От години Методи Лалов, по подобие на ментора си Лозан Панов, политиканства и марширува по всевъзможни грантови „протести“ против държавността и правосъдието заедно с приятелите си от „Да(Й) България“ и присъдружното на Цветан Василев НПО БОЕЦ, макар по закон съдиите да са деполитизирани.

Пред опасността ВСС да го изхвърли позорно от системата заради образуваните му дисциплинарни производства на 2 август Лалов подаде оставка, а веднага след това Христо Иванов и Радан Кънев обявиха, че щял да води листата за общински съветници на обединението на  олигархичното задкулисие „Демократична България“.

Същевременно се оказа, че скандалният магистрат не само че не е написал съдебните си актове по цели 111 дела (!), но иска и да изостави други 130 висящи съдебни производства, които да се разпределят на негови колеги. Но ако за последното няма пречка да бъде направено при освобождаването му от длъжност (разбира се, с риска за тръгващите отначало дела да изтече давността за търсене на наказателна отговорност, както и да се натоварят допълнително съдии, прокурори, адвокати, вещи лица и подсъдими, които ще бъдат принудени да извършват всички процесуални действия наново), то Лалов няма как да напусне системата, докато не изпише актовете по вече приключените производства. Макар много добре да знае това, Лалов не пропуска да се жалва пред медиите на Иво Прокопиев, че видите ли, ВСС прилагал „двоен стандарт“ и не го освобождавал от длъжност.

Членът на Съдийската колегия Вероника Имова обаче вече обясни, че първо Лалов трябва да предаде решенията по тези 111 дела и едва след това ВСС да гласува оставката му. Даде и пример с други две съдийки, спрямо които е процедирано по същия начин. Отделно от това през месец август членовете на ВСС са и в законен отпуск, така че воплите на Лалов нямат никакво основание.

Получава се обаче действително парадокс – все още формално действащ съдия като него вече да е обявен като кандидат за общински съветник на политическа партия!
Пита се тогава в задачата как изобщо Лалов ще напише „деполитизирано“ актовете по висящите си дела и няма ли да бъде това основание тези актове да бъдат атакувани на това основание пред по-висшата съдебна инстанция?

Както винаги обаче биещите се в гърдите психодесни  „моралисти“ не се интересуват от закона, а единствено от това да рушат съдебната система и да създават предпоставки за беззаконие. Всъщност това е целта им от години, по подобие на менторите им – обвиняемите  Прокопиев и Василев, надяващи се да получат индулгенция.