Знам, че е жива. Сигурна съм, че скоро ще я открия. Думите са на Красимира Михайлова от София, която вече близо 40 години се опитва да намери дъщеря си, обявена от лекарите за мъртва дни след раждането. Историята й е една от стотиците на различни българи, които се опитват да открият свои близки, разделени от тях заради осиновяване или подозрения за нещо далеч по-страшно - продажба на деца.
Първородното дете на Красимира се ражда през зимата на 1975 г. и е вписано с имената Татяна Стоянова Михайлова. Бебето проплаква в нощта срещу 1 декември във вече закритата Трета АГ болница в столицата. &quot;Дъщеря ми тежеше 2,100 кг, беше дълга 49 см&quot;, разказва Красимира пред &quot;Телеграф&quot;. &quot;Раждането беше много леко, нямах никакви проблеми&quot;, допълва тя. Майката успява да зърне детето си три пъти. Акушерката Ваня Томова й казва, че бебето има добри показатели и няма затруднено дишане. Заради недостатъчните килограми лекарите настояват малката Татяна да бъде поставена в кувьоз. След това Красимира никога повече не вижда дъщеря си. Майката напразно се опитва да влезе в отделението с недоносените бебета. Не я пускат ден, втори. Започват съмнения, подхранени от факта, че името й липсва от таблото, на което се отбелязват родилите жени. На третия ден Красимира влетява в стаята с бебетата и пита къде е дъщеричката й. Лекарката й казва най-страшното - бебето е спряло да диша и е починало. Продължението на разказа на педиатърката обаче звучи повече от абсурдно - тъй като хладилните камери не работели, трупчето на бебето било оставено на прозореца на стаята и... изчезнало. <br /> <br /> Красимира се прибира вкъщи сломена. Сърцето й обаче е сигурно - детето й е живо. От болницата отказват да дадат епикриза на родителите без обяснение. Единствените документи, които родителите получават, са акт за раждане и смъртен акт. Парадоксалното е, че в акта за раждане е записано, че бебето е родено на 5 декември. &quot;От това излиза, че едва ли не дъщеря ми е мъртвородена. Та аз я видях с очите си цели три пъти. Още повече, че до третия ден никой не ми каза, че има проблем с нея&quot;, продължава Красимира. <br /> <br /> Тя казва още, че когато била в болницата, за да вземе документите, преодоляла шока и погледнала стаята, където за последно би трябвало да бъде бебето й. &quot;&quot;Проверих прозорците - на перваза е абсурдно да се побере труп на бебе. Не мога да повярвам, че на здравен работник ще му хрумне да остави на перваза мъртво дете&quot;, убедена е Красимира. <br /> <br /> Всички разминавания засилват подозренията й и на съпруга й, че бебето им е било продадено на бездетна двойка. Красимира споделя, че в годините, през които не преставала да търси дъщеря си, се е срещала и с други майки със сходна съдба - също родили в Трета АГ болница. &quot;Знам, че е имало много подобни случаи&quot;, отбелязва тя. Убедена е, че детето й, вече 40-годишна жена, е жива и нещо повече - скоро ще се срещнат. /БЛИЦ<br />