Някогашните златисти коси и сега са дълги, но сиви, почти бели. Усмивката обаче е все така младежка, а сините очи не престават да омагьосват. Това е Марина Влади, която отпразнува 84-годишнина на 10 май. 

“Не вярвам в Бог, а бих искала, защото щеше да ми е по-лесно. Провървя ми и с четирите брака, но най-хубавите ми години бяха с Висоцки... Животът ми е пълноценен - жесток, но красив. Никога не бих се оплакала от него”, споделя актрисата. 

“Аз съм рускиня, само че с френски паспорт”, категорична е тя. 

Марина е родена през 1938 г. в Клиши, Франция. Баща й Владимир Поляков заминава за Франция през Първата световна война и се присъединява към армията като доброволец. Става пилот, ранен е и награден с военен кръст за храброст. След края на войната работи в Парижката опера, пее седем сезона в операта на Монте Карло. 

Майката на Марина напуска Русия през 1919 г., когато вижда как разбиват еврейските магазини - комунистите убиват любимата й класна. Бяга в Белград, където среща Владимир Поляков, който бил там на турне, разказва в биографичната си книга Марина Влади. Истинското име на актрисата е Екатерина Марина Владимировна Полякова-Байдарова и има три по-големи сестри. 

Псевдонима Влади взима след смъртта на баща си - в негова чест 

В детството си тя учи в парижко хореографско училище, но не става балерина като майка си. За сметка на това се сдобива с красива осанка и грация, което много й помага в актьорската професия. 

В киното Марина Влади дебютира на 11-годишна възраст в лентата “Лятна буря” от Жан-Гир през 1949 г. През следващите 4 години играе във френски и италиански комедии и мелодрами няколко малки роли. Постепенно Влади извоюва своето актьорско място, което й позволява да поеме големи роли. 

Блестяща кариера, обичана от ярки, останали в историята мъже, но и понесла тежки удари - това е съдбата на френската актриса. 

Първи на чара на 15-годишната хубавица не устоява 27-годишният Марчело Мастрояни,

с когото играят в “Черни пера”. Темпераментният италианец преподава на актрисата първите уроци по флирт, както тя сама пише в спомените си. Той запознава девойката с “правилните” актьори и режисьори. 

Орсън Уелс и Жан-Люк Годар са й правили предложение за женитба, но тя предпочита 28-годишния Робърт Хосейн, актьор и режисьор с ирано-украински корени, известен на зрителите с ролята на Жофре дьо Пейрак в “Анджелика”. 

Между другото, първоначално главната роля във филма е трябвало да играе Марина, но заради грандиозен скандал с мъжа си тя се отказва. От Робърт са двамата й синове - Игор и Петър.

Вторият й брак с летеца изпитател и собственик на авиокомпании Жан-Клод Бруйе е кратък. Кротналият се авантюрист мечтае за семеен уют, тя пък не може без киното. Ражда син Владимир и прекратява брака си.

В Съветския съюз за Марина узнават след появата на филма “Вещицата” по повестта на Александър Куприн “Олеся”, където тя е красавица дивачка, живееща сама в гората. 

Популярността й е огромна, съветските девойки копират прическата, жестовете, облеклото, макиажа й 

Пристигайки в голямата страна през 1959 г., Марина е поразена, че тук я познават и обичат.

През 1967 г. тя заминава за родината на предците си, за да снима в Москва по покана на режисьора Сергей Юткевич. В живота й обаче настъпва големият обрат...

Висоцки заема място в сърцето й и става любовта и страстта на живота й

Двамата са заинтригувани един от друг още преди запознанството си. Той я вижда за първи път във “Вещицата”, а тя често е слушала за него. Казват, че когато я видял във филма, Володя казал: “Не зная как и кога, но това момиче непременно ще стане моя жена”. Той я кани на гости при свои приятели и цялата вечер пее само за нея. След това тя ще признае в интервю, че отначало Висоцки й харесвал преди всичко като актьор и бард, докато тя на него - като жена. Марина чувствала това, но почти година останали само приятели. 

Висоцки бил женен, при това два пъти, преди да срещне Марина Влади. Първият му брак с Изолда Жукова трае едва 2 години, а от втория с актрисата Людмила Абрамова има двама сина - Аркадий и Никита. На 1 декември 1970 г. Владимир сключва брак с Марина, но двамата така и не създават семейство в истинския смисъл на думата. Съществуващата по онова време 

“Желязна завеса” между социалистическите страни и Запада пречи на Висоцки да пътува свободно в чужбина, а и на неговата съпруга не е лесно да посещава често Москва. Налага й се да пътува като туристка, ползвайки се със статут на временно пребиваваща.

Но не пожелава да остане в Русия за постоянно, защото във Франция са трите й деца от предишните й бракове. Марина прави много компромиси с кариерата си, за да се задържа по-дълго в Москва. Твърдят дори, че станала член на Френската комунистическа партия, за да получи безсрочна входна виза за СССР.

Факт е, че бракът му с французойка, и то много популярна, подпомага значително кариерата на Висоцки 

Отделен проблем в отношенията им е алкохолната му зависимост, от която тя всячески се опитва да го спаси. Деветте години съжителство не са лесни - бурни скандали, сълзи, проклятия... Марина убеждава Володя да си имплантира капсула есперал, която би го убила, ако докосне алкохол. Но често той вади с нож импланта от тялото си и после моли отново да го “пришият”. По-късно Марина ще си спомни за този брак като най-тежкия и едновременно с това - най-щастливия период в живота си.

След смъртта на Висоцки през 1980 г. тя изпада в депресия

Андрей Тарковски, който се лекува във Франция, я запознава със своя онколог - Леон Шварценберг, който й помага да преодолее състоянието си. Приятелството им постепенно прераства в интимност, скрепена и в законен брак. Но той се разболява смъртоносно.

Марина отчаяно се опитва да избяга от реалността и още преди кончината му хваща здраво чашката,

прекарвайки 2 години в алкохолно опиянение. “Виждах как умира пред очите ми, а бяхме планирали да си отидем заедно. За последен път се смях от душа с него и бях абсолютно неподготвена, че той ще ме напусне”, споделя Влади в книгата си “Един човек в черно на плажа”. С безпощадна откровеност звездата описва как често пада, повръща. “Стоях на четири крака, а когато съзнанието ми се връщаше, мажех с лекарство наранените си колена и синините по ръцете. Напушваха ме смях и самопрезрение.”

До 2005-а Марина живее в плен на алкохола, в почти пълно усамотение. Мислите за самоубийство са единствените гости. От тях я избавят двете й кучета - трябва да ги храни и разхожда. Влади ходи да пазарува на велосипед, едва пазейки равновесие. “Обратният път бе значително по-лек - пише тя. - Даже изпитвах еуфория, така добре позната на алкохолиците”. Да се спаси й помага писането. Така се появява автобиографията й “24 кадъра в секунда”, последвана от много други.

Подготви Поли БОЯНОВА