Едва ли е необходимо да представям Милица Божинова или, както често я наричат, Милица от “Тоника”. Усмихната, лъчезарна, със звънтящо чувство за хумор, тя е една от най-обичаните певици у нас. Гостувала е и друг път на читателите на в. “Над 55”. 

Странното е, че горе-долу все по това време. Всъщност няма нищо странно в това, та нали само след ден ще е рожденичка.

- Милица, нека започнем с повода за това интервю - скорошният ти рожден ден. Кажи ми каква е твоята тайна да изглеждаш така, сякаш младостта не те напуска?

- Е, чак пък младостта - годините си личат. И преди съм ти казвала, че нямам време да остарея от работа. Разбира се, шеговито го казвам, но действително имам толкова много ангажименти - и професионални, и всякакви други. Общо взето, не се спирам, може би това е рецептата

Това ме държи в този тонус.

- Още ли правиш фитнес на вилата?

- Да, да...

- Значи вече си посадила доматите?

- Да, разбира се. И не само тях.

- Според теб трябва ли жената да се съобразява с възрастта си, или не бива да робува на табута? 

- Никога не съм си мислила за табута, позволявам си всичко, което мога и ми харесва. Винаги съм се обличала по-младежки и по-спортно. Най-важно е усещането ти. Всичко е прилично и красиво, особено онова, което се прави с любов.

- Носиш името на твоята баба. Каква жена беше тя?

- Беше изключително пъргава и работлива.

- Ясно на кого си се метнала...

- (Смее се.) Докато беше жива тя, цялата фамилия беше едно цяло. Много внуци отгледа. Много обичаше да пее, но не всякога, имаше си периоди, в които много пееше, и други, в които мълчеше. Питала съм я като дете: “Бабо, защо пееш сега?”. А тя ми отговаряше: “Певец ми е дошъл, сине!”. 

- Имаше ли предпочитание към теб, защото носиш нейното име?

- Не знам за предпочитание, но много, много се обичахме. 

И съм научила много неща от баба, още като дете 

На 3-4 годинки бях, когато тя замесваше тесто, ми даваше и аз да опитам. Когато плетеше на някое от децата нещо, пак ми даваше да опитам. И така.

- Твоята внучка пък е кръстена на теб. С какво би искала да те запомни?

- С какво искам да ме запомни ли? За това въобще не съм си мислила. Дори само да ме запомни ми е предостатъчно. (Смее се.) Най-вече сигурно ще ме запомни с това колко много я обичам - и нея, и другите внуци, Тони и Дани.

- Още ли имаш толкова силна връзка с тях? Кога ги видя за последно?

- Може би преди десетина дни, тъй като вече пораснаха и всеки от тях си има свои задължения и грижи. Някой път свободното ни време съвпада, друг път не. Но винаги, когато има такъв момент, сме заедно.

- Помня, че едно време обичаха да учат с теб?

- Не знам дали обичаха, но им се налагаше. (Смее се.) 

Истината е, че аз открих в себе си някакви преподавателски умения - как по най-лесния начин да им покажа най-същественото. Така много бързо се усвоява материалът и те свикнаха по този начин да учат.

- Знам, че не обичаш да даваш интервюта и личният ти живот е табу за медиите. Въпреки това в жълтите издания често се появяват клюки, като за всеки известен човек. Кажи ми как се справяш с това?

- В началото много ми беше тежко. Говоря, преди години, когато започнаха да се появяват жълтините. Едва ли не ми се щеше да кажа - не е вярно, да се оправдавам. После разбрах каква лепкава кал е това и че няма никакъв смисъл. И си казах, ами тези хора, които пишат тези неща за мен, които не ме познават, не знаят как живея... сладък ли им е хлябът? Така че остава си за тяхна сметка и вече не ме докосва.

- “Скъпа моя, скъпи мой” - една прекрасна песен, която изпълнявате с Илия Ангелов и се помни вече 40 години. С какво си обясняваш това нейно дълголетие?

- С това, че е изключително красива песен и заслугата е най-вече на композитора Митко Щерев. Той е човекът, който може да напише такава мелодия, която да остане десетилетия във времето. Разбира се, не по-малко значение има и това, че стихотворението е на Добри Жотев, което всъщност се казва “Раздяла”. Взета е една малка част от него за текста на песента, но ето, получи се.

- В едно интервю казваш - аз обичам ведрите, светлите неща. А можеш ли да плачеш през смях, както пееш в една от най-новите си песни?

- Мога. Научих се и на това.

- Изпя “Весела есенна песничка”, родена си в началото на лятото, кой всъщност е любимият ти сезон?

- Нямам любим сезон, толкова много обичам всички годишни времена. Разбира се, напоследък нещата се промениха много, вече и климатът в България не е такъв, какъвто беше. Но обичам, обичам всичко - и студената зима, и горещото лято, и зелената пролет, и златната есен... Радвам се на всичко.

- Вярваш ли, че в есента на живота на човек може да му се случат хубави неща? Да срещне любовта например, както казваш в една своя песен. 

- Вярвам, да! Нали през есента човек бере плодовете. Така е и в живота. Пък и той самият е “узрял” като плод, събрал е достатъчно мъдрост да пресее нещата и защо пък да не срещне любовта? 

Мисля, че любовта може да се срещне на всяка възраст

Тя има и различни форми. Аз говоря за любовта като по-широко понятие. Не е само да обичаш един човек, да си влюбен в него. Това, разбира се, е прекрасно. Ето както аз обичам сезоните, растенията, небето, морето... живота, усмивките, чистите отношения между хората... Да направиш добро за мен е върховната форма на любов.

- “Пришествие”, една прекрасна песен, най-новата, а и дуетът ви с Орлин Горанов сякаш звучат космично... 

- Дуетът ни наистина е много различен. Там е още един музикален гений - Момчил Колев, който наистина за мен е извънземен.

 - Знам, че ви предстои голям концерт с “Тоника” в НДК през ноември.

- Да, с голяма радост и вълнение се готвим за концерта. През лятото ни предстои много работа, много репетиции, а също така и много концерти из страната.

- Кажи ми, сънуваш ли музика, сънуваш ли, че пееш?

- Да, често сънувам, понякога сънувам откъс от някаква незнайна мелодия и се питам откъде ми е позната... И докато се чудя, се събуждам и съм го забравила вече. 

- Преди години пя с току-що счупен крак. Откъде намери сили да излезеш на сцената с тази болка?

- Аз просто имах ангажимент, нямаше как да не изляза на сцената. Беше 25-ото издание на филмовия фестивал “Любовта е лудост” във Варна и трябваше да се открие точно с тази песен - “Скъпа моя, скъпи мой”. Хората разчитаха на мен и на един актьор, с когото я изпяхме. Нямаше как да ги проваля. Веднага след като ми гипсираха крака - с количката на сцената. И така.

- Дадената дума за теб явно е закон...

- Ами има такова нещо. Макар че има моменти, в които просто не ти е до пеене. Ти ме попита можеш ли да пееш през сълзи. Ами мога, научих се.

- Вече знаеш ли как ще празнуваш рождения си ден?

- Задължително ще го празнувам с близките си, макар че ще е през целия ден, разпръснато, защото всеки е свободен по различно време. Така че ще почне от сутринта до вечерта. И ще бъде така, защото държа да е точно на деня. Надявам се и времето да е с нас.

- Понякога притеснява ли те това, че годините така бързо се изнизват? 

- Какво да ме притеснява, аз не мога да направя нищо, за да спра времето. Но наистина си давам сметка, че годините отлетяха като миг. И сякаш с всяка следваща се изнизват по-бързо. Това ми дава повод да не си губя толкова много времето. Ако на младини съм си позволявала да си кажа - сега няма да бързам, сега вече ценя всеки миг.

Бързам, за да мога да свърша колкото може повече неща (Смее се.) И да сме здрави, най-важното.

- Във вашата публика има повече млади хора или повече възрастни?

- С “Тоника СВ” “отглеждаме” вече четвърто поколение. Интересното е, че хората от първото поколение все още идват на концертите ни, пеят с нас. Водят и децата, и внуците си. И те също знаят някои от песните ни. Това наистина е останало като някакъв бисер в нашата забавна музика. Така да кажа, защото преди беше естрадна, сега поп и не знам какво... Но хубавата музика си остава.

- От името на читателите ти пожелавам весел рожден ден, много здраве, щастие и успехи. А ти какво би пожелала на хората над 55?

- Много благодаря! Пожелавам им, на първо място, да са живи и здрави. Да има вяра, любов и доброта. Така всички проблеми се решават по-лесно. 

Валентина ИВАНОВА