Сърцебиене, световъртеж, тревожно усещане. Това са само част от симптомите на паническите атаки.

„Симптомите на паническата атака са подобни на симптомите на всичко страшно – на инфаркт, на натравяне, на коронавирус и други”, обяснява психотерапевтът Анна Тодорова пред Нова телевизия.

Според статистиката най-често жертви на подобни състояния стават хората в активна възраст. Сред тях е и Ванеса, която разказва за паниката от първо лице.

„Характерното за паник атаката е, че имаш сърцебиене в неадекватен момент. Както си седя сега на пейката, мога да имам това сърцебиене, което е много силно и бързо. Другото нещо е едно усещане за страх, панически, който не е като:

„О, мен ме е страх от това, че  ще падне комета всеки момент върху нас” или някакъв такъв ирационален страх или някаква мисъл за страх, а по-скоро е страх като – присъства в момента нещо страшно. Все едно  там, на една ръка разстояние има мечка, която всеки момент ще ме нападне”, обяснява влогърът Ванеса Виденова.

Оказва се, че ситуацията с коронавируса и наложената социална изолация могат да обострят паническите атаки.

„Сигурност социалната изолация увеличава риска от това да се почувстваме самотни, да се почувстваме без контрол и безпомощни и разбира се това може физически да избие в тревожност или към паническа атака”, обясни Анна Тодорова.

„Зависи отново човекът как го приема. Дали ще си помисли: „Eто, сега имам време за себе си. Ето, сега мога да се обърна навътре към себе си, да видя от какво имам нужда, да се фокусирам върху личните си нужди, да ги осъществя сякаш съм родител на самия себе си, сякаш аз съм и детето и родителя”. Или пък другото нещо е тези четири стени да започнат да се стягат около теб и да си мислиш, че светът е затвор”, обяснява Ванеса Виденова.

Според експерти обаче COVID-19 не би могъл да се приеме като основен причинител на панически атаки.

„Тези хора, които по принцип си имат висока тревожност, дълго време мозъкът им ще се занимава с коронавируса, но истината е, че не е самият коронавирус. Той е поредното нещо, за което тревожният мозък се хваща. Като цяло коронавирусът сам по себе си няма да има голям отзвук откъм тревожността на хората, а това, което е в момента е частен случай, който ще отшуми”, обясни психотерапевтът.

Ванеса, която дори написва книга за паник атаките, споделя, че те са сигнал, който тялото ни дава и който трябва да анализираме много внимателно.

„Много сериозна дистанция от миналия ни живот трябва да се осъществи, защото явно не сме имали обективна преценка затова какво ни се е случвало. Паник атаката дава възможност да се погледнеш отстрани и да си кажеш: „Чакай малко, нищо от това не е нормално””, обяснява Ванеса.

Междувременно психолозите съветват хората да променят  отрицателните си нагласи спрямо паническите атаки.

„Промяната на отношението може да ни даде много вътрешна сила и даже може да ни промени живота по начин, който е изключително здравословен за нас, да ни накара да станем емоционално независими от другите, да се освободим даже чрез механизма на паническата атака, който идва и ни кара да го направим”, смята Анна Тодорова.

А посланието на онези, които се изправят очи в очи с паниката звучи така:

„ Хора, които изживяват паник атаки, наистина по някакъв странен начин трябва да са благодарни, че са на тази глава от живота си, защото следващите глави от тази книга ще бъдат много по-добри за тях, ако те позволят да се вслушат”, смята Ванеса.