Писателят Михалаки Георгиев завършил земеделско индустриално образование в Чехия и е един от малкото “изучени” агрономи в България. Съвременниците му го описват като нисък, закръглен, с буйни мустаци, “възсукани накрая”, с щръкнал алаброс и тънък, но мек глас.

Бил сладкодумен и в компания бързо вземал акъла на всички, защото умеел да прави фокуси. Освен това свирел на флейта и на пиано, гледал на ръка, бил вещ по графология и астрономия, знаел няколко езика. А съпругата му Магдалина Царичинска била възпитаничка на Института за благородни девици в Киев (Фундуклиевата гимназия), което за онези времена е не просто образование, а диплома за добро възпитание, изискани маниери и безукорно поведение в обществото. Малцина знаят, че именно семейството на Михалаки Георгиев и съпругата му сватосват Вазов за красивата Атина Болярска, за което после май съжалявали...

Магдалина Царичинска, родена в Ихтиман, учителствала няколко години в Русенското девическо училище като “главна учителка”, а после заживяла в София в семейството на вуйчо си, където се събирали понякога високопоставени гости. Сред тях бил и Михалаки Георгиев - елегантен, многознаещ, с “европейски” обноски и с красиви пръстени по ръцете... 


Михалаки и Магдалина на младини

Сватбата (април 1879 г.) била голяма и шумна, роклята на булката била изписана чак от Виена 

Шаферки станали двете дъщери на ген. Михаил Домонтович, член на временното руско управление в България, който осигурил на обяда да пее руски хор. Самият Домонтович подарил на новобрачните красива и все още рядка вещ в България - голям меден самовар. Младоженците се венчали в красивата църква “Свети Крал”, след което с файтон заминали за Варна на сватбено пътешествие. 
Семейството заживяло отначало в центъра, в къща на ул. “Александър I”, която скоро става притегателен център за културно-артистичния български елит - не само заради ароматния чай от самовара, но и заради приятните интелектуални разговори около масата. Домакинът бил забавен, а домакинята умеела да поднася разнообразни закуски и да е тъй приветлива и умна, че дори Иречек, иначе силно критичен към българките, отбелязва в дневниците си, че е приятно изненадан от тази дама. По-късно семейството се преместило в нова къща между улиците “Раковска” и “Патриарх Евтимий” и там 

Магдалина съумява да създаде свой литературен салон,

в който гостуват често и Иван Вазов, и Алеко Константинов, и Стилиян Чилингиров, и бъдещият професор Иван Шишманов... Именно в този салон домакините са запознали вече превтасалия ерген Иван Вазов с Атина Болярска. Магдалина поканила на гости старата си русенска дружка с умисъл, защото намирала, че Атина, киевска възпитаничка като нея, високо културна и красива, ще е подходяща за съпруга на писателя. Михалаки и Магдалина Георгиеви стават кумове на младото семейство. И пак там, в техния дом, ще почука разплакана Атина Болярска, когато в една късна вечер баба Съба заключва вратата на къщата, хвърля й от прозореца вързопа с дрешките и в прав текст й нарежда: “Върви си при вашите, Иванчо вече не те рачи...”


Да полетиш с балона на Годар се е искало храброст!

Широко скроен, много отговорен, много честен, Михалаки Георгиев бил предпочитан и избиран за важни постове - управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград... Той написва и издава първия учебник по ботаника за средните училища у нас. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив, инициатор и организатор на първата българска държавна лотария - неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета. По време на изложението се извършват демонстративни полети с балона на известния френски въздухоплавател Йожен Годар. Е, как се изпуска такова нещо - 

Михалаки Георгиев се качил и летял с балона на Годар, а за това се искало немалко смелост... 

Изследователите на писателя кой знае защо заобикалят темата за неговата съпричастност към Бялото братство, а той е бил един от първите ученици на Петър Дънов, носител на жълта лента. (Според дъновистите цветът на аурата показва на каква степен на душевна хармония и умствено развитие е човекът, а жълтият цвят, според тях, най-ярко блести!) За първи път Михалаки Георгиев участвал в събора на Веригата през 1906 г. Той е автор на песента “Страдна душо”, с музика на Дънов, първата със светско съдържание, поръчана лично от Учителя. Нещо повече - Учителя кара Михалаки Георгиев да напише разказ, в който да се изтъкват добрите, положителните черти на българина, защото според него Алеко Константинов е събрал в “Бай Ганьо” само отрицателното, с което влияе лошо върху самочувствието на бъдещите поколения българи. И много бил доволен, когато писателят сътворил разказа “Митар пророкът”. В архивите е запазено писмено свидетелство за такава случка: писателят попитал Учителя защо Вазов може да пише и романи, и пиеси, и стихове, а той, Михалаки, макар и да му се иска, не може да напише нещо като “Епопея на забравените”... Дънов му отговаря, че 

Вазов е “медиум от най-висша степен и порядък”,

поради което му е възможно да общува с приятели и познайници, които вече не са живи - Левски, Раковски... И те му диктуват какво да пише. След което го успокоява с думите, че “Митар пророкът” ще бъде най-четеният разказ след време, че Митар е най-светлият образ в българската литература, което не е никак малко... Май не е точно такава работата днес - разказът е труден за четене поради многото турцизми, а образът на Митар Пророка е идеализиран и поради това “не хваща” ни сърцето, ни ума на читателя, като “Бай Ганьо” например. 


Корицата на програмата за операта “Тахир Беговица“

И още една любопитна страничка от архивите на Бялото братство: през 1906 г., във Варна, в дома на Анастасия Железкова присъстващите викат духа на д-р Георги Миркович, починал наскоро. Духът на Миркович казва по нещо на всеки от присъстващите, но най-много - на Михалаки Георгиев. За него посланието от Отвъдното е следното: 
На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб се не продавай!

Предупреждение ли е това, или завоалирана критика - само Михалаки Георгиев е разбрал. Истината е, че той не успял да остане встрани от политиката и в един момент, увлечен, влага много лични средства за издаването на в. “Балканска трибуна” (1906-1908), в който се публикуват критични материали срещу правителството на Димитър Петков и монарха Фердинанд. По повод на една остра статия той е заплашван, разпитван, насилван да изкаже кой е авторът. Арестуван е и хвърлен в “Черната джамия”, след което вестникът е спрян, а писателят - разорен. Получава инсулт и оттук нататък животът на семейството става все по-труден, при това имат седем деца. Продават къщата си, за да образоват синовете си в чужбина, местят се от квартира на квартира, живеят във вила на Горнобански път като на село - с кладенец, куче, зеленчукови лехи... Последното излизане на семейството заедно е по повод премиерата на една от първите български опери у нас - “Тахир Беговица”, по либрето на Михалаки Георгиев, през 1911 г. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник "Над 55"/