Започнал трудовата си кариера като счетоводител, Дончо след това години наред се занимава с икономика. На 26 става ръководител на секция в научен институт. На 30 натрупва публикации, методики и доклади и поема по утъпкания път на степени и звания. Забравя, че е един от първите леководолази с рекорд на гмуркане. На море ходи всяка година, обича го с носталгията на добре платен чиновник. Отпуската си прекарва в гуляи и веселия. Заобикалят го хора без житейски съмнения, доволни, научна бохема, журналисти и артисти.
Обаче:

“На едно парти видях събрани повечето си приятели. Хубавци и грозновати, ниски и високи, брюнети, блондини, пелтеци и сладкодумци, всякакви имаше. Но си приличаха като извадени от матрица. Жените, вкусовете, дрехите и амбициите бяха еднакви. Свит в ъгъла, опитвах се да отгатна какво ще каже всеки и общо взето налучквах думите им. Изпробвах с няколко въпроса, думите им бяха подобни. Мисля, че тогава се пробуди пътешественикът в мен.”
 
После нещата се променили. 

Срещнал Джу и се залюбили от пръв, а и от втори поглед Не им трябвали компании и хора, били си достатъчни. И тогава им хрумнало да си купят моторна лодка. Дончо прежалил вноската си за апартамент и така се сдобили с първата “Джу”. Научният работник сериозно се замислил в каква програма да вкара движимата си собственост. Повлиян от книгата на мореплавателя Ален Бомбар, който вземал витамини от фитопланктон, решил, че може да се изхранва единствено с дребничките организми от морските и океански дълбочини. Това не било правено до онзи момент. Оказва се, че най-голямата по количество биомаса в света е зоопланктонът, който е в основата на хранителната верига. Дончо смятал, че ако успее да докаже, че става за храна, ще спомогне за изхранването на човечеството. 

Предупреждава кулинарите: Планктонът не е подходящ за консумация в суров вид и трябва да бъде преработен

Така се появила програмата “Планктон”, която трябвало да продължи дванадесет години. Изследвали планктона като храна, условията за оцеляване в спасителна лодка, психофизиологичните промени при крайно тежки условия, както и замърсяването на световния океан. На световния, защото още в самото начало Дончо обявил последната експедиция - ни повече, ни по-малко от обиколка на света. Да не му се надяваш на научния работник и бохем. Приятелите го приели за шега, но бъдещият мореплавател се бил вече устремил към изпълнение на мечтите си и нямало как да бъде спрян. Трудностите били неговата стихия. 

Годината била 1970-а. 

Дончо си давал сметка, че му трябват средства, но и вестник, който да го подкрепи в почти невъзможното начинание. Помислил си за вестник “Орбита”, седмичник, чиято тематика била научно-техническата революция. Щастливата му съдба изпратила насреща му млада и красива приятелка. Случайно или не, се засекли пред култовата тогава сладкарница “България”. Журналистката Корнелия Божанова работела в желания от Дончо вестник. Двамата седнали за по едно кафе, като Корнелия не сваляла поглед от часовника си. Бояла се да не закъснее за работа. Строгият й шеф Димитър Езекиев, бъдещ водещ журналист в БНТ, щял да й стъжни деня. Като разбрала, че Дончо търси материална и морална подкрепа за начинанието си, го подкарала към редакцията - хем да има алиби за закъснението, хем да го представи на Езекиев. 

Той пък бил луд по щурите идеи и директно отвел Папазов при главния редактор д-р Димитър Пеев. ЦК на Комсомола точно бил изсипал солидна сума на изданието за подобни експерименти. Междувременно Дончо Папазов се свързал със старши научен сътрудник д-р Петър Пенчев от Института по хранене към БАН и с лекари, които да го изследват. Той се оказал в правилното време на правилното място и така започнала одисеята му с Юлия Гурковска из океанската шир. 

Джуто била не само красива, но и талантлива, сърцата и смела. Изумително почтен съмишленик, тя участвала в осъществяването на идеята, без да се пести. 

Скоба. (Джуто беше човек от бъдещето.) 

Димитър Езекиев за Дончо Папазов:
“Не познавам друг българин с неговата енергия, с неговото постоянство и умение за лавиране. - Той е вторачен в отечеството си мечтател, който изгни в моретата и океаните на Глобуса, за да срещне големия свят с милата си, сладкодумна и песнопойна България”.

Същата тази година Дончо остава в лодката сам за четиринадесет дни в Бургаския залив. Храни се само с планктон. 

Джуто карала колата с багажа към Созопол. По пътя возилото се преобърнало заедно с бабичката, качена на автостоп, и паднало в Мандренското езеро. Бабичката била спасена, но багажът се изсипал във водата. Извадили го и поставили милиционер да го пази. Дончо нагазил в безпорядъка и ахнал. Сред проснатите да се сушат екипировка, дрехи и книги било и дисидентското произведение на Милован Джилас “Новата класа”. 

Заради инцидента двамата с Юлия решили експедицията да се отложи с два дни, но Митко Езекиев бил категорично против. “Орбита” излизала веднъж седмично, а той вече бил пуснал репортаж за събитието и държал да изпревари останалите вестници с пикантната новина. Наложило се Дончо незабавно да скочи в дървената моторна лодка, произведена в Мичурин (сега Царево), и да се върти из Бургаския залив, предимно пред Созопол. През двуседмичната си самота той се хранел само с планктон. 

Джуто седяла на терасата на наетата от тях къща и понеже нямало радиостанции и джиесеми, Дончо й пращал сигнали с огледалце. 

Три бързи слънчеви зайчета подред означавало, че той се чувства прекрасно 

На сушата изследвали Дончо по всички показатели. Резултатите били обнадеждаващи. Тогава направили програма за следващите експедиции “Планктон”. 

Само след две години Дончо и Джу пресичат със спасителна лодка Черно море за 26 дни. Експедицията била с участието на български и съветски учени, в. “Орбита” и сп. “Техника молодежи”. 

И както пише Димитър Езекиев, превърнал се в биограф на звездното семейство, след 1970-а всяка четна година по една “Джу” тръгвала на път. “Всяко плаване бе фактически етап от един строен план, подготвен от няколко института, но постоянно съобразяван с основната си цел: да се изучи поведението на малка група, попаднала в мореходно спасително средство, и да се изследват хранителните качества на биопланктона.” 

Затова плаванията на Дончо и Джу се извършвали с конвенционални спасителни лодки, а храната била строго съобразена с експеримента и се получавала по списък от Института по хранене. 

Когато Езекиев станал главен редактор на редакция “Съвременник” в БНТ, успял да запали самия върховен шеф Иван Славков, както и програмния директор Христо Цачев с Големия замисъл. Така Дончо и Джу си осигурили финансово и следващите няколко плавания. През 1978 г. Българската телевизия купила яхтата “Тивия”, чиято биография включва две обиколки на света. Първата била семейно преживяване, а втората - самотното околосветско плаване на Дончо Папазов по Невъзможния път. 

Сега героичната яхта, проектирана в далечната 1939 г., може да се види на пристанището пред Морската гара във Варна. И въобще не й личи, че се е преобръщала два пъти в Тихия океан, което би могло да се окаже фатално за нея, а и за нейния шкипер.

Дончо обаче не е отшелник, а социален индивид с будна съвест и многостранни интереси. Морето заема огромна и много важна част от живота му. Той му е благодарен за широкия свят, който то му открива. Благодарение на него се научава да пише и да снима и така свързва живота си с журналистиката. Професия изключително благотворна, ако спазваш едно-едничко правило - да си почтен. 

Детелина БАРУТЧИЕВА