Много се възмущават „моралистите“ от кръга „Капитал“, когато някой ги обвини в пристрастност, в лъжи, инсинуации и манипулиране на общественото мнение.

„Как може така?“, реват от сутрин до вечер „независимите“ издания и „достойните“ журналисти от „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ или инсталираните техни присъдружни пионки в големите телевизии бТВ и Нова, ако са хванати по бели гащи как разпространяват фалшиви новини.

Дори когато лъжите им са очевидни, те не спират да се възмущават и да отричат, тъй като и децата според тях знаели кои са „правилните“ медии (гореизброените) и кои са маркирани като „жълтите“  и „кафяви“ (всички онези, които си позволяват да имат гледна точка различна от тази на кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев и да се издържат не чрез грантове, а на пазарен принцип).

Примерите могат да са безброй, но една е темата, по която медиите на Прокопиев са всепризнати шампиони по лъжи – тази за депутата от ДПС Делян Пеевски. Без нито едно доказателство, само на основание изрази като “свързван”, “говори се”, “както се смята”, „от достоверен източник“ и прочие, Пеевски беше тотално демонизиран и превърнат в универсалното зло за всичко случващо се в държавата ни. С една единствена цел – докато самият Прокопиев върти далаверите си, общественото внимание да бъде отклонявано към Пеевски. Типично гьобелсов похват, който не престава и до днес.

Пресен пример е  поредната манипулация от вчера от страна на присъдружния на Прокопиев сайт “Медиапул”, списван от бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиев (именно по времето на Костов Прокопиев забогатя за една нощ, приватизирайки „Каолин“ за жълти стотинки).

Вземайки една обикновена новина – че съдът е потвърдил глоба спрямо „Хиполенд“ за извършено нарушение при провеждане на рекламна кампания (каквито случаи има хиляди в страната), “Медиапул” решава, че това е удобен повод да завърти в публичното пространство тиражирана през 2020г. и отдавна опровергана инсинуация по адрес на Пеевски.

Всички помним, че преди две години избухна голям скандал заради лъжата на Иво Мирчев от “Да България”, че собственикът на “Хиполенд” бил изнудван от Пеевски да му прехвърли бизнеса си.

Повод беше проверка на държавни органи във веригата за продажба на детски играчки, а Мирчев във видеоклип “на живо” (тиражиран усилено от контролирания от Прокопиев мейнстрийм), ожали собственикът на „Хиполенд“ Мариан Колев и свърза проверките в магазина му с участието на бизнесмена в протестите срещу Борисов.

Но Мирчев не спря дотук, а съчини цяла история, в която описа среща между „посредник“ на Пеевски и Колев в офиса му, както и конкретни реплики между тях. Разбира се, всичко това обилно гарнирано с модерните тогава лъжи за „Булгартабак“, мафия и т.н.

Какво трябва да е било изумлението на поръчителите на този водевил, когато още на следващата сутрин самият Мариан Колев по бТВ опроверга лъжата на Мирчев, като посочи, че изобщо не познава Пеевски, както и че въобще не е имал среща с въпросния бизнесмен, чието име беше споменато от активиста на „Да България“ като „посредник“.


Още на следващия ден лъжата на Мирчев беше опровергана

Нито Мирчев обаче, нито присъдружните на Прокопиев медии счетоха тогава за нужно най-малкото да се извинят на обществото заради опашатата лъжа, която тиражираха.

Напротив, две години по-късно им се струва напълно удачно да повторят инсинуацията, надявайки се на късата памет на читателите си. След като „Медиапул“ надълго и нашироко описва за какво е била наложена глобата на „Хиполенд“ и какво е постановил съдът, накрая ни в клин, ни в ръкав, се претопля „старата манджа“, или по-точно отдавна опроверганата лъжа за Пеевски.

Какво се постига ли? Много просто – авторът на пасквила, „журналистът“ Драгомир Николов отбелязва потупване по рамото от Стояна Георгиева (разбирай Прокопиев) заради завъртането на името „Пеевски“ заедно с думи като „откраднат бизнес“, „фалиране“, „възмущение“, „съд“ и прочие. А Гугъл отново индексира „Пеевски“.

Но като оставим шегата настрана, ето така функционира от години машината за манипулации на „Капитал“ – повтаряне на лъжи, спестяване на истината, „набиване“ в публичното пространство на инсинуации и всички това – докато същите „моралисти“ говорят колко са „независими“ и как се борят с фалшивите новини. Докато всъщност са основните им разпространители.