Разликата между средната продължителност на живота на жените и мъжете у нас е точно 7 години в полза на нежния пол, като дамите у нас регистрират средна възраст на преживяемост от 78,4 години, докато за силния пол статистиката отчита 71,4 години.


Това показват данни от анализ на Евростат за средната продължителност на живота в ЕС за периода 2017-2018 г.

Общо за населението на страната ни за посочения период средната продължителност на живота е била 74,8 години, което ни нарежда сред страните с най-ниска средна продължителност на живот в ЕС заедно с Латвия /75 г./. Средният показател за продължителност на живота в ЕС е бил 81 години.

Различните нива на смъртност при мъжете и жените у нас определят и средната смъртност на населението в страната, като за 10-годишен период /2008-2018 г./ има регистрирано значително увеличение на преживяемостта при мъжете у нас - 1,9 години, както и при жените - 1,8 години.

Регистрирана е също и значително по-висока средна продължителност на живота сред населението у нас в градовете спрямо селата - хората в градовете живеят с около 2,9 г. по-дълго отколкото в селата.

Средната продължителност на живота у нас варира значително и според някои региони - от 73 г. в област Монтана /по-ниска от средната за страната/ - до 77 г. в София-град и област Кърджали.

Освен това очакваната средна продължителност на живота на българите, навършили 65-годишна възраст през миналата година, е отчетена в размер на плюс 16 години, като за 10-годишен период този показател се е повишил с 1,2 години. 

За сравнение - средната продължителност на живота на 65-годишните мъже във Франция за периода 2017-2018 г. се измерва с показател от около плюс 20 години, а за дамите там - около плюс 24 години.

Средната очаквана продължителност на живота в ЕС за отчетения период се оценява на около 81 години, като за мъжете в ЕС цифрата е 78,3 г., а за жените - 83,5 години, показват данните на Евростат.

Във всички страни членки на ЕС е отчетена по-висока продължителност на живота при жените, отколкото при мъжете, сочи европейската статистика.

Според анализа най-големи диспропорции в нивата на средната преживяемост между мъжете и жените в ЕС са регистрирани в Латвия - 9,9 г., Литва - 9,8 г., Естония - 8,8 г., Полша - 7,9 г., Румъния - 7,4 г. и България - 7 години. 

Сравнително по-малки разлики са регистрирани в Словакия /6,9 г./, Унгария /6,8 г./, Португалия /6,2 г./, Хърватия и Франция - по 6 г. и др.

Най-ниски нива на преживяемост между мъже и жени са регистрирани в Холандия - 3,2 г., Швеция - 3,3 г., Великобритания и Дания - по 3,6 г. и Кипър - 4 години. 

Сравнително ниски показатели на продължителност на живота между двата пола са регистрирани и при съседите ни - в Турция разликата е 5,6 г., в Гърция - 5,1 г., в Сърбия - 5 г. и в Северна Македония - 3,8 години - в полза на дамите.

Като цяло продължителността на живота в ЕС за 10-годишен период /2008-2018 г./ се е удължила с 3,2 години. Страните с най-висока средна продължителност на живота като цяло за населението са били Испания /83,4 г./ и Италия /83,1 г./, сочат данните на Евростат. 

Постепенното нарастване на продължителността на живота в ЕС е един от факторите, които допринасят за застаряването на населението на ЕС-28 - наред с относително ниските равнища на раждаемост, които продължават да съществуват от десетилетия.

Така например почти всеки пети жител на ЕС или около 20 на сто от населението на Евросъюза, е на възраст над 65 и повече години, което е доста негативен показател, отчита още Евростат.