Писано ли е от популярна столична адвокатска кантора съдържанието на проекта за механизъм за разследване на главния прокурор, предложен само формално от министерството на правосъдието, за да може една конкретна съдийска организация да излъчи магистрата, който да отстрани и осъди Иван Гешев?

Въпросът бе повдигнат след изслушването на главния прокурор в правната комисия на парламента миналата седмица, когато депутатите приеха мракобесния проект на служебния кабинет на първо четене.

Съмненията за това, че схемата за отстраняването на Иван Гешев е съставена около или отвъд законоустановените процедури и е идея на хора, извън държавните органи, не са от вчера. Подобно нареждане на пъзела, за да бъде Гешев елиминиран, след провала на враговете му да го махнат и заменят със свой през Висшия съдебен съвет, досега беше колкото прозрачно, толкова и недоказуемо. Стара българска традиция е лобистки поправки в законодателството да се прокарват тайно, тихо и без да се оставят следи и настоящият случай едва ли прави изключение.

Това, че главният прокурор им дава гласност обаче вече добавя една нова светлина в историята. Защото едва ли някой би си помислил, че магистрат от най-висше ниво в държава членка на ЕС, какъвто е Гешев, би си позволил да изрече на глас нещо, в което не е сигурен. Но не това, че главният прокурор е казал истината е притеснителното, а това, че подобен сценарий изобщо се развива.

Коя е кантората, коя е политизираната съдийска организация?

Макар че Гешев не посочи кантората, не е трудно да се допусне коя е тя. Дори е съвсем очевидно, ако се погледне кои са адвокатите, които най-често присъстват на заседанията на Правната комисия в НС, всеки път когато там се обсъждат или закриване на някой орган на съдебната власт, какъвто беше случаят със специализираните органи, или отстрелването на главния прокурор. И не само, че присъстват, а активно лобират за това.

Става дума за „Доковска, Атанасов и съдружници“, чийто изявен представител е адвокат Ина Лулчева, в момента заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. Лулчева може да бъде забелязана в кулоарите на парламента от години, като „вечното присъствие“, винаги когато трябва да се защитава ограничаването на правомощията на прокуратурата или главния прокурор, или да се прокарват интересите на адвокатурата в законодателството. Тя присъства ярко и на заседанието на комисията в четвъртък, когато очаквано защити идеите съдии да разследват главния прокурор, той да бъде отстраняван от длъжност само заради подаден сигнал, без да има доказателства срещу него, и други подобни спорни предложения, определени от почти цялата академична и юридическа общност в България като противоконституционни.

Случайно или не, но именно Лулчева и колегите й от кантората „Доковска, Атанасов и съдружници“ са поели значителен брой дела от обществен и солиден материален интерес, част от тях доскоро разглеждани в закритите скоростно специализирани прокуратура и съд. Отново с присъствие и пламенна пледоария на Лулчева.  

Всяка прилика с тезите на ССБ е напълно случайна

Изразяваните от Лулчева и колегите й тези случайно съвпадат с позициите на Съюза на съдиите в България (ССБ) – съсловната организация на съдиите, определяна от някои медии като политическото крило на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ в съдебната власт. ССБ са сред най-ярките представители на „анти-Гешев“ статуквото в съдебната власт, да не кажем единствените в нея, които с повод и без повод пишат сигнали, становища и позиции против това или онова действие на главния прокурор, дори организират цели обучения, по време на които основен лайтмотив е тезата за „недосегаемия главен прокурор“ и „нереформираната прокуратура“.

„Кой съдия би си причинил това?“, попита в Правната комисия на Народното събрание Иван Гешев по повод въпроса дали ще се намерят съдии, които да искат да влязат в списъка на потенциалните разследващи главния прокурор магистрати, както предвижда проектът на Министерство на правосъдието. Простата математика показва, че 2+2=4, както и че все ще се намерят из българските съдилища членове на ССБ, които с готовност да се жертват.

„Може да не е най-правилната, може да не е най-добрата юридически, но е крачка напред“

Набелязването на Гешев като неудобен и целта за персоналната му смяна с не толкова „своенравен“ магистрат съвсем ясно пролича и от дебатите по самия законопроект в  Правната комисия. Всъщност поддръжниците на тези промени в НС дори не крият целта. Не крият и че са в пълна амалгама с враговете на главния прокурор извън законодателния орган.

Илюстрация за това, че истинското намерение е точно Гешев да бъде отстранен от поста, а не да се отговори на препоръките на Европейския съд по правата на човека, Венецианската комисия и органите на Европейския съюз относно въвеждането на механизъм за контрол над главния прокурор и заместниците му са думите на един от депутатите от ПП – Рена Стефанова, дадени като опит за аргумент в подкрепа на законопроекта: „Може да не е най-правилната, може да не е най-добрата юридически, но е крачка напред“.

Към какво? Към смяната на един човек с друг, който да е удобен ли?

Как е възможно народни представители, пък били те и (полу)анонимни, да допускат, че неправилна и недобра юридически промяна би постигнала какъвто и да е ефект в сферата на правосъдието, не е ясно, но е безспорно, че Европа със сигурност не очаква това от нас.

ПП и ДБ се обидиха на Гешев, защото не харесва идеята да бъде отстранен без доказателства

Самото обсъждане на промените и диалозите с главния прокурор в Правната комисия също затвърдиха убеждението, че целта на усилията е не постигането на „върховенство на закона“, както се твърди в мотивите към проекта, а персонална вендета срещу Иван Гешев.

Поддръжниците на промените, сред които очаквано са и най-яростните врагове на настоящия обвинител номер едно – Бойко Рашков и Надежда Йорданова, буквално се обидиха на Гешев, че не дава сам главата си.

Репликите на главния прокурор, които предизвикаха шок и обида у Рашков, Йорданова и колежката им от ПП Ренета Стефанова, бе следната: „Противоконституционно е полицай да образува досъдебно производство без прокурор. Практически това дава възможност за злоупотреба с българското правосъдие. Във ВКС ще преценяват дали има достатъчно данни за образуване на досъдебно производство? Това студент от 1-ви курс, който учи право, ще каже, че е смешно. Ясно са разграничени правомощията на прокуратурата и на съда“.

С тези думи Гешев на практика обясни на депутатите, че заложените в проекта промени са написани юридически неграмотно и че не отговарят на стандартите на европейското право. Така всъщност мислят и ред експерти от правните среди, сред които и съпредседателят на Гражданския съвет на ВСС – асоциация „Форум“ – един от най-активните наблюдатели на процесите в съдебната власт през последното десетилетие.

На финала депутатите пуснаха проекта на служебния кабинет на първо четене,  но въпросите около изготвянето на подобни промени срещу конкретна личност, при това представител на съдебната власт, тепърва ще бъдат задавани.

Защото колкото и да им се иска да са новатори в нещо, единственото, което българските политици ще постигнат с атаките си срещу главния прокурор е да направят България единствената държава в ЕС, чиято изпълнителна и законодателна власт са впрегнали капацитета си  не в служба на демокрацията и правовата държава, а за да се намесват в работата на съдебната система и в крайна сметка да си инсталират желан и удобен главен прокурор.