Мими Николова на 87: Тодор Живков ме попита "Вие къде се научихте така добре да пеете на кубински?"

Мими Николова е неоспорима звезда. Документалният филм “Синьо - животът на Мими Николова”, чиято премиера мина преди броени дни в Дома на киното, запознава зрителя с живота и творческите й изяви. С него артистката отбелязва щастлив 87-и рожден ден. Лентата е с участието на самата певица, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Деян Неделчев и др. 

Дойде моментът публиката да се запознае с чудото Мими Николова. Дребничка, усмихната, с весели светли очи. Земна, истинска и скромна. Неподвластна на времето. Пееща и влюбена в живота. Мими е пример за оптимизъм. 

Срещаме се по повод премиерата на филма за нея.

- Честита премиера! Щастлива ли сте?

- Много! Очаквах с нетърпение филма и се радвам, че публиката го хареса. 

- Нека ви върна към началото, къде получихте вашата основна музикална подготовка?

- О, това е дълга история. “Бодра смяна” беше един великолепен детски хор, а Бончо Бочев - вълшебник. Това, което той постигаше с децата, никой не го умееше. Професионалният път на много певци, които прославиха родината ни, започна в “Бодра смяна”. Бончо Бочев често избухваше, дори ругаеше, твърдеше, че слон е стъпил на ушите на момичетата, после му минаваше. 

Другият голям музикант, който работеше редом с него, бе Асен Гончаров. Много фин и възпитан човек беше, ядът бързо му минаваше. “Бодра смяна” ме срещна и с уникалната личност на Георги Робев. Държеше се с нас като с големи хора, а това ни успокояваше и ни даваше криле. 

- Като пораснахте, продължихте ли да пеете в хор?

- В “Хора на девойките”. Вече се увличах по естрадната музика. Слушах Радио Белград и гръцкото радио. Записвах думите и се опитвах да ги пея. Включиха ме в квартета към “Хора на девойките”. Пеехме сериозни неща. Гершуин например. Квартетът премина в трио, ръководеше го Джеки Леви. 

С “Хора на девойките” обиколих Русия и опитах техния вкусен сладолед

На един фестивал в Полша ядохме шницел със сладък сироп отгоре. Не беше лошо, но не е типично за нашата кухня. 

- И ето че ви се усмихна щастието, наречено “Любимец 13”!

- Да, Джеки Леви беше много близък приятел на големия майстор на шлагера Петър Ступел, който написа сингъла на филма, а Джеки Леви препоръча аз да го изпълня. Приех. 

Ех, младост!

- Имахте ли пробен запис?

- Само един. Записахме песента в зала “България” с голям симфоничен оркестър под палката на Васил Стефанов. Така името ми изведнъж стана известно на най-широка публика. “Любимец 13” имаше голям успех, пък и сега хората го гледат с удоволствие. Представяте ли си, филмът е от 1958-а! Великолепна комедия! Става дума за двама близнаци - Радослав и Радосвет. Великият Апостол Карамитев е в ролята на Радослав, който рита в местен футболен отбор. На плажа се запознава с хубавицата Елена, ролята играеше прекрасната Гинка Станчева.

Влюбва се в нея. Брат му, Радосвет, е голям мързел. Заплашен от съд за неплатени дългове, той решава да се възползва от приликата с брат си и да заеме мястото му. Радослав заминава за София, за да търси Елена, а Радосвет се представя за футболиста Гълъбов и приема предложението за голяма заплата от ведомствения отбор на софийското предприятие “Витоша” с директор Строгов. Пенчо Петров играеше строгия директор, голям футболен запалянко. И след поредица от комични случки всичко си дойде на мястото. 

Много смях, прекрасни актьори! 

Помня, че идеята за филма я даде спортният коментатор Любен Попов. За режисьора Владимир Янчев филмът бе дебют в киното. 

- Запознали сте се със самия Апостол Карамитев, нали?

- Разбира се, това се случи още преди “Любимец 13”, на ревюто “На 33 оборота” в цирка, където участвах с “Джаза на оптимистите”. Имахме сборен концерт, пееше Кирил Семов, един изпълнител с много красив глас. От Куба бе дошла Маргарита Кантеро, Лияна Антонова бе в стихията си. Три месеца циркът се пукаше по шевовете. Апостол Карамитев се изявяваше с интермедии след всеки номер.

Много ми допадаше как го прави и го поздравих, а той ми подари билети за “Двама на люлката” със Славка Славова и “Скандал в Брикмил” в Народния театър. Имам и снимка с автограф от него: “На Мими - с възхищение”. По време на тия концерти се запознах с Георги Черкелов и Леда Тасева, с Живко Гарвалов и Лора Керанова.

- И вие самата сте били в Куба?

- Беше незабравимо преживяване заедно с Йорданка Христова и Бисер Киров. Бяхме на фестивал без конкурсен характер. Пътувахме, разгледахме Хавана и имахме участия в хотел “Капри”, обиколихме Санта Клара, Камагуей, Варадеро. Много искахме да зърнем поне Фидел, ама уви, не стана. 

- Но пък сте го видели в България?

- Да. Запознах се с него, Фидел пророни сълзи на моето изпълнение в бар “Каней” на “Златните пясъци” 

Тодор Живков ме попита: “Вие къде се научихте така добре да пеете на кубински?”. Ха, ха, ха... Симпатично! После, заедно с официалната кубинска делегация, ни заведоха на вечеря в “Кошарите”. Там пяхме с Богдана, Данчето Христова, Емил Димитров. Имах намерение да си взема автограф от лидера Фидел Кастро. Приготвих си едно кубинско песо, пазех си го от Куба. Исках Фидел да ми се разпише на него. Но охраната му беше зверска и не разреши. Фидел беше наистина много емоционален човек. Като ме чу да пея “Куба, колко е хубава Куба”, той се просълзи. Обичаше си родината. 

- Пътували сте много? 

- При тази моя дълга кариера обиколих доста свят. Беше през 1977-а, когато посетих Япония. Минах със самолета над Северния полюс. Бяхме група българи. В Токио спахме в луксозен хотел, моята стая бе на 32-рия етаж. Гостувахме на някакъв фестивал. Изявата ни беше пред 13 000 души. На мишпулта работеха 50 човека. Бързи като ракети, един те изпраща, друг те посреща, грешка няма. Бяхме с композитора Иван Стайков, който по-късно ми стана съпруг. Спомням си, че преди да тръгнем, бях притеснена. От милицията не ми бяха приготвили документите, забутали ги някъде. Един съсед от махалата работеше в милицията и ми помогна да се оправя. В Токио слушах на живо Карел Гот, чу се, че е много капризен и поискал хотел без климатик, намериха му го много трудно. 

С министъра на културата Мариян Бачев 

- Публиката как ви възприе?

- Много сърдечно. В Токио една японка явно много ме е харесала, та години наред после ми пишеше. Местен композитор пожела да му изпея песните на музикално експо в Малта и във Флорида. Бях готова да го направя, но нашето Министерство на културата не ми разреши. 

- Във времето на вашата младост в магазините не е било възможно да си купите хубава рокля за концерт. Как се обличахте?

- Две шивачки - Милка и Ташка, арменки от Пловдив, шиеха тоалетите на певици, артистки, балерини. Ателието им бе недалече от Орлов мост. Засичала съм там оперните прими Радка Конфорти и Радка Гаева. За два дни шивачките изработваха концертна рокля с пайети. Сприятелихме се с тях. Съветваха ме да съм по-пробивна. Нали знаете, те усещат какъв е човекът! В ателието им научавах и клюките от артистичния свят. 

- Познавахте ли се с Паша Христова?

- Милата. Още я жаля. Помогнах й да понаучи английски за песента, с която се яви на фестивала в Брашов. На “Златният Орфей” бяхме заедно. Бях на погребението на Паша на Централните софийски гробища. 

- Вие говорите чужди езици?

- Общувам на френски, испански, италиански, поназнайвам португалски. Харесвах Серджу Мендес и исках да пея песните му в оригинал, затова се заех с португалския. Един студент по медицина от Бразилия, Жоао Борборема, ми преподаваше. Той престоя у нас над 10 години. След 1989 г. слушах предаване от Рио де Жанейро с водещ Жоао Борборема. Не е станал доктор, а водещ! Дано му е потръгнало! 

- Накрая нека ви попитам нещо, което много от читателите не знаят и ще им бъде любопитно. Как е вашето рождено име?

- Марийка, като малка ми викаха Мери. Но родителите ми обожаваха Мими Балканска и затова станах Мими. Фамилното ми име е Николаева, но Петър Ступел реши, че е по-благозвучно да бъда Николова. 

Мария СТЕФАНОВА