Милица Божинова едва ли се нуждае от представяне. С чаровната си усмивка и ангелския си глас тя се е настанила в сърцата не само на нашето поколение, но и на следващите. 

На 4 юни певицата отбеляза още една година зад гърба си. И това беше повод за поредния ни разговор специално за читателите на в. “Над 55”.

- Милица, как отпразнува рождения си ден?

- О, празникът не е свършил. Той започна на 4 юни и продължава. Докога? Ще стане ясно. (Смее се.) Идеята ми е да събера всички близки, това е.

- Кажи ми какво се промени за теб през изминалите няколко години?

- Промениха се много неща в света, които няма как да не доведат до промяна и в моя личен живот. Промени се светоусещането ми, промених се аз като човек и това какво съм направила през това време. И най-важното, да искам да имам сили да го правя, защото това е, което върша цял живот - пеенето, сцената, публиката...

И, разбира, се в синхрон с житейските неща, които съпътстват всеки човек - дом, семейство, деца... На фона на всички трудности и промените, които настъпиха, наистина на моменти бях страшно потисната, но въпреки това имаше някакво огънче, което ми казваше - трябва да се пребориш, няма друг вариант

И успях по някакъв начин.

- Познавам те като заклет оптимист, но времето, в което живеем, е доста неспокойно - ковид, война, инфлация... Как се спасяваш от тревожните мисли?

- Ами, не знам дали успявам да се спасявам. Разбира се, всичко това ме гнети дълбоко, още повече че 2 години бяхме в пауза заради ковида, дойде безработица, много трудно оцеляване на музикантите. Това важи и за другите хора, но ние специално имахме забрана 2 години да работим, което беше изключително тежко. Не искам да се случва отново, не искам да има ковиди, маймунски шарки и всякакви други идиотщини. Не искам да има война!

Мечтая си да се върне спокойният живот, който имахме

И като усещане, и като работа, и като свобода, и като мир... И като всичко. Просто да съществуваме като нормални хора, които отдавна вече забравиха какво е било.

- Някои казват, че това вече няма да се случи, дано не са прави.

- Аз мисля, че ще се случи. Може да не е точно сега, може да е по-късно, но все пак ще трябва някак да се случи.

- Знам, че си вярваща. В какви случаи се обръщаш към Бога?

- Все по-често си мисля за това как суфите приемат всички религии. Аз съм православна, но и аз приемам всички религии, защото, както казват повечето хора - Бог е един. А ако трябва да цитирам и Ботев - Той е този, който е в сърцето и душата. Ако не го усещаш, значи не вървиш по неговите пътища.

- А какви усилия за здраве и добра кондиция полагаш напоследък?

- Аз цял живот мисля, че това, което ме държи по някакъв начин, е духът. И се опитвам да живея по своите правила, тоест да не отговарям на хората, които са постъпили доста некоректно с мен. Мисля, че за това има кой да отговаря. Но съвсем не означава, че съм готова на прошки хиляда пъти. 

Когато простиш няколко пъти и ефектът е нулев, няма смисъл от повече

Просто нещата се оставят така.

- А какво правиш за здравето на тялото?

- За тялото ли? Добре си хапвам. (Смее се.) Малко съм качила килограмите, но не съм се отпуснала, което може би е следствие на постоянното движение в градината.

- Какво посади тази година на вилата?

- Обичайните неща. Винаги започвам първо от цветята, добавям всяка година нови, както и храсти, че и дървета понякога. И останалите растения, които са за масата - всякакви зеленчуци.

- Тази твоя градина май напълно ти заменя фитнеса?

- Определено. Работата в нея ми е фитнесът, който е неоценим. Защото там не отивам за час в прашна зала с много хора, с музика, която така дъни, та да те побърка. Може би на младите хора да им действа по този начин, но аз предпочитам да съм на тишина, на въздух и целодневно. Каквото и да правя, го правя навън.

Често капвам от умора, защото ми се налага доста да поработвам

Но в същото време това ме зарежда психически и духовно, а в крайна сметка и физически. След като работя няколко часа, няма как да не ми действа. При това участва всяко мускулче на тялото ми.

- Имам чувството, че напоследък имаш повече самостоятелни изяви, отколкото с групата. Нали не греша?

- Така е, да, напоследък самостоятелните ми участия са повече. И като програми, и в телевизиите, записи и т. н. Радвам се, че е така. Имах такова намерение, но то дойде и някак от само себе си. Не съм преследвала целенасочено тази идея, но я харесвам, защото така съм започнала. И тя не ми е чужда. Харесвам си нещата, които правя. И съм благодарна, че хората ме канят. Това не ми пречи да съвместявам и участията ми с “Тоника СВ”, които, за радост, зачестяват.

- Можеш ли да си представиш живота си без музика?

- Няма как да си го представя. Аз съм израснала сред хора, които пеят. Макар че родителите ми бяха финансисти, пееха в хор “Родна песен”. Дето се казва, там съм проходила, в този хор. 

Баба ми също пееше

Още от 3-4-годишна си тананиках в двора на къщата, в която живеехме, просто така си пеех и ми харесваше. После на 5-годишна възраст ме записаха на пиано. И дълги години свирих, пеех в хор “Бодра песен” и други състави. Така че музиката ми е естествената среда, може би е някакъв късмет, предопределеност, не знам...

- А сега случва ли ти се да си попееш и когато не работиш?

- Случва ми се, и най-интересното е, че ми се случва сутрин. Не пея песните, които изпълнявам на концерт, а нещо съвсем различно. Понякога просто си импровизирам, то си идва изведнъж. Нещо ми се отваря гърлото и си запявам.

- Няма как да подмина въпроса за любовта. Какво мислиш за нея днес, може ли да я има и на нашата възраст?

- Ще ти отговоря с един цитат на персийския поет Руми: “Aко човек може да управлява това, което е в душата му, се нарича ОБИЧ. Но ако това, което е в душата му, управлява човека, тогава думата е ЛЮБОВ”.

- Имаш голяма внучка и двама по-малки внуци, остава ли ти време за тях?

- Аз винаги имам време за тях, обаче те нямат много време за мен, особено колкото по-големи стават. (Смее се.) Всеки с уроците и ангажиментите си... Каквото мога, винаги помагам и винаги съм насреща. За мен това е най-голямата радост - да имам възможност да прекарам повече време с внуците си

И да си общуваме. Защото аз си въобразявам, че ги уча на житейските неща, но пък те ме научават на много други, които преоткривам.

- Някой от тях има ли изявени интереси към музиката?

- И тримата имат и музикални интереси, и способности, може би те са им вродени. Но се занимават само любителски, защото според сина ми и дъщеря ми времето не е подходящо за музиканти. Това се доказва ежедневно - все по-трудно става.

- Тоест приказката, че музикант къща не храни, става все по-актуална?

- Да, все по-истинска става. Аз все пак съм благодарна на съдбата, че въпреки всички огромни паузи по една или друга причина сега отново работим, отново имаме концерти, канят ни в телевизионни предавания. Това е страшно зареждащо. Все едно се връщаш в младите си години. И сякаш никога не е спирало. Сега имам такова усещане.

- Преди време изпя една много хубава песен - “Весела есенна песничка”. Къде ще търсиш веселото на лятото, което предстои?

- Мисля това лято да бъде пълна импровизация за мен. Както казах, доста се заседях в последните години. И сега имам желание да обикалям колкото може повече места. Разбира се, основното време ще прекарам тук, в градината, но ми се иска да пътувам за ден-два в една посока, после в друга...

Просто имам нужда, защото много се заседях. Липсват ми пътуванията, липсват ми приятели, липсват ми всякакви изживявания и срещи със стари и нови приятели. Наистина работата ни е свързана с пътувания, но ние обикновено отиваме, правим концерт и се връщаме. И нищо не разбираме за мястото, където сме били. Затова съм решила да пътувам повече. Сега ми е любимото време - юни с пищната си зеленина. После жегите са по-натоварващи, затова може би тогава ще потърся и някаква вода. (Смее се.)

- Ако погледнеш напред, а не назад във времето, как си представяш следващите 10-15 години?

- Е, не знам колко ми е отредил Господ. (Смее се.) Знаеш ли, предпочитам да не си ги представям. Само искам да сме здрави. Както казваше моята баба - да сме с акъла си и на собствен ход, това е.

- И накрая ще те помоля за традиционното пожелание към нашите читатели!

- Пожелавам им преди всичко здраве. Аз почти във всяко интервю го казвам - здраве, психическо и физическо. Защото е много важно човек да може да издържа на всякакви напрежения, които ни поднася животът. Да се грижи, разбира се, и за тялото си, но най-вече за духа си. И доза оптимизъм да има за всяко нещо! И, разбира се - любов. Любовта, без която не можем...

Валентина ИВАНОВА