Мажд Алгафари за заговора с бежанците: Богати афганистански секти подклаждат миграцията

– Г-н Алгафари, много шум се вдига, в голямата си част непремерен, около сигурността на родните граници, и в частност южната ни с Турция. Каква е реалната ситуация от гледната точка на компетентен експерт, който следи от години събитията в Близкия изток в реално време, ако мога така да се изразя?
– Истината е, че ние като държава не сме подготвени за такова нещо. Нямам политики как да предоставяме информация на хората у нас, как да ги запознаем с това, което се случва, как да им представим реалната истина кои хора заслужават убежище въобще да влизат в нашата страна. Всичко, което се прави в тази посока у нас, е пълен хаос. Като започнем от изграждането на „оградата” по границата и стигнем до физическото приемане на бежанците и търсещите убежище у нас – обработването на молбите, разглеждането на отделните случаи…

– Само тромавите процедури ли създават проблеми?
– Не е толкова въпросът до „тромави”, колкото до това, че показахме на мигрантите и трафикантите в Турция, че тук, в България, не се трогваме от тях и не ги докосваме. Без значение по какъв начин влизат на наша територия, с какви способи – ние не им повдигаме обвинение за нарушаване на нашата граница, което за тях е абсолютен плюс.

– Институционален ли е проблемът, или опира и до национален манталитет – помним югоембаргото от 90-те и как нарушаването му и трафикът на горива и оръжия създадоха капиталите на родната организирана престъпност.
– В основната на проблема е утвърденият у нас начин на приемане на мигранти. Когато са от близка до нашата култура, да кажем балканската, ги приемаме на драго сърце.

– Имате предвид ксенофобията, която се насажда към чужденци, които не са близки до нашия културен произход?
– Това е само едно от нещата, които искам да отбележа. Терористичните актове на територията на Европа през последните две години, паралелно произтичащите събития в Арабския свят, в Азия всички тези култури и техните проблеми са далечни за българина. Ние не искаме да възприемаме страданията на тези народи като страдания на нормални хора, които заслужават помощ, заслужават да им се протегне ръка – ние предпочитаме да правим планове как да се отървем от тях.

– По-скоро не ги възприемаме като „хора”…
– Именно. Възприемаме ги като заплаха. Основна вина за това в интерес на истината имат масмедиите. Които ги представят като „много опасни” хора, които извършват атентати в Европа. Всичко това може да дойде у нас. По-голямата част от журналистите задават едни и същи въпроси. И получават едни и същи отговори, защото събеседниците в разговорите са едни и същи.

– В началото на голямата бежанска криза през лятото и есента на 2013 г., когато България едва се интересуваше от продължаващата две години дотогава война в Сирия, темата беше въведена по една от масовите телевизии с национално покритие като: „Сирийските бежанци: напаст ли са неканените гости?” Малко хора в България тогава обърнаха внимание на двойния негатив, с който се представят у нас едни напълно непознати хора, но това даде тон на отрицателното отношение към мигрантите въобще. Оттам започна тази негативна реторика, която за няколко години се превърне в неписана национална доктрина…
– Точно за този подход говоря, който е не само неправилен на национално, но се следва и на европейско ниво. Помните скандалите около „опипванията” в Кьолн от края на миналата година, предполагаеми изнасилвания… Съмнително е колко от тези информации са верни, а не служат именно за подклаждане на антиимигрантската реторика. Да подклаждат казионна омраза срещу тези хора.

– Според вас масовото отношение към бежанците в Европа се дължи на стереотип, изкуствено наложен от медиите, подобно на ситуацията у нас. Един вид ние не мразим изконно „чужденците”, но ни учат да мразим конкретни чужденци?

– Добре де, но кой ни учи на такова отношение? Медиите – от една страна, политиците – от друга, които възприемат информацията и собственото си възпитание от средствата за масова информация.

– България исторически е гостоприемна страна към страдалците. Не една и две общности, които сме свикнали да възприемаме като част от родната етническа палитра, са намерили убежище у нас като събратя в страданието. Разбирам, че ваш брат наскоро е избягал от ужасите на войната в Сирия и е дошъл да търси щастието си у нас. Как се чувства той като бежанец, намерил убежище в България? Какво вижда и какво разбира?
– Той се чувства много добре. Интегрира се лесно в българското общество, отвори заведение и продължи живота си. Но за него важи фактът, че той има роднини в България. Не е търсил помощ от нас, а предположи, че ако ние живеем тук, значи и той може.

– Съвсем логично. Откъде идва проблемът с омразата към бежанците тогава?
– Според мен идва от това, че тези хора не искат да останат тук, а да продължат към Западна Европа. И не защото държавата е бедна – добрият търговец ще печели повече, когато държавата е бедна. В една страна с висок стандарт на живот се печели много по-трудно. Когато всички бягат за Германия, в българското и европейското обществено мнение се налага убеждението, че тези хора бягат по икономически причини, а не толкова заради войната. И не правят разлика между отделните групи страдалци.

– Можем ли да кажем, че причините, поради които бежанците не търсят спасение в България, са същите, поради които и българите я напускат – липсата на перспективи за развитие? Очевидна констатация, но все пак да я кажем.
– Именно. Но отново ще се върна там – ние не правим разлика между сирийци, афганистанци, пакистанци и причините им да търсят по-добър живот извън страните си. Аз се опитвам от много време да вменя на медиите това разделение. Лично също съм против някои сирийци да влизат на територията на България. Ако един мъж е изоставил семейството си в Турция, за да бяга към Европа, той няма място тук. Със семейството си, подгонен от ужасите на войната, в търсене на препитание и дом за децата си, може съвсем спокойно да е „добре дошъл”.

– Тази формула не е ли в основата на проблема? На възприятието у нас и в Европа изобщо, което толкова лесно се преглъща с плитката масмедийна пропаганда?
– Не, напротив. Става въпрос, че има нещо гнило. Нееднократно съм повдигал този въпрос. Кажете ми: едно афганистанче на 17-18 годинки откъде намира 10 000 евро, за да тръгне от родината си и да стигне до Германия?

– Индоктриниране, подмолни организации?
– Да и не. Имаше през 90-те в България едни мисионери с черни костюми и бели ризи с едни табелчици на гърдите. Не се е съмнявам, че още ги има, може би не ги виждам толкова. Които идват, убеждават те в едни догми, промиват ти мозъка… С такива е пълно в момента в Афганистан. Това са секти, религиозни организации, които отчасти се финансират от конкретни държави, но предимно от платежоспособни хора, които имат конкретни интереси. Основният от които е отслабването на Европа.

– Говорим за саудитските шейхове, американските евагелистки пастори – все „хора”, които боравят с неизчерпаемите финансови средства на „вярващите”, за да проповядват „религията” в свой интерес?
– Точно така!

– Казвате, че имаме проблем с разделението – как можем най-основателно да разделяме „истинските”, ако мога да се изразя, бежанци и да ги наречем „подставените”?
– За мен бежанец е човек, който, когато влиза в България, дори и да не е най-близката му съседна и миролюбива страна, прескачайки една Турция, казва: „Моля ви, искам да живея и да работя в България!” Нашето правителство с наредбите, които се спуснаха – без значение дали иска, или не иска, ние му даваме бланка, в която той може само да потърси статут на бежанец. Независимо дали казва: „Аз искам да живея в Германия.” На него не му се дава единствено възможността да каже: „Аз искам да живея в България.”

– Тоест ние сами се представяме пред тях като приемна държава, а не като транзитна страна, първата по пътя им към ЕС?
– А това не трябва да бъде така. Ако един човек откаже – не иска статут в България, ние първо трябва да го осъдим, че е влязъл нелегално в страната – за нарушаването на държавната граница. Вместо това ние промиваме цялата история и обвиняваме едни хора, че са дошли да живеят тук. Ето те искат статут (на бежанци)! Не, не искат статут? Искат от България да отидат в Германия.