досега не се е удавало на българин. Всички в България недоумяват как жената с непреклонен нрав се примирява да е епизодик в американската сага на мъжа си. 

Депресиите й се възраждат и отново я спохождат черни мисли

Заради множеството проблеми у дома тя отново посяга към цигарите. Според ширещите се слухове Куценок иска развод от съпругата си, като междувременно я тъпче с коктейли от лекарства, които я разстройват още повече. Все пак тя успява да изтегли сина си в Америка, за да му даде шанс за професионална реализация.

Разпъвана между обичта и тревогата за сина си и егоистичното желание на дъщеря си да не се развежда, за да има баща, чувствителната душа избира да полети - не към нов хоризонт, а към вечността - само на 51 години. 

Спомени за Мариана

Синът Иво Димов: Беше невероятно човешко същество. С много нежна душа. Хората казват, че времето лекува, и може би са прави. Но за мен и душата ми това са сърцераздирателни години без нея. Липсваш ми, мамо, обичам те.

Колегата Станислав Пищалов: Мариана Димитрова работеше много активно в дублажа. От средата на 80-те до заминаването си за Америка озвучи много детски приказки в БНР и “Балкантон”. Работил съм с нея за БНТ, Брайт Айдиас, Мулти Видео Център, Видеокъща Диема, Видеокъща Си Ди Ем, Тандем Видео, Меджик Филм и Пълдин Рекърдс. Децата ни са на една възраст, така че имахме и много лични теми за разговор. Светла душа. Липсва ми. Липсва на цялата гилдия.

Мариана Димитрова за себе си

Пред сп. “Ева”: “Съдбата ми предложи и това предизвикателство, запрати ме на другия край на света. Далече от любимата ми страна, от приятелите, от работата ми, от всичко, което обожавам. Направи ме никой, остави ме без опори, без езика, който беше моето оръжие, и ме подложи на изпитания. Но не съжалявам и не допуснах да изпадна в положението на аутсайдер”.

Пред в. “Сега”: “Ако някой ми бе казал преди, че ще ме мори носталгията и копнежът не само по родната земя, ами и по приятелите и любимата професия, щях да се изсмея. Звучи като приказка. Но загубих улиците на София, театрите и най-вече Театъра на армията, работата в киното, творческите разговори, кафето с приятели, хората - добри или лоши.
Чувствам се чужденка в чуждата страна, а преди това бях започнала да се чувствам чужденка в собствената си страна. Кое е по-тежкото, не мога да кажа. И така животът ми тече с върхове и спадове, с тихи депресийки.”

Пред в. “Стандарт”: “Опитвам се да бъда здрава и енергична и когато всички други ще имат Паркинсон или деменция, аз ще спечеля роля на кастинг за филм като “Да возиш мис Дейзи”. Никога не съм се отказвала, никога не съм губила надеждата си.”
 

Мариана Добрева